44

Кирил Николов – расов пловдивчанин и винар ДВОРянин СНИМКИ

Тодор Живков с мустак в стил Салвадор Дали, икони на Богородица, фотография от остров Тасос, енциклопедии, готварска книги за мъже, пикел и котки и да -  разбира се - бутилки вино. Кантората на Кирил Николов е далеч от тривиалния учрежденски стил, на който настоящият адвокат се е наситил през 17-годишната си съдийска работа в Районен съд-Пловдив. Звездата на интериора обаче е масивна дървена ретро маса с покритие от яркочервено стъкло, която Николов купил от пловдивски антиквар и галерист. Уникалната находка кореспондира с холова гарнитура от 1933 г., наследена от дядо му. На централно място виси пейзаж, рисуван от него по време на практика в Художествената гимназия, а отсреща е автопортретът му от казармените години. И още много картини. Не е трудно, виждайки всичко това, човек да се убеди, че Кирил Николов има всички характеристики на ренесансовата личност - той е юрист и бивш съдия, планински спасител, кулинар, рисува, пише разкази и произвежда вино. Именно с бутилка "Алиготе" от бранда му „Двор #1“ си казваме "наздраве" и разговорът започва.

Раждането на Dilettante, или как иронията се предава по наследство

Съществуването на Кирил опровергава крилатата фраза на Марк Твен, че вторият брак е тържество на надеждата над здравия разум. Просто защото е дете от третия брак на покойния си баща - известен лекар, завеждал рентгеново отделение в Първа градска болница и главен ренгенолог на Южна България.

Дядо му по бащина линия, чието име носи, бил един от най-известните гинеколози в Пловдив и дългогодишен главен лекар на Първа градска болница. Прадядо му пък е основател и командир на Първи пловдивски артилерийски полк. Бил е съратник на Батенберг, участвал в завръщането му на престола. Дядо му по майчина линия бил околийски управител на Асеновград. Прапрадядо му - Стефан Захариев, е прочут възрожденец от Пазарджик. На негово име е кръстено основно училище в града. Част от предците му се заселват в Пловдив в края на 19. век, заради което се определя като „расов пловдивчанин“.

Потомък на два видни пловдивски рода, Кирил се ражда в семейство, в което хуморът, иронията и самоиронията са изведени до нива на изкусност.

„Точно затова кръстих Dilettante едно от нашите най-добри вина, което влезе в топ 50 на  Di Vino класацията за България. Името му означава любител, страстно отдаден на заниманията си. По този начин, от една страна, открито се легитимирам като любител, а не като професионалист в тесния смисъл на думата, а от друга се отнасям с добродушна ирония към една наистина голяма група вина, които с основание претендират за високо качество, но са направени от професионалисти, сред които един дилетант намира своето място“, аргументира се пловдивчанинът.

Преди да попадне в плен на магията за правене на вино, Николов минава през още едно изкуство - изобразителното. Още от малък показва художествен талант, наследен от баща му и баба му, която е пианистка, но рисува прекрасно. „От 6-годишен родителите ми ме подготвяха да стана най-великият художник на Земята. На 7 вече участвах в детски изложби и ходех на уроци по рисуване. Записах и завърших Художествената гимназия в Пловдив и при дипломирането през 1989 г. получих отличие и награда за живопис. Обаче не ме приеха в Академията, влязох в казармата, уволних се през 1991 г. и започнах да хайманосвам“, обобщава с присъщото си чувство за хумор Николов.

През 1993 г. - една година след като откриват Юридическия факултет в Пловдивския университет, изненадващо решава да запише право.

Докато следва, не спира да рисува, като прави копия на известни американски картини, изнасяни и продавани в Щатите. Плащат му между 10 и 20 долара на картина - огромни пари в онези времена. По същото време продава пуканки и сладолед на морето, а работи и като дърводелец при свой приятел.

Съдията, който пише разкази

Признава, че никога не е гледал на правото като на изкуство, въпреки че писането на съдебни решения го е изкушило да посегне към творчеството. Така започва да публикува свои разкази във форума „ХуЛите“ и да участва в литературни конкурси.

„Претенциозно е да сравняваме правосъдието с изкуство, независимо от максимата на Целз, че правото е изкуство на доброто и справедливото. Всъщност ми се струва, че дори самият Целз е изговорил това повече като красиво пожелание, отколкото като констатация. Не знам в римско време, но в съвременността правото никак не е изкуство на доброто и справедливото. Това обаче е друга и твърде голяма тема“, казва адвокатът.

През 1999-а, година след като завършва право, той печели конкурс за младши съдии в Окръжен съд-Пловдив и до напускането си през 2016-а е наказателен съдия. Оттогава работи като адвокат основно по наказателни дела.

Посвещава много време и усърдие на ораторското изкуство. „Винаги се дразня, когато хората, дори да имат правилен възглед, не могат да го формулират разбираемо и убедително“, казва юристът, който дължи реторичните си постижения на своята майка, учителка по немски език. Тя стриктно държала на правилния изказ и още когато Кирил бил в детската градина, настоявала да слуша приказки по телефона, а след това да й ги разказва. Когато формулирал неправилно изреченията или не разбирал посланията, строго, но търпеливо го коригирала. За баща си казва, че бил най-обичаният човек, когото познава, блестящ ерудит със зашеметяващо чувство за хумор. „Слушах го в захлас. Той ме научи да рисувам и да откривам красотата и в най-незначителните неща. Бях възпитаван  с изключително разбиране и любов“.

„Едно нещо трябва да те ръководи, и това е почтеността. Ако имаш единствено правилното осеверяване на вътрешния си компас в посока на доброто, тогава Целз ще излезе прав. Но все пак почтеността изисква и да си трудолюбив и компетентен“, обяснява адвокатът.

В Двор #1 всички пият вкусно вино


Винарската изба на Кирил не се нуждае от известни рекламни лица, сложни маркетингови трикове, оригинални и патетични послания. Самият той е всичко в 1: уайнмейкър, актьор, презентатор и пазарен анализатор. Познава отблизо голяма част от клиентите си, а за тези, които не е виждал, се информира задочно от общи приятели. Това е особено ценно, защото получава обратна връзка директно от „извора“. За артист като него аплодисментите са важни, защото „артистът играе заради хората“, а и те най-вярно отразяват постигнатото. В слогана „Вино за нас“ влага разбирането, че той и приятелите му правят виното, което харесват, то удовлетворява техния собствен вкус и естетика. „Бихме искали да приласкаем в нашия двор хора, които имат същия вкус като нашия. Не претендираме да завземем колкото се може повече клиенти. Агресивният маркетинг, непременното пазарно присъствие и разширяване не са в моя стил. Против разбиранията ми е и премълчаването, още повече отричането на чуждите достойнства. Винарите у нас правят все по-добри и по-добри вина и за мен е въпрос на честност и почтеност да заявявам това и да коментирам с възхищение всеки един конкретен пример. Дори това да се окачестви като антимаркетинг, понеже днес сякаш само самохвалството се насърчава, следвам своя компас и предпочитам да съм в мир със себе си“, казва Николов. А анонсът му към любителя на вино е: „Добре дошъл си в нашия „двор“ и, ако ти харесва, стани част от него. А иначе дворове има много…“.

Заниманията му с вино започват като хоби през 2000 г. Заплатата му тогава била 280 лв., а литър наливно по селата струвало около 3. „Решихме с брата на жена ми да опитаме да си направим собствено вино в бидони, за да имаме по-евтино за пиене“, спомня си предприемчивият юрист. С течение на времето той започва да чете, задълбочено да се интересува от вино и да усъвършенства домашното си производство. Толкова заобичал хобито си, че през 2014 г. с група приятели предприел създаването на собствена винарна. Няколко години по-късно тя става факт като винарска изба Двор #1 в Перущица. Избата става известна с бутиковите си вина в къси серии, които много се харесват на аудиторията, а печелят и награди по изложенията.

Обичам виното, а и то заобича мен, обобщава Николов.

Това е важно, защото според Ларошфуко в любовта винаги единият обича, а другият се оставя да бъде обичан. Но като че ли с виното любовта ни е взаимна, радва се адвокатът.

„То е като всичко, което правим. Колкото повече влагаме от себе си - трудолюбие, старание, усърдие, компетентност и, разбира се – любов, толкова повече насищаме направеното от нас със самите себе си. И толкова повече това личи в крайния продукт. Дори той да търпи някаква технологична критика, голямото лично вложение в крайния продукт, разбирано като пълна отдаденост, винаги личи и по някакъв метафизичен начин го прави предпочитан пред останалите. Това е така и в рисуването, писането, музиката…“, казва Николов.

По думите му, нивото на една винарна трябва да се измерва с качеството на най-евтиното й вино. „Когато отида на изложение, винаги искам да опитам от него. Така често попадам на чудни екземпляри, които се пренебрегват само защото са евтини. За мен философията на правене на вино е в това то да стане вкусно, независимо че понятието „вкусно“ не е в легалната енологична терминология, нито е дегустационна характеристика. Обаче именно „вкусността“ на виното го прави търсено и харесвано от хората, от които нямаме право да изискваме ниво на топ познавачи.

Всъщност, удоволствието е в съпреживяването му заедно с хората, които са го направили. Да е вкусно виното, означава да ти е вкусно преживяването с него и всяка изпита чаша да вика следващата. В това отношение се гордея, че много добре двамата с моето вино се разбираме и работим на пазара. Намирам голямо съответствие помежду ни, което доказва в очите ми, че действително съм вложил огромна част от себе си в него. Обичаме се. А твърдя, че нашите вина се харесват много и от тези, които ги пият“, не крие удоволствието си Николов.

Емоцията обаче не му пречи да види проблемите, пред които е изправен браншът у нас. Като един от основните сред тях той сочи огромния пазарен дял на нелегалното домашно винопроизводство и упоритото бездействие на държавата в тази посока. „А хората са страшно заблудени да вярват, че щом пред даден продукт стои прилагателно „домашно“, значи е много хубав. Това е манипулация на, уви, податливото за нея обществено съзнание“, обяснява той.

По думите му, българското професионално винопроизводство е в голям подем по отношение на качеството, от една страна, и е с изключителна пазарна проблематика, от друга. „Ние не можем да си позволим ниските цени на вносните вина по ред причини. Производствените ни мощности са малки, добивите са ограничени, субсидиите не помагат за формиране на  конкурентна цена. А освен икономическите фактори, у нас се борим и с манталитетни проблеми, защото българите са ракиджия и бираджии и винената култура все още е оскъдна. Всички професионални винари търсим реализация на един много ограничен пазар. Действително той се разраства, но с по-бавни темпове от тези, които са ни нужни, за да не се предадем“, споделя винопроизводителят, много от чиито вина са отличени в различни конкурси.

In Vino Veritas по български


Другата му любима тема е свързана с максимата „In Vino Veritas“ - охотно повтаряна от лаиците, които коментират вино. Според него хората са с впечатлението, че самото вино е олицетворение на есенциалната истина и като го пием, тя ни става достояние. Всъщност практичните и дори цинични римляни, дали тази максима, са имали предвид разкрепостяващото влияние на етиловия алкохол във виното, което води до това човек да си „развърже езика“, да каже истината. „В Банско вероятно не са чували за тази сентенция, но са я претворили по един фантастичен начин, според мен доста по-силен от нея. Там казват: Който не пие, или е болен, или е долен“, смее се Николов.

Голямата му мечта е един ден да се върне изцяло към творческите занимания и най-вече към правенето на вино. „Дано този ден да не е твърде далеч. Оптимист съм и дълбоко вярвам, че трудолюбивите и почтени хора винаги успяват“, казва юристът.

Снимки Наташа Манева

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?