Следвайте ни

Кой загроби Братската могила

Мемориалният комплекс стана декор за фентъзи филми Скулптурите на проф. Любомир Далчев се съхраняват в Монреал и Атина, а при нас са забравени

Мемориалният комплекс „Братска могила", издигнат през 1974 г. като паметник с висока художествена стойност, е напълно заличен от списъка със забележителностите  на Пловдив. Пантеонът на загиналите е поверен на Историческия музей, който има грижата да го поддържа.

„Братската могила е отворена за посетители от вторник до събота между 9 и 17 часа през зимата и до 18 часа през летния период", твърди  директорът на музея Стефан Шивачев. В мемориалния комплекс се влиза безплатно. Екипът на „Марица” обаче нямаше късмет да разгледа отблизо скулптурите на проф. Любомир Далчев, тъй като около 10 часа в четвъртък  вратата на мемориала беше заключена с катинар.

Анатемосан като комунистически паметник и подложен на брутален вандализъм в началото на 90-те години, Пантеонът служи предимно за дипломни работи на студенти и дисертации като един от паметниците на монументалното изкуство в епохата на соца. През миналата година в комплекса, изграден в уникалната форма на тракийска могила, са снимани няколко чуждестранни филма -фантастика и фентъзи. Музеят взима по 200 лева на час с изричното условие към продуцентите - зрителите да не разберат, че действието се развива в Братската могила.  

От фондация „Пловдив 2019" не са проявили интерес към Пантеона, въпреки че през последните 20 години имаше няколко спонтанни опита на различни общественици да превърнат комплекса в музей и галерия с изграден отгоре стъклен похлупак.

Скулпторът проф. Любомир Далчев, емигрирал още по тоталитарно време в САЩ, не доживя да види Братската могила в автентичния <210> вид като паметник на героичното минало на България. В края на 90-те години авторът е уведомил с писмо Община Пловдив за голямото си желание със съдействието на администрацията разрушените скулптури от камък и бронз да се възстановят и да се експонират останалите, отхвърлени от тогавашната власт като дисидентски.

Една от тях е "Страдаща майка" - символ на Отечеството. Тя представлява седнала жена с празни ръце. В писмото си  скулпторът предлагаше композициите "Зараждане на социализма" и "Стачен пост" да се отстранят от пантеона.

 Проф. Любомир Далчев почина през 2002 г. в САЩ. Разочарован е и авторът на проекта на Братската могила арх. Любомир Шинков, който живее в София.  През 2004 г. той гневно написа: „Паметник, който може да се превърне в пантеон, е изоставен в ръцете на престъпници".

В Историческия музей са прибрани части от ограбените скулптури. Директорът казва, че са направили всичко, което е по силите им, да няма посегателства върху мемориала. Гледката е отчайваща. Вечният огън угасна преди 30 години. Някои от творбите на проф. Далчев са без ръце и глави. Въпреки акциите за почистване на бетона отвън, "листата на каменния венец", с какъвто замисъл е построен комплексът, редовно се шарят с графити, включително и със свастики.

„За съдбата на Братската могила няма консенсус. Това е въпрос на бъдеще", коментира Стефан Шивачев.

Творбите на проф. Любомир Далчев се показват като уникални в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Сао Паулу, Санкт Петербург, Москва. При нас са в комплексарска забрава.

Валентина Йеремиева

Репортер /журналист/ екип "общество"

Валентина Йеремиева е завършила журналистика в Държавния университет в Санкт Петербург. Работи във вестник "Марица" почти от създаването му. Пише предимно по градските теми. Носител на награда "Пловдив".   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?