46

Кирил Драганов: Пловдив навлиза неподготвен в неизбежната "спирала на трафика"

Кръстовището на две нива до Водната палата е много важен проект, с ключово значение за цялата зона   

Бумът на строителството води до необходимост от още улици и булеварди и изцяло нов Генерален план за организация на движението 

В модерните градове, преди да се започне строителството на ново пътно съоръжение, първо се правят симулационен модел и прогнозен анализ за бъдеща промяна на трафика   

Тунелът под гарата ще е по-ефикасна връзка на район "Южен" с центъра от Бетонния мост

Кирил Драганов е експерт в транспорта и логистиката. Занимава се с определяне на стратегии, консултиране и проектиране на транспортно-логистични решения. Има публикации в български и международни специализирани издания, където прави анализи и доклади в сферата на транспорта и логистиката, където разглежда различни тенденции и решения в устойчивостта на веригите на доставки. 

Привърженик е на развитието на Тен-Т транспортни коридори. Интермодални и ​мултимодални транспортни решения. Поддържа концепцията "Новият път на коприната". Това е проект, чиято цел е възстановяване на железопътната карго връзка между Китай и Европа през Каза​хстан-Грузия-Азерб​айджан-Турция и България. Плановете са в страната ни да се изградят още няколко ​интермодални и мултинодални терминали. С така изградения маршрут ще се елиминира нуждата от фериботна връзка в Черно море. 

С Кирил Драганов разговаряме по някои от горещите транспортни проблеми под тепетата и възможностите за тяхното разрешаване в бъдеще. 

 

- Тунелът под гарата е един от ключовите проекти за Пловдив и за НК „Железопътна инфраструктура“. Той се реализира в момента, обаче продължава да има много опоненти - как ще коментирате тяхната реакция?

- Разбираемо е! Проблемите, свързани с автомобилния трафик поради влошаването на транспортната пропускливост в района, предвид останалите проекти и в комбинация със срока за изпълнение, ще се задълбочат и реакцията на хората е обяснима. Подобни решения би трябвало да се взимат след внимателен анализ, направен от експерти, и разбира се, при добра дискусия и комуникация със заинтересованите страни и с обществеността. Добре е Общината да се постарае да бъде изготвен транспортно-комуникационен анализ, който ясно да покаже как ще се измени трафикът в дадена градска зона. Подобен експертен подход се прилага в цяла Европа или поне в по-големите градове, там, където има съмнения за това как ще се развие даден казус след пускането в експлоатация на нова улица или пътен възел. Подобни превантивни мерки често пъти могат в аванс да покажат какъв ще е резултатът от дадена мярка или скъпоструваща инженерна реконструкция. Транспортните анализи са единственият вариант даден проект да бъде проверен преди реализацията му. Практиката показва, че понякога е възможно анализът да докаже точно обратното, че даден проект е напълно неприемлив и ще доведе до повече проблеми, отколкото решения.

- А беше ли направен такъв анализ за пробива под гарата?

- Към Европейски център за транспортни политики не бе отправена покана за извършване на обстоен транспортен анализ, нито бе представен такъв пред обществото. 

- Какви са прогнозите ви: кога строителите ще стигнат до северния край на тунела?

- Мис​ля, че е твърде рано да се ангажираме със срокове, преди да се направи обстоен преглед на свършеното до момента. Подобен проект е доста амбициозен и е необходимо да се работи прецизно.

- Кои са все пак ползите за града от този проект?

- Безспорно проектът е много важен за града. С неговата реализация транспортният поток ще бъде много добре управляван, заедно с разширената ул. „Даме Груев” и след реализацията на „Модър Царевец”. Така достъпът до квартал „Южен“ ще се улесни. Този район е един от най-бързо разрастващите се в Пловдив през последните години. Освен това ​- с тунела - отвеждането на трафика в посока Първа градска болница е много по-успешно от сега действащата връзка на Бетонния мост.

- Необходимостта от нов бетонен мост не може да бъде преценена, преди да е сработил пробивът под гарата, твърдяха преди време експерти. Как ще коментирате?

- Прогнозната натовареност може да бъде проверена и да се прецени на ниво симулация. Тя може да даде отговор на въпроса: дали този пробив ще доведе до облекчаване на трафика, или точно обратното - ще го засили и къде точно ще се случи това.

Необходимостта на този етап може да се прецени само на ниво симулация или чрез изготвянето на симулационен модел, чрез който да се изследва развитието на транспорта. По този начин ще се изготвят поне два сценария за развитието на трафика в зоната, като се направи добра преценка за диференциацията на стохастичния и детерминантния трафик. На базата на тази преценка ще може да се направи и анализ за това кои точно транспортни потоци ще обслужват, както и потенциалните посоки, от които ще се генерира транспортно натоварване или през които ще се разтоварва.

- За пловдивчани обаче Бетонният мост е много важна комуникационна връзка. Готови ли са проектите на НКЖИ за Бетонния мост и кога ще ги видят пловдивчани?

- До този момент не ни е показван такъв проект, нито сме потърсени за консултации по темата.

- Преди време Общината и специалисти от НКЖИ обсъждаха варианта да се пусне в движение старият прелез на Сточна гара, докато се строи тунелът. Има ли развитие по тези разговори?

- Да, имаше такава идея, но след обстоен анализ тя отпадна поради спецификата на довеждащата и отвеждащата инфраструктура. Трябва да се направи транспортен модел на града, вероятно ще се наложи и изменение на Генералния план за организация на движението. Но преди всичко трябва да се направи симулационен модел за този конкретен проект и така да се провери неговата устойчивост.

- Докъде стигна идеята за естакадата Пловдив-Филипово? Ще има ли пари за реализацията й и откъде могат да дойдат те?

- До този момент няма последвало развитие. Според мен обаче в случая и на тези места по-подходящи са пробивите. Тяхното финансиране може да се търси по европейски проекти „Региони в растеж”, „Свързаност” и др.

Сами виждате колко много проекти има за реализация, които пряко касаят развитието на града. И за да не се допусне грешка и по този начин да се похарчат пари, без да има нужда, е необходимо да се изготвят експертни анализи, които по категоричен начин да доказват, че това решение е добро или не. Трябва да насърчим Общината да се фокусира върху работата си с експерти и по този начин решенията да работят в полза на обществеността, а не обратното. Разбира се, при подобни амбициозни инфраструктурни обекти е необходимо да се има предвид, че т.нар. „спирала на трафика“, или колкото повече строим в даден град, толкова повече ще изпитваме нужда от това бързо и удобно да се транспортираме от едно място до друго. И толкова повече ще трябва да строим нови пътища и улици, а разстоянията и времето за пътуване ще се увеличават. Така че, да, тези проекти трябва наистина да бъдат проверявани много внимателно.

- Вероятно начинът да се разтовари трафикът в града е да заложим на кръстовищата на две нива. Как мислите?

- Да, подобно решение се прилага при Водната палата на Пловдив. Това е един много важен проект, който е от ключово значение. Макар да има различни мнения с отпадането на левия завой по бул. „Марица-юг“, това може да се реши с ляв завой през следващото кръстовище на бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул. „Шести септември” с правилно изчислена зелена светлина на това място. Но аз бих искал отново да ви върна към началото на този разговор. Подобни проекти винаги трябва да бъдат проверявани чрез изготвянето на транспортно-комуникационно проучване. Само чрез анализ може да се провери и докаже ползата от подобен проект или той да бъде отхвърлен с нужните за това аргументи.

- Кои според вас са решенията за Пловдив за подобряване на движението при този засилващ се трафик?

- Като експерт в сферата смятам, че трябва да се върви много повече към управление на трафика (по-дълги и променящи се времена на зелени вълни, промяна на режима на улици). Правилното отвеждане на транзитния и тежкотоварния трафик, нов Генерален план за организация на движението (ГПОД). Но това е въпрос на градоустройствена визия и експертен дебат, който в Пловдив отдавна е закъснял. Затова градът не е подготвен за новите предизвикателства в развитието си.  

Голям проблем в Пловдив създава тежкотоварният трафик, който не е добре управляван в града. След това изцяло нова схема на Градския транспорт, за да бъде от полза не само на дотираните ползватели (ученици, студенти и пенсионери).

Добро решение би било развитието на проекта „Крайградска железница”. С нея би се намалил обемът от автомобили от и за индустриалните зони край града. Мисля, че въвеждането на електробуси, на този етап, е твърде рано и не би довело да драстично подобрение на трафика. В най-скоро време трябва да започне изграждането на южната дъга на Околовръстния път на града. Не на последно място е ремонтирането на Рогошко шосе, което е важна входно-изходна артерия. Тя може да поеме огромен трафик по основен булевард в града, какъвто е бул. „България“.

Необходимо е да се поработи и за повече мерки, свързани с пътната безопасност и въвеждането например на мерки за успокояване на трафика. Трябва да се обърне внимание и на безопасността на пешеходците и другите уязвими участници в движението. Това са все неща, които са пряко свързани с управлението на трафика.

- Ако вземем добрите примери от Европа и света, кажете как може да бъде модернизиран Пловдив?

- Как ли? С проект за крайградска железница, заедно с изцяло нов ГПОД и с изместване на фокуса в посока към управление на трафика. В цяла Европа използват управление на трафика в реално време, а жп прелезите в градска среда са подлези там, където няма тежкотоварен трафик. Във Франция например има променящи се маршрути според трафика, посредством указателни електронни табла. Защо не прилагаме всички тези добри примери и тук, в родния ни град Пловдив? 

ВИЗИТКА

Кирил Драганов е на 41 години, роден е в Пловдив. Член е на Управителния съвет на Европейския ​център за ​транспортни политики. Одитор и ​член на Института на вътрешните одитори в България. Завършил е специалност „Технологии и управление в транспорта“ - бакалавър, в Русенския университет. Има опит в България и Европа в управлението на транспорта и логистиката на веригите за доставки.  

В момента е част от екипа на голяма международна  компания, лидер сред производителите на електрически велосипеди в страната, като експерт морска логистика. Извършва анализи, консултиране, одитиране и  оценка на ефективността на компании в сферата на транспорта и логистиката.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?