Калиопа от Пловдив пренесе България до Айфеловата кула СНИМКИ

Актрисата Анна Танчева се завръща от Франция под тепетата след 30 години с микс от поезия и театър, музика и архитектура, скулптура и живопис

Актрисата Анна Танчева се завръща от Франция под тепетата след 30 години с микс от поезия и театър, музика и архитектура, скулптура и живопис

В Париж основава собствена театрална компания „Дъга от славянско изкуство“ (Art en ciel slave) за детски и младежки представления

Тя е театралната актриса от Пловдив, която твори в Париж. Под тепетата обичала да рецитира Ламартин, но една покана на „Алианс Франсез“ я отвежда задълго във френската столица. Там през 2002 г. основава първото българско училище, съвсем близо до Айфеловата кула. В него родолюбивите българи изпращат всяка неделя децата си да учат български език и култура*, история и фолклор.

Животът за Анна Танчева е лабиринт от театър, музика и изкуство. „Всъщност всичко, което съм правила във Франция е било мост между двете държави и така 30 години, като че ли никога не съм напускала България“, казва дамата.

Девет балади из Пловдив, или Завръщането на Калиопа" е мотото, под което премина своеобразният й спектакъл под тепетата. С него актрисата Анна Танчева омагьоса пловдивчани с микс от поезия, театър и музика.

„След 30 години пандемията ме върна в родния Пловдив, за колко време - все още не мога да кажа. Моментът съвпадна с личния ми юбилей - моята 50-годишнина, така че това завръщане е символично в моя живот - исках да се върна към корените ми, семейството, приятелите, нещата, които обичам. За всички тях изпълних тази балада (на френски думата означава „разходка“) и това бяха едни поетични разходки из моя любим град. Избрах Калиопа - музата на поезията, и девет локации в Стария град, защото 9 на брой са били старогръцките Музи. А всяка от тях с различни теми и музиканти, които ми акомпанираха“, разказва Анна Танчева.

Проектът й обхваща различните лица на изкуството: музика, поезия, живопис, скулптура, графика, театър, танц и архитектура. А Анна Танчева в ролята на Калиопа пътешества в своето изкуство, следвана от артисти, музиканти, художници, поети и танцьори. Някои от тях пропътуваха хиляди километри, за да са до нея.

Димитър Попов пристига от Финландия, специално за събитието. Антония Дуенде долетя от Германия, а Изабела Ерделска - от Франция.

Магичният спектакъл започна от храма „Св. Димитър Солунски”, откъдето идват корените на дамата. Всяко от вечерните събития се случи в различни локации от Стария град: в галерия „Анастас”, семейство Малецови отвориха за Анна Арт галерия - Музей „Филипополис”, а семейство Джуркови - едноименната им галерия. В проекта й съдейства и Александър Мардеросов от Satori Magic Cafe, където е барелефът на проф. Крикор Азарян, както и Петър Денчев от хотел „Gallery 37”. ОИ Старинен Пловдив предостави две от най-красивите си къщи за целта, както и две открити пространства, наситени с история и символика. Не бяха забравени и децата, за които Анна Танчева поднесе вълнуващо детско матине на двора на къща музей “Хр. Г. Данов“ със съдействието на директора на Историческия музей в града.

Ученичката на Азарян учи история на театъра в Сорбоната

Пловдивчанката заминава за Франция точно преди 30 години по покана на тогавашния генерален директор на „Алианс Франсез“ - Париж, Роже Гуз. „Чул ме в Пловдив да рецитирам стихове на френски в къщата на Ламартин и така получих стипендия за едногодишно обучение. Отидох за 10 месеца във френската столица и останах в нея 30 години. С тъга се разделих с Пловдив и с прекрасното ми семейство - моите родители и по-малкия ми брат - обичах ги и не исках да ги напускам“, казва дамата.

Ала Париж сбъдва мечтата й да учи и се занимава с театър. Първите уроци, които я подготвят за сцената, обаче получава от Величка Георгиева и големия Крикор Азарян. След това изучава „История на театъра“ в Сорбоната и кандидатства във френския ВИТИЗ - Театралната консерватория в Париж, където учи в класа на Стюард Сайд. След това се ражда синът й Стефан.

„Покрай грижите ми за Стефан разбрах, че в Париж няма българско училище. Реших да създам малко неделно училище за българчета, родени там. Негов патрон стана „Малкият принц“. По-късно то се разрасна, днес се казва „Васил Левски“, а тогавашната посланичка Ирина Бокова ни покани да изоставим залата, която наемахме с родителите и да влезем в посолството - даде ни помещение, което превърнахме в класни стаи“, спомня си Анна.

Прави изложби на български художници край Сена

И дори далече от родината организира десетки изложби на български художници, подпомага местната църква и за всеки 24 май събират българите на поляни извън Париж. Тя дава рамо на местния Български културен институт и подпомага дейността му с поетични рецитали, премиери на книги и много концерти през годините. Не забравя и театъра - излиза на френска сцена с моноспектакъл по Жан* Кокто, което е голямо предизвикателство за актрисата. Превежда на Иван Добчев и Маргарита Младенова в Париж и Нанси, както и играе в „Кървава сватба“ по Лорка, постановка на двамата режисьори от Сфумато в град Бурж. Работи и с други наши талантливи актриси в Париж: И. Делева, М. Несторова, Л. Зазрева, Е. Кулинска, Е. Калчева...

През 2000 г. Анна открива собствена театрална компания, нарича я „Дъга от славянско изкуство“ (Art en ciel slave). С тази компания представят предимно детски и младежки представления. „Няма да забравя един спектакъл в моята френска кариера - премиерата му бе в провинцията, и тогава получих телеграма. Отворих я точно преди представлението и се разплаках. Моят баща Крум Танчев беше написал: „Цветя и рози, Аплодисменти! Ние сме на първия ред“.

 

Съпругът й Филип Маньол - треньор по френски бокс савате

За юбилея на Анна на 16 август съпругът й Филип Маньол й подготвя изненада - прекрасна торта, украсена е със снимка от спектакъла на Анна под тепетата и пожеланието за сладък живот.

„Френското ми семейство е свързано с френския бокс савате. Синът ми го тренира от години, а неговият треньор във Франция стана мой втори съпруг. Свързва ни голямата любов, венчахме се преди 4 години, имаме дори църковен брак в „Св. св. Константин и Елена“ в Пловдив", заявява тя.

Под тепетата съпругът й се чувства като във Филипополис и често се шегува, че тук самият той е Филип Македонски. Иска му се Пловдив да върне предишния си блясък и понеже е запален по антиките, с Анна често пътуват до Гърция и Турция.

Синът й носи името на майка й Стефка. *Сам, на 20 години, той избира да живее в Пловдив, а не в Париж, където е роден в центъра на града", казва актрисата.

Днес в мансардата на семейния дом Стефан майстори дизайнерски дрехи под знака на своя запазена марка.

Брат й Георги Танчев също е фен на савате и дори го промотира у нас, създавайки федерация.

„Десет години се бори, за да получи лиценз и постигна мечтата си едва преди година“, допълва Анна. Днес обаче Георги менажира и галерията на семейство Танчеви - „Виа Артис - Крум Танчев“. Създава я преди 23 години баща й Крум, който е инженер-озеленител по образование. „С нея изкуството влезе в кварталчето зад Военна болница, където е семейната ни къща. Когато съборихме старата й постройка, ние планирахме новата къща така, че в нея да има място за тази галерия“, разказва актрисата.

В двора още на старата бащина къща засадили първата магнолия в Пловдив. Днес пловдивчани не подминават зелената къща на ул. „Славянска“19, където баща й създал и една от първите фирми в града за дизайн и рекламни надписи "1+1".*

 

Цвятко Сиромашки: Пожелавам й да развие и музикалната си дарба

Анна Танчева има божествената възможност да бъде свързана с духовността - цялото й семейство е такова. Баща й Крум Танчев е от хората, които създадоха един храм на духовността чрез галерията си “Виа Артис - Крум Танчев“ и чрез художествения дизайн, с който се занимаваше. А колкото до Ани - достатъчно е да видиш очите й и виждаш в тях и музиката, и лъчите, и поезията, и духовността. Наблюдавах я на някои от спектаклите, които тя направи за пловдивчани - първо очите й, които казват всичко, облеклото, отношението, позитивизма, който създава. С бялата си рокля с шлейфа тя напомняше на истинска муза, влязла в нашия свят! При разговорите ни разбрах, че доста години е живяла във Франция, но усетих любовта й към Пловдив.

Хареса ми моноспектакълът й - в девет различни, но специално подбрани от нея места. Анна даде всичко от себе си на сцената! За всички пловдивчани! Затова искам да й пожелая освен да рецитира, да развие таланта си да пее, защото тя има и музикална дарба. Иска ми се още нещо - с тази прекрасна бяла рокля догодина да я видя сред водещите на 6 септември - празника на Пловдив. Все така лъчезарна, магнетична и можеща! И да добавя - нека е жива и здрава“!

 

Да се завърнеш в бащината къща с девет балади

„Деветте балади на Анна Танчева, посветени на Пловдив, са вече история, но от онези, които прегръщат така, че се сгушваш в тях и не искаш да се отскубнеш”, казва за нея поетесата Спаска Попова.

“Превърнала се в звезда за многобройните си последователи, Калиопа се завърна 
триумфално в Пловдив, заявявайки му голямата си любов и принадлежност. Огромната й енергия засия в душите на всички, които пренебрегнаха тежките горещини и с възторг я последваха из вълшебните къщи на Старинния комплекс.

Да се завърнеш в родния град, но не като обикновен турист, а като обичан творец, е чест и привилегия. След 30-годишен престой в Париж, Анна Танчева прегърна любимия си Пловдив и като красив лебед му подари своите девет прекрасни балади, една от друга по-емоционални и съдържателни”, казва поетесата.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?