Следвайте ни

Какво му трябва на колекционера: Една Варшава в цвят червен

viber icon

Пловдивчанинът Иван Великов е голям почитател на автомобилната марка „Варшава”. Възстановил е една стара кола до ниво луксозна лимузина и сега работи по джипка ГАЗ-69-А „Командирка”. Бизнесът му е управлението на сгради.

Иван е влюбен във варшавите от дете. Дядо му имал такъв автомобил, който той наследил. Още не може да си прости, че го продал. „След години го купих отново, но вече бе в лошо състояние. Продадох го на едни поляци - там много харесват марката”, разказва Иван Великов.

Сегашната му варшава няма нищо общо с онези измъчени и боядисвани на ръка в сиво и небесносиньо коли, които пъплеха по улиците по времето на соца. Автомобилът модел М20 - 201 на Иван е боядисана в яркочервен цвят лимузина с кожен салон. „Това е единствената разлика с оригиналните коли - те са били с текстилна дамаска. Аз поисках от тапицера кожа „Ал кантара” - това е мое лично творчество”, обяснява той.

В полския завод FSO във Варшава пускат много яркочервени коли. Поляците пръскали боята смесена с лак. „Ако не е била разбъркана добре сместа, колата е ставала на петна - на места лъскава, на места матова”, казва пловдивчанинът. Неговата е с две ръце основа за боята и три ръце лак. Така се постига дълбочина на блясъка.

Купил колата през 2007 година от перничанин.

Той е оригиналният й собственик от датата й на производство - 1963 година. Мъжът от Перник навъртял 150 хиляди километра. Толкова пазил колата си, че дори й махнал праговете - за да не ръждясват. „Можеш ли да си представиш! Придобих я на 17 ноември 2007 година. Започнах работа по нея през 2008-а и я възстановявах точно 11 месеца. Подкарах я за 1 май 2009 г. Затова и номерът ми е 1101”, разказва Иван Великов.

Колата му е с хромирана предница и броня. Всичките й части са оригинални. С годините намерил хора в покрайнините на Пловдив, които са добри реставратори. „Това са тенекеджията Махони от Марково, бояджията е Дидо от Царацово, а пловдивчанинът Иван Циганков е тапицерът. Двигателят е на 20 хиляди километра след основен ремонт”, изрежда чудесата на червения звяр Иван. Хвали колата си все едно е булка за сватосване.

Големият въпрос при всяка "Варшава" е колко точно гори.

Великов отговаря с вица за собственика, който отишъл да зареди любимата кола с бензин А-85. Рекъл на бензинджията: Зареди догоре! Минали 30 минути, минали 40 минути. Бензинджията попитал: Колко ви е голям резервоарът? И стопанинът се сепнал: Извинявай, забравил съм двигателя включен! „Гори 18,5 на сто при извънградско движение. Градското не смея да го измеря”, казва стопанинът на червената лимузина.

Все по-трудно намира части за автомобила, който е по модела „Победа”, произвеждан в Съветския съюз. Всичките чаркове са оригинални. „Ходил съм чак в Русия по пазари и  изложения да търся части. Поръчвам си и по обяви от Полша. Там имам приятел, който ми ги купува и ги изпраща. Стават обаче много скъпи. Постоянно се работи по колата - още не съм й сложил оригиналните хромирани лайсни”, обяснява Иван. Гумите на колата също са оригинални. И те обаче не се произвеждат повече. „На доизживяване са”, казва кратко той.

Втората му "Варшава" е от 1962-ра, но още не е започнал да я възстановява. Купил я от автоработилница край Пловдив през 2010-а. Стопаните мислели да правят от нея хотрод. „Планирам да е по-различна от първата. Имало е прототипна версия на базата "Варшава" за съветската лимузина „ЗИМ”. Отхвърлят идеята - не им е  харесала, и тогава я базират на волгата. Аз ще направя този неосъществен проект”, казва Иван Великов.

Няколко години използвал колата на сватби и абитуриентски вечери. Спрял тази дейност, за да опази максимално уникалния червен змей. Мине ли по улицата и след колата му се чупят вратове. На изложенията у нас старите хора казват на внуци и правнуци: Това е автомобилът от моята младост!

Сталин дава „Победа”, поляците искат "Фиат"

Полша произвежда "Варшава" между 1951 и 1973 година. Автомобилът е лицензна версия на ГАЗ-П-20 „Победа”. Веднага след войната  през 1946 година полското правителство взема решение да произвежда автомобили. Първо се обръщат за помощ към концерна ФИАТ за производството на "Фиат" 100. Строежът на завода започва през 1948-а, но след няколко месеца спира, защото Сталин, казва, че социалистическите страни трябва да си помагат, а не да търсят помощ от капиталистите. Така вместо красивия "Фиат" 100 Полша получава лиценз за производството на „Победа”.

Ретро любов: Дай газ с ГАЗ-Командирка

Третата ретро любов на Иван Великов е ГАЗ-69-А „Командирка”. Казват й така, защото във военно време в джипката са се возили командирите. Тя е с четири врати. Другата й разновидност е „Текезесарката”, която отзад няма седалки, а две пейки. Купил газката от село до Доспат. Стопанинът й я взел от военните и я използвал да си носи дърва от гората. Заварил задните врати, махнал седалките. „Ще я възстановявам до оригиналния й вид. Цялата бе изкъртена, като я взех”, спомня си Иван.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Dii

Dii

18.04.2021 | 17:00

Аз поисках от тапицера кожа „Ал кантара” -- Alcantara е търговската марка на обикновен синтетичен текстилен материал. Алкантарата е съставена от около 68% полиестер и 32% полиуретан ,

Отговори
1 2
5 5

5 5

18.04.2021 | 16:53

Rizoto s pe4yrkii..,,

Отговори
2 1
5 5

5 5

18.04.2021 | 16:55

Rizo pe4yrki..,,

Отговори
1 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?