1939

Кой е управителят на "Екобус" Илко Търпов - човекът с мисия

Роден в квартала срещу Гарата, шефът на най-новата общинска фирма от дете живее на колела. Транспортът е моята страст и съдба, казва единственият локомотивен машинист, доктор на науките

Новите предизвикателства са тръпка, която вдига адреналина, професията е призвание, науката е откритие, семейството е опора, взаимна подкрепа, любов и релакс. А транспортът е моята страст и съдба. Това са основите, върху които стъпка по стъпка е градил живота си 52-годишният Илко Търпов, бивш локомотивен машинист, синдикалист, доктор на науките, преподавател. Наскоро, след спечелен с отлична оценка конкурс, той беше избран от местния парламент за управител на новосъздаденото общинско дружество „Екобус - Пловдив“ с мисията да докара в града първите електробуси по европейски проект.

Кореняк пловдивчанин, израсъл в железначарския квартал около Централна гара, Илко Търпов от малък е пристрастен към транспорта. С удоволствие кара колата си и  велосипед, кръстосвайки България до солниците на Бургас и Гърция. А

едно от любимите му преживявания са пътешествията

с влак. Веднъж със съпругата му Весела завели с влак двете им дъщери Илияна и Кристина до Амстердам, както се шегуват - да си хапнат кексчета. Пътьом успели да разгледат почти цяла Европа - Белград, Будапеща, Братислава, Прага, Виена. В Германия обиколили Мюнхен, Франкфурт на Майн, Есен, Дюселдорф, Щутгард, Берлин.

 

Любителят на пътешествия се наслаждава на подвижните мостове в Амстердам

„Във влак има романтика и винаги в едно купе се събират хора, които си завързват приказка. Според едно научно обяснение този ритъм, с който се движи влакът, помага за създаването на трайни връзки“, описва бившият машинист.

И до днес обича старата си махала, макар че живее в "Кючук Париж". Не си е променил адресната регистрация, в родния си квартал гласува и на изборите. Гордее се с момчетата, с които в детските години са ритали топка и играли на фунийки. Всеки от тях е успял да постигне успехи в своята област, описва Търпов, който преди няколко години

успешно защити научна степен доктор

 по специалността електроснабдяване и електрообзавеждане в транспорта.

 

В семейството той е единственият, избрал това поприще - транспорт. Майка му е работила като детска учителка, а бащата е известен в квартала като първокласен преподавател по трудово обучение в кварталното училище, наричано в епохата на соца „Ленин“, по-късно - „Георги Димитров“, а след това СУ „Климент Охридски“. „Навремето не съм и подозирал, че ще последвам родителите“, споделя Търпов, който доскоро беше главен асистент в катедра „Електротехника“ в пловдивския филиал на Техническия университет и в катедра „Електроснабдяване и електрообзавеждане на транспорта“ във ВТУ „Тодор Каблешков“. Заради новата длъжност в „Екобус - Пловдив“ се раздели с Техническия, но си запази правото да обучава студенти в „Тодор Каблешков“, което той самият е завършил.

Мъжествеността на професията локомотивен  машинист

го е подтикнала към железниците. „Впоследствие се убедих, че това е много достоен труд, рисков и свързан с огромна отговорност“, разказва Илко Търпов. Страстта му към предизвикателството да опита от всичко, което вдига адреналина, го е накарала още в ученическите години да скача с парашут в школата за подготовка на десантчици. Преди казармата е успял да направи 10 скока от АН-2, наричани антоновки.

 „Страх ли? Напротив, това е невероятно удоволствие“, признава бившият машинист. Когато пораснали дъщерите му, ги е завел в Музея на авиацията в Крумово да покаже самолета, от който е скачал.

 За разлика от сегашното обучение във ВТУ „Тодор Каблешков“,  Илко Търпов си е изкарал трите години под пагон, при изключително строга дисциплина и твърдо установени правила. По онова време училището беше военно. Още в първи курс с негов приятел помолили машиниста на „Диана експрес“, спрял на Централна гара, да ги качи. За цял живот запомнил номера на локомотива 43 - 1300,  кръстен в чест на 1300-годишнината от основаването на България. Карал е влака от Септември до Пазарджик - първата тръпка на 19 г. да усети занаята.

След завършването - вместо абсолвентски бал, както били с униформите, ги събрали в столовата, за да пожелаят "на добър път". Започнал е в Локомотивното депо в Пловдив като електротехник. Ремонтирал локомотивите, после подкарал пътнически, локални, товарни влакове като помощник, по-късно като машинист.

 „Рискови ситуации имаше през ден, затова ни побеляват рано косите. Така се случи например около Харманли за Симеоновград. На затворен жп прелез бяха вдигнати бариери, през които премина автобус.Нямаше добра видимост, но отдалече забелязах, че нещо се движи, и започнах по-рано да спирам. Успях да спра влака на един метър от автобуса“, спомня си Търпов.

За предотвратената катастрофа има награда

Навикът да спазва стриктно правилата, придобит в училището, му помогнал  в БДЖ, а след това в преподавателската работа и в науката. По няколко часа на крайните гари са налагало да чакат и той използвал всяка свободна минута  да отвори учебник .Така завършил магистратурата, а по-късно защитил докторска степен.

„В науката се иска постоянство и упоритост. Който успее да използва буферите, тоест свободното време с полза, върви напред“, разсъждава на железничарския език  Илко Търпов. И се шегува, че една от причините да избере професията машинист, е че не изисква да прави домашно.

Животът се е завъртял така, че преди шест години стана преподавател и досега обучава машинисти. В момента във ВТУ „Тодор Каблешков“ подготвя курсисти за метрополитен. Със смях и в присъщия му оптимистичен тон разказва, че сега от сутрин до вечер, в събота и неделя, пише домашни - рецензии на дипломни работи, и проверява контролни. Самият той е залягал първо над докторската си дисертация, а сега се подготвя за доцентура. „От науката и изкуството  няма по-трайно. Каквото си създал, остава“, убеден е шефът на "Екобус" и допълва: „Ако човек не предаде своя опит и познанията, усилията му в професията са безсмислени“.

Именно този стремеж  - да използва знанията си и натрупания опит в електротранспорта, са подтикнали Илко Търпов да кандидатства за длъжността управител на „Екобус - Пловдив“.

 

Пловдив е обречен да има екологичен транспорт и  S-бан

 

Участва в научна конференция с доклад за енергийната ефективност на товарните превози в
БДЖ

Рано или късно Пловдив ще има S-бан. Ние сме в добра позиция, защото има, макар и частично, релсов път, който преди време вече беше използван за градска железница. Ако успеем да подобрим и да развием инфраструктурата, ще има железопътен ринг. Няма как целият транспорт да минава по бул. „Цар Борис III Обединител“ и това трябва да се промени.

Пловдив трябва да има алтернативен транспорт и ние сме обречени да имаме по-добри превозни средства. Някои скептично се отнасят към идеята Марица да стане плавателна. Аз пък се чудя защо Пловдив да няма лодки при такава даденост - Марица. Защо Кърджали си направи водното огледало, а ние да не можем да превърнем реката в зона за отдих и атракции. Много държави ползват речен транспорт, а ние разчитаме само на автобуси.

Има много идеи и те се нуждаят от добра стиковка в политиките на местната и държавната власт, счита Илко Търпов. 

В момента подготвя монография за спирачен процес, при който кинетичната енергия на транспортното средство се превръща в електричество и се връща в контактната мрежа или акумулаторните батерии, тоест по този начин се оползотворява енергията от спирачния процес. Това повишава енергийната ефективност.

Счита, че тази енергия е възобновяема и екологична и че е необходимо е да се създават стимули за такива транспортни средства, които имат система за регенериране на енергията от спирачния процес. България има задължение да използва 10% от енергията в транспорта от възобновяеми енергийни източници.

Посочва като проблем факта, че България е една от страните, която използва най-малко електрическа енергия за транспорт - едва около 2%. Същата ситуация е и в селското стопанство, а това води до оскъпяване на себестойността. Енергоемкостта на българското производство е 2,5-3 пъти е по-голяма в сравнение с държавите от ЕС, което прави стоките неконкурентоспособни. Смятам, че във всеки бизнес, включително и в градския транспорт, могат да се намерят буфери, които да намалят енергоемкостта, убеден е доктор на науките Илко Търпов.

 

Обожава семейството, гордее се с дъщерите си


Един от незабравимите мигове - дипломирането на малката дъщеря Илияна в университета в Манхайм -Германия

Илко Търпов признава, че много е привързан към семейството си и родителите, които помагали в най-трудните години, когато е останал без работа. „Държа на семейните ценности, те са християнски. Предпочитам релакса в добра семейна среда, не сме си омръзнали, харесвам моята съпруга Весела, защото е лъчезарна, умна и умее да създава уют“, споделя бившият машинист, на когото неведнъж му се случвало да отсъства, пътувайки на дълги разстояния с влак, и да се прибира, когато всички спят. Миналата есен с Весела са празнували 30 години, откакто сключили брак.

Малката му дъщеря Илияна учи магистратура по икономика и статистика в Берлин и работи в немска фирма за софтуерни продукти за големи гиганти като Даймлер, Мерцедес-Бенц, БМВ. “Западните фирми вкарват науката в производството и ние трябва да следваме техния пример“, отбелязва той. Голямата дъщеря Кристина следва в Аграрния университет, а съпругата Весела е детска учителка в частна забавачка. „Любима преподавателка е, малките много я обичат“, с нежност казва за половинката си главата на семейството и споделя, че няма как да не се възхитиш, когато малчуганите ѝ декламират на тържествата на английски език.

 

Обича планината и македонските песни

Едно от любимите места на семейството на Илко Търпов е Родопите, където има вила. Събират се с приятели, палят огън, правят овнешка скара и пеят македонски песни. На сесията на Общинския съвет, на която са разглеждали неговата кандидатура за управител на „Екобус“, се е сетил, че преди 40 години точно в тази зала за първи път се е качил на сцена. Тогава в цялата сграда се помещаваше Младежкият дом. Илко две години е играл народни танци, след това  баща му го записал в Хора на момчетата при Стефка Благоева.

Жизнелюбив, с позитивна нагласа, енергичен си остана до днес. Разказва, че през 1988 г. , когато започвал в депото като машинист, подписвали обществен договор за условията на труд, заплащане и пенсиониране.Тогава машинистите излизали в пенсия на 52 години, сега възрастта за тях е вдигната на 58. "Като млад винаги съм се учудвал на швейцарските машинисти, които искат да работят до 65 г. Впоследствие, когато ми побеляха косите, разбрах, че това ги държи здрави. Ние също трябва да живеем и да работим с този дух - да се запазим колкото може по-дълго", разсъждава Илко Търпов.

 

Като професионален и буден гражданин: Застава начело на стачката срещу мизерията в железниците

С преподавателя и легенда в обучението на машинисти Панто Пантев, когато достолепният учител беше навършил 80 г.

В размирните времена и кризи, през 90-те години, Илко Търпов беше начело на протестите на железничарите с искане за създаване на нормални условия за работа и адекватно заплащане. Оглави синдиката на машинистите, който чрез Съюза на транспортните синдикати членуваше в КНСБ. През 1998 г. железничарската стачка разтърси страната, защото в продължение на девет дни за един час се спираха всички влакове. 

Машинистите получаваха мизерни заплати, нямаше никакви условия при пътуването на дълги разстояния с престои и нощувки.

„Този протест организирахме с един железничарски телефон и с много хъс. Искахме да накараме работодателя да преговаряме. Бяха ни отказали преговори и това доведе до ескалация на напрежението. Протестирахме, за да покажем, че има проблеми, които изискват решение“, спомня си бившият синдикалист.

Стачката, при която някои машинисти лягаха на релсите, беше прекратена, за да не се създават сътресения в икономиката и дискомфорт на пътниците. Резултати на тези протести дойдоха по-късно, след година-две. Една от стъпките напред беше подписването на колективния трудов договор при по-добри условия за машинистите. Илко Търпов се пребори машинистите да получават 65% от заплатата на помощника, ако работят сами на мотрисите "Сименс", което правило важи и днес. Дотогава не им се доплащаше.

С горчивина обаче казва, че и до днес машинистите, които нощуват при дългите пътувания, си носят от вкъщи чаршафи, защото БДЖ не осигурява този „лукс“.

Убеден е, че в България трябва да се установи реална връзка между бизнес и наука, каквато и досега липсва. Университетите нямат тесни контакти с производството - правило, наложено отдавна, например в Германия. Заслужава да поработим в тази насока, твърди Илко Търпов и допълва, че във всички отрасли липсва практическата подготовка на среден изпълнителски състав, от каквито кадри бизнесът има най-голяма нужда. Пълно е с модерни професии, счетоводители, специалисти по маркетинг и връзки с обществеността PR, но специалисти, които създават брутния продукт, са недостатъчни. Това се вижда и от възрастовия състав на кадрите в тези отрасли. В железниците навлиза нов подвижен състав не само в частните компании, но и в държавната и това налага нов начин на обучението. Развитието не се постига само само с ноу-хау и техника, внесена от чуждите държави, но и с добре подготвени, качествени кадри, счита управителят на "Екобус - Пловдив".

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?