Следвайте ни

Камбаната на Сахаттепе отмервала времето по френски

Слънчев и воден часовник предшествали каменната кула с механизъм от Виена

Още древните египтяни  правят опити за измерване на времето, създавайки първите слънчеви и водни часовници. Модата да се строят часовникови кули обаче идва през XIV век от Западна Европа. В далечния XIV век предприемчиви търговци и занаятчии търсили начин да измерват времето със съвременни технически средства.

В същия  век часовникови кули се появяват и по българските земи - те са част от пътните станции - мензилханета. Внасят ги западноевропейци, които са на служба в Османската империя. През XVI век часовникова кула украсява и върха на Сахаттепе. 


В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, днешният Данов хълм е именуван Часовият хълм. Мястото е било познато с това име още на древните византийци и римляни. В онези години на източните склонове на тепето имало воден часовник, на върха на хълма - точно там, където някога бил храмът на Венера. Имало е и слънчев часовник, потвърдили археолозите, които открили останки от двата часовника при изкопни работи в района през 1920 година.

Изграждането на подобни съоръжения било обичайна практика за византийците. Водните и слънчевите часовници им служели за отмерване на времето - с тях, например, определяли часовете за църковна служба.

Първата часовникова кула на Сахаттепе е под формата на дървена конструкция с часовников механизъм, вдигнали я около 1578-1611 г. Денонощно се пазела от страж, който следял къде в града има опасност да пламне пожар. За целта до кулата имало топ, вързан за верига и халка, забита дълбоко в скалата. Гърмели всеки път, когато някъде лумнат пламъци. По това време на върха на тепето имало и масивна сграда с цилиндрична форма. В нея била барутчийницата и тя била строго охранявана, затворена с масивна врата.

Часовниковият механизъм изработил италианският конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден - точно по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 година, пише: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски”. 

В началото на XIX век пожар унищожил напълно дървената конструкция на кулата. През 1809 г. вдигнали нова кула - този път от камък. Тя е конусовидна и висока повече от 17 метра, досущ като морските фарове. А през 1883-а местните управници поръчват от Виена нов часовников механизъм. През смутните 40-те години на ХХ век механизмът спира да работи - грижовни пловдивчани го демонтират, после следите му се губят.

След време стар майстор от Карнобат е поканен да направи копие на часовникапо запазените от 1882 г. чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично. И огромна физическа сила, понеже тежестите на часовника са над 100 килограма. /Марица.бг

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?