Кой завеща на Пловдив недостроените сгради

По три сценария създаваме строежи-призраци

Недостроените сгради - грозни белези по лицето на всеки град.  Стърчащи железа, арматура, хоросан и вар, с една дума - незавършено строителство, резултат от липсата на регламент за това, какво може да се случи, когато кризата почука на вратата ни. С времето свикваме да минаваме покрай тях и някак си да не ги виждаме. Така ли е обаче с хората, дошли за първи път в Пловдив? Наред с красиво нацъфтелите рози по централните ни булеварди, какво ни се иска да скрием от погледа на гостите на града?


Няма инвеститор, който да е започнал един строеж и да не иска да го завърши. Няма и кой да го задължи да направи това. След като общината му е дала правото на строеж, тя не разполага със законови инструменти да го принуди да завърши дадена сграда, ако той по една или друга причина спре нейното изграждане. Тогава с пръст в устата остават както изпълнителят на обекта, така и фирмата, надзиравала строежа. Кой и защо обаче насити Пловдив с недовършени от години сгради и остави на поколения наред неугледни, започнати и зарязани строежи?


Първият и най-логичен отговор е кризата, довела до фалита на хиляди фирми през последните години в страната. И всяка една от тях ни "подари" по нещо незавършено -  било то сграда, идея или друго бизнес начинание. Стърчащите грозни строежи обаче, оставени на произвола на времето в различни етапи на своето изграждане са тези, които най-много загрозят жизненото ни пространство, създават ни дискомфорт и предизвикват нашето недоволство. Каква е съдбата на някои от тях и кой би могъл да се погрижи тези проекти да намерят реализация?


Според арх. Петко Костадинов, председател на камарата на архитектите в Пловдив, най-често инвеститорите на такива обекти са  ползвали кредити от банки. В последствие са изпаднали в несъстоятелност и банката взема имота им като обезпечение по кредита. Най-тежки са случаите, когато и банката не може да се справи с този имот или пък самата тя впоследствие фалира. В зората на демокрацията, много банкови институции, станали по принуда собственици на такива незавършени имоти, обявиха несъстоятелност.


Един от най големите предприемачи през периода 1990 - 2000 г. в Пловдив беше Христо Александров, припомня арх. Костадинов. Той закупи няколко имота на територията на резервата Старинен Пловдив, които и досега стоят като паметник на неразумната инвестиция.


Един от тях е изключителната къща, която се вижда от южната страна на Трихълмието, над Понеделник пазара. Тя не само е пример за лоша реставрация, но и десетки години вече загрозява целия резерват. Заедно с други няколко обекта, закупени с банков кредит от същия предприемач, сградата става собственост на обслужващата го банка. За зла участ на града обаче, след няколко години банката също фалира и в момента  сградите са ничия собственост. Този законодателен абсурд лишава както тях от бъдеще, така и града от по-добра жизнена среда.
Проблемни остават и кредитите, отпуснати през 2008 г., непосредствено преди разгара на кризата. Те представят другия случай, когато фалира самият инвеститор, както се случи със сградата на мол Марково тепе. Сега обслужващата банка много трудно може да продаде имота на стойността на отпуснатия за строителството му кредит. В ход са
дълги и тежки процедури в
търсене на нов инвеститор,
който не се знае кога и как би могъл да рестартира отново обекта. А той е в сърцето на града и продължава да се руши и компрометира, което с времето подбива и неговата цена.


 Другият почти подобен пример е високата сграда бул. "Пещерско шосе" 38, на мястото търговския комплекс "Направи си сам". Много хора предпочитат да пият кафето си в иначе добре изглеждащото заведение на завършеното през първия етап надземно ниво на обекта. За да се чувстват комфортно обаче, те се стараят да не поглеждат нагоре към стърчащите железа и грубо измазаните тухли на строежа, който след своя фалит инвеститорът Васил Апостолов, остави като "дар" за пловдивчани преди повече от пет години. В случая има и добра новина. Преди година тази сграда бeше закупена на търг от Пощенска банка и вече има нов собственик - големият фонд за недвижими имоти ИМО Пропърти инвестмънтс ЕАД, София. Въпреки нашето запитване дали ще търси инвеститор за сградата или сам ще възложи препроектиране и дострояване на обекта, фондът независимо, че се ангажира с отговор на въпроса, не потвърди становището си официално.


Арх. Костадинов обаче е позитивно настроен относно бъдещето на сградата. Още повече, че в Ритейл парк в съседство, разработен от Галакси пропърти груп вече са построени три големи търговски обекта - мол Пловдив, Кауфланд и Лидл. Според архитекта, комплекс Ритейл парк е изграден на базата на една изключително печеливша стратегия, която ще подпомогне не само неговото развитие, но и на цялата територия до бул. Пещерско шосе". Потвърждава го и все по-нарастващият инвестиционен интерес към района. А близостта на тази голяма, недовършена сграда с него ще й осигури невероятния шанс да се реализира като една добра инвестиция. Според арх. Костадинов, със своята съвременна инфраструктура и модерна естетизация на терена Ритейл парк следва световната практика в разработването на такива комплекси и е показател, как може да се повиши цената на имотите в даден район. Затова той смята, че този търговски комплекс на европейско ниво ще привлече много нови, чужди инвеститори.


Третият, специфичен само за града ни случай на незавършени обекти е, когато самия инвеститор няма интерес да ги дострои.


Подобно предприемаческо поведение звучи нелогично, но макар, че инвеститорът е един, примерите за такива недостроени обекти в Пловдив са няколко. Причината се корени в търсенето на по-голямо от разрешеното РЗП на сградите, свързано с непрекъснати промени по време на строителството и тяхното непозволено надстрояване. Такъв според арх. Костадинов е случаят с няколко сгради на небезизвестния предприемач инж. Стоян Сариев. По време на самото строителство се промени височината на административната му сграда на бул. "6 септември", срещу Mr Brikolag. Сградата до хотел Метропол на бул. "България" се надстроява незаконно 3-4 пъти и поради тази причина, вече няколко години стои незавършена. Подобен е случаят и с недостроената от десет години сграда срещу Католическата църква, намираща се на локалното платно на бул. "Мария Луиза". Години наред собственикът на "Стоянстрой" демонстрира спортна страст да надстроява своите сгради прескачайки закона, което създава проблеми с тяхното узаконяване и "завещава" на пловдивските граждани поредните незавършени строителни паметници.


Това са три от най-фрапиращите случая в Пловдив, създали сгради-призраци, понякога оплетени в сложни съдебни спорове, изоставени на произвола на съдбата, която ги превръща в заплаха за здравето и живота на хората. Това са и т. нар. "замразени" пари, които не се знае кога и как ще бъдат върнати на българската икономика. А дори само с цел да възстанови този пропилян капитал си струва държавата да въведе стимули за ликвидиране на подобно "вечно" строителство. В противен случай градският пейзаж ще продължи да ни стряска с такива паметници на непреценения строителен бум, а ние ще правим усилия да се примиряваме година след година с тяхното присъствие.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
-----

-----

29.05.2014 | 15:26

Рахман

Отговори
0 0
===

===

28.05.2014 | 22:46

Нищо не се казва и за стадион \"Пловдив\" .

Отговори
0 0
прав е арх Костадинов

прав е арх Костадинов

28.05.2014 | 20:24

Пловдив е известен с недовършените си сгради в цялата страна. Въпросната сграда бе започната още по време на социализма някъде около 1970 и вече повече от половин век е недовършена. И не само тя .Десетки са недовършените сгради свидетелство на упадъка и разрухата на този град.

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?