Следвайте ни

Кулата на Малтепе ще се извисява като Александрийския фар

Денонощна охрана ще я пази до следващите разкопки, когато ще бъде разкрит гробът на войнишки император

Пловдив ще стане топ археологическа дестинация от типа на Рим и Атина до няколко години. За това мечтаят в общината, след като стана ясно, че кулата на Малтепе до Рогош е висока над 25 метра, недокосната е от времето, а до нея под земята все още се крие напълно запазена сграда с площ от 400 кв. м и височина 8 метра. Това обаче ще е само една брънка от серия от шест важни обекта, които имаме в града и околностите му. Тук влизат и Античният театър, Римският стадион, Източната порта, Малката и Голямата базилика. Остава този сбор от обекти да се менажира така, че да привлича като магнит гостите. А това изисква разработена туристическа индустрия - онлайн информация на различни езици, места за почивка, хубави пътища и информационни центрове. А така успяхме преди 45 години за десетилетие и половина да станем градът с най-много ценна археология у нас? 

Когато бъде разкрито напълно Малтепе, то ще се издига като Александрийския фар над Рогошкото поле. Преди да тръгнат разкопките, могилата се е виждала с просто око от магистралата. Така ще е и с новата кула.


„На света няма нито една подобна запазена структура, така, като е при нас! Дори императорската гробница в Сърбия, с която първо се сравнявахме, се оказа в десетки пъти по-малка от Малтепе - напълно е несравнима", каза археологът доц. Костадин Кисьов. Големият въпрос е какво точно има

в подземната зала


и дали там ни чака императорско погребение. Версиите са, че там лежи войнишки император - Деций, Филип Араб или Проб. За значението, което се придава на този култов обект, говори и фактът, че общината даде тази година за разкопките му 300 000 лева. Охраната ще бъде платена от община „Марица".


Голямата Базилика е другата перла, която есента най-сетне ще отвори врати. Обектът за 16 милиона лева предизвика въпроси за цената си и с това, че ще закрива катедралата „Свети Лудвиг". „Тази цена не е скъпа за показването на пловдивските съкровища! Освен това ние даваме парите", каза директорът на фондация „Америка за България" Нанси Шилър. Архитект на сградата е американецът Лий Сколник. Екипът му е автор и на детския „Музейко" в София, както и


центъра „Мохамед Али"

в родния град на боксьора - Луисвил. Мозайките с площ 700 кв. м ще бъдат показани за туристите по реставрационния план на арх. Милена Крачанова. Освен безценна археология, Голямата базилика ще оформи около себе си и три красиви малки площада.

Всеки един от обектите на Голямата шестица е белязал някакъв период от откритията на древния Филипопол за последното столетие. Римският стадион се появява първи още в 1926 година. Тогава е копано за една от къщите до Джумаята. Работниците попаднали на запазените седалки на стадиона. Никой по това време не е мислил мащабно - не е осъзната стойността на находката, затова бетонът е излят направо върху тях и стадионът е забравен за 50 години.

70-те години са златни за пловдивските старини. Това е времето на легендарния кмет Диран Парикян. Този широкоскроен човек управлява града от 1971 до 1979 година. Най-знаковите решения за паметниците на Пловдив - Римски стадион, Източна порта, Античен театър и Форумът са взети от неговия екип. Тогава

култовите обекти излизат


изпод земята един след друг.

През 1970-а случайно е открита Източната порта. От тогава до сега тя периодично се превръща в сметище и се налага да бъде почиствана. Най-новият проект предвижда със запазените части да бъде възстановена част от портата. Зидовете ще се издигат до 2,5 метра височина. Автор на разработката е арх. Румяна Пройкова. Този проект заедно с облагородяването на Небет тепе ще търси финансиране от Министерството на регионалното развитие за 9-10 милиона лева в края на тази и през следващата година.

По времето на Парикян започват и разкопките на Римския стадион. Мястото стана знаково - всяко голямо градско събитие мина оттам. Първото бе посрещането на олимпийския огън за олимпиадата в Москва. Тогавашният бетонен проект за експонирането на стадиона доживя до 2011, когато бе изработен нов с парапети от неръждаема стомана и стъкло. Двата етапа от него

глътнаха 1,21 милиона лева.

Сега има изграден информационен център, асансьор за трудноподвижни хора и кинозала за 40 души.

Каквото и да бъде изровено в града, винаги ще бъде сравнявано с перлата на Пловдив - Античния театър. Това чудо на пловдивската археология също бе открито през 1968. При случаен ремонт на Тексим тепе се попада на първите мраморни седалки. Археологът Лилия Ботушарова и архитект Вера Коларова  започват да изследват терена. Те убеждават кмета Парикян, че отдолу вероятно е загубеният античен театър. Той рискува и отчуждава почти хазартно четири големи арменски къщи на терена над тунела. "Това бе риск, защото отдолу можеше да няма нищо", разказа преди време покойният Джовани Димитров, съпруг на арх. Коларова. Разкопките продължават повече от 10 години. Античният театър е открит на 18 октомври 1981 година. И досега е считан за най-доброто постижение на българската консервационна школа.

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?