Следвайте ни

Кралят на клошарите в Пловдив наследил индийска принцеса

viber icon

Само Господ знае къде е истината, откъде тръгват измислиците на Душко Абаджиев, един от най-големите чешити в Пловдив. Още преди 10 години той се обяви смело за Крал на клошарите. Титлата била ниска, защото над него има падишах и император. Дори си измисли име -Дитрих II. Дълги години разполагаше с "имение" от 350 квадратни метра до бул. „Васил Априлов”, където трупаше стоката си - хартия, бутилки и старо желязо.

Когато преди 5 години от кметството на район „Централен” опитаха да премахнат сметището до бул. "Васил Априлов", Душко на три пъти заплаши, че ще се запали. Щом видя ченгетата, хукна към близкия пункт за вторични суровини, продаде набързо хартията и с парите си купи бензин. И обеща да се полее. От "Централен" решиха да не рискуват. След 7 месеца, когато видя пак полицейските фуражки, Душко обеща да разлее киселина под леглото си и да се удуши от изпаренията в съня си. Номерът пак мина. 

Сега е умиротворен и сякаш драмите в живота на 58-годишния "крал" са в миналото. На мястото на старото му имение през 2017-а властта построи голям паркинг. Тогава Душко наистина остана без свое място. "Пловдивчанинът Атанас Гешев ме видя облегнат на оградата - гладен, гол и бос. Извика ме да живея тук: "Ела, влизай тук!". Бай Наско бе златен човек. Наследи го синът му Благовест. И той не ме гони”, разказва Душко. Новото му кралство е в стара градска къща с двор. 20% от нея е собственост на Жилфонд, а останалата част - на наследника на Гешев.

Дворът е пълен с боклуци, а на един стол Душко поправя велосипед. Това е новият му занаят. „Наблизо има голям магазин за велосипеди и там си има майстор. Само че поръчките му са много и част от тях насочва към мен”, казва Дитрих II. Вече не обикаля толкова казаните за хартия и желязо, защото последните години "се сдобил" с подагра - болест, от която страдат крале и императори заради прекомерна употреба на вино и червено месо. „Имам рани по краката - вече не мога да ходя като преди”, казва Душко. Пък и сега цените на хартията паднали толкова, че не си струва ходенето.

На централно място на фасадата на старата къща е окачил реплика на Самарското знаме. Точно то го връща към спомени за рода му. Треньорът по щанги Иван Абаджиев е трети братовчед на баща му. „Знам, че в рода ми едните са дошли от Солун, а другите са местни. Баба е чирпанлийка, но баща <210> е руски евреин княз. Идва тук по време на османското робство. Бил е казак разузнавач”, реди приказките си Душко.

Тази история е нищо в сравнение с друга за чичото на прадядо му, който се жени за дъщерята на индийски махараджа. Тръгнал да върти бизнес с аби, а останал в Британска Индия. „Името му не помня, защото, когато дядо ми разказваше това, бях много малък. Роднината тръгнал от тук за търговия в Делхи. Носил и печат на фирмата „Абаджиеви”, който висял на врата му”, разказва Душко. Дядо му - полковник Душко Абаджиев, пък участвал с една раздрънкана „Ифа” в обиколката на Пловдив.

Родата пазила една семейна библия с над 400 имена на хора от фамилията -откъде са и как са дошли тук. Попаднала в ръцете на чичо му Тодор -единствения осиновен в семейството. След време чичовата жена взела родовата книга и така тя изчезнала завинаги.

Душко вежливо оспорва тезата, че дворът на новата му къща е пак сметище. „Има хартии, бутилки и найлони, но нито мирише, нито нищо!”, репликира той. Показвам му две 5-литрови туби, пълни със зеленясала вода. „Тубата си стои за измиване на по-мръсни ръце. Такава е градската вода - като седи една седмица, и става зелена. Опитайте я да видите, че нищо <210> няма”, предлага Душко.

ДЖЕНТЪЛМЕНЪТ ПРОСЯК

Душко винаги подчертава, че не е избрал сам титлата си, а старите клошари го избрали за “крал”. Те са като тайна гилдия и имат свои правила как се проси. Учил занаята си от краля клошар Янко Джек I. “То не е просто занаят, а изкуство. Сегашните тарикати не са просяци и клошари - те са наглеци. Отива при човека и вика: Я ми дай 2 лева, бе!, възмущава се Душко. Преди да бъде обявен за крал, времена- та били джентълменски. “Казваш на жената: Добър ден, госпожо! Бихте ли ми помогнали с 2 лева? Не може да се държиш настойнически и вулгарно. На мен 53 години не са ми никак малко по улиците и ги знам тези работи”, казва Душко.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Сашо

Сашо

06.07.2020 | 23:33

...-а какво става с Мястото на Чичо КОЛЬО ?

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?