Какви грешки допуснахме в развитието на Пловдив

Отдавна мислите ми занимават някои грешки на общинската управа на Пловдив, които засягат не само мен, а и мнозинството граждани с подобен на моя статус - пенсионер!" 

Това пише инж. Иван Пеев в писмо до редакцията на в. „Марица“. И продължава: „Празникът за защита на свободното слово, който чествахме преди броени дни (20.04.2023 г.), въведен и у нас официално през 1991 г., ме вдъхнови и написах този материал, който озаглавих временно „Грешките на растежа на град Пловдив при прехода към демокрация и пазарна икономика". Проблемите, които ме бяха занимавали през тези години, сами излизаха от забвението. Така за половин час сътворих този текст, който, макар и наглед критичен, е чисто практичен. Мисля си, че ако се вземе под внимание написаното, а после - и съответните необходими мерки за подобрение в организацията на живота на гражданите, това би улеснило живота на пловдивчани. И биха довели до голяма признателност към Общината и нейното ръководство! От доста години замислям да опиша тези грешки, които според мен попречиха на Пловдив да се прочуе, освен като град с най-бързо, разнообразно и качествено урбанистично строителство, но и като града с най-интелигентните решения на проблемите на своите граждани!".

Много нови, но необитаеми жилища. А къде е Операта на Пловдив?

През годините на прехода се утвърди още един факт, този път от градоустройствено значение - строителството на нови масивни и високи сгради. Те са красиви и разнообразни на външен вид, но съвсем не са целесъобразни спрямо нуждите на града от жилища и фирмени офиси. Така статистиката правилно посочи, че от изградените нови здания половината от закупените  апартаменти са необитаеми от покупката до днес. Ясно става, че строително разрешение се дава на желаещите да инвестират свободните си средства строителни фирми и организации, а половината от закупените апартаменти също представляват само една инвестиция на хора от по-заможните съсловия и фирми за недвижими имоти, но какво общо има това с необходимостта на града от изграждане на жилища и офиси!? 

Оперен комплекс Загреб, Хърватия

 

Така градът ни се задръсти урбанистично с нови, масивни и красиви сгради, но комплекс на сграда за Операта на Пловдив все още няма. От години се спори къде да бъде построена Операта на града ни. И погрешно се дават предложения за събаряне на масивни сгради в центъра, за да се изгради на същото място Оперната сграда. Вероятно „авторите“ на тези идеи забравят, че една Опера има нужда от голяма площ, като сграден комплекс, но и като прилежащи зелени площи и паркинги за колите на посещаващите спектаклите и граждани от цялата страна.

Велоалеите отнеха правата на пешеходците

Бившият кмет Иван Тотев допусна изграждането на велоалеи в площта на пешеходните тротоари. Така една чудесна идея за даване на предимство на велосипедистите пред водачите на МПС се опорочи с отнемането на правото на пешеходците за спокойно и безопасно движение по тротоарите! Вече всеки излизащ от дома си човек трябва да се оглежда наляво и надясно още от входната врата, преди да достигне до пътното платно (заради привилегированите велосипедисти) и отново - наляво и надясно, заради трафика по платното. Това си е направо нарушаване на граждански права! В белите страни тези алеи са между уличното платно и тротоара. Така се отговаря и на изискването по-бавно движещите се средства да ползват ивица вдясно, по посока на движението. За тези години, откакто съществуват тези алеи, има доста регистрирани нещастни случаи по тротоарите не само с пешеходци, но и с велосипедисти!

Освен това никой от кметовете през годините на прехода не се поинтересува от „шума“ около „убийците по пътищата“ и не санкционира т.нар. „гонки” на мотористи във вечерните и нощни часове на денонощието. 

Умни ли са "умните" ни светофари?

Светофарите по главните улици, почти нови преди няколко години, бяха заменени с т.нар. „умни" светофари за регулиране на движението по булевардите. Това (като изключим излишните харчове) не бе лошо, но не се проведе стриктно според софтуера на този вид регулиране на светлините и дали от незнание, или от неспособност на техническите екипи, се допусна 3-4 минути чакане от пешеходците на единия тротоар, за да преминат цялото платно на булеварда после… за 10 секунди.

Съвсем ясно е, че това е невъзможно за инвалиди, майки с деца и колички, както и за възрастните хора. Ето защо се получава така​ - поради еднократното светване на „зеленото човече”, което важи за цялото пътно платно, вместо да е двукратно до „островчето на средата на платното” и отново - за втората половина на платното.

Какво стана с безплатните карти на инвалидите в транспорта?

Ще започна от транспорта - искам да го разгледам не като организация и качество, а като социална придобивка за гражданите от всяка възраст, пол и позиция в живота. Удобството  с картите за пътуване бе нарушено най-напред от бившия кмет Славчо Атанасов. Хората с решения на ТЕЛК за загубена трудоспособност в някакъв процент пътуваха с безплатна карта по всички линии само срещу 10 лв., които заплащаха за самото издаване на картата. Пенсионерите пътуваха с преференциални карти с много изгодно намаление в цената, също важащи за всички линии. Такива карти имаха и учениците, и студентите. Въпросният кмет приравни картите на инвалидите към тези на пенсионерите и това в момента се оказа внезапно увеличение в стотици проценти! 

Езикът ни замърсен от чуждици, наричаме хълмовете по турски

Имената на улици, хълмовете и други обекти в града често се назовават с чуждици, а това е дразнещо за и провокира патриотичното чувство на гражданите. Само че хората, които реагират на този факт, най-често срещат равнодушието на Община, съветници и кмета по този въпрос.

След като десетилетия - до прехода - хълмовете на Пловдив се наричаха:  Данов, Младежки, На освободителите и т.н., сега те се наричат с турските думи: тепета, Небет, Сахат, Бунарджик, Джендем. Кварталите също се назовават: Аджисан махала, разбирай Хаджи Хасан), „Кючук Париж“, „Ортамезар“, „Мараша“, „Кършияка“, такива са имената и на някои обекти: „Чифте баня“, „Ортамезар“ и други. Как всичко това е отдавна уредено в градове като Стара Загора, София, Варна и др.  Пловдив се гордее, че е различен, но не става ли безличен, ако не иска да е и типичен български!? 

Не можем да твърдим, че последните управници на града са допускали само грешки. Напротив - има и хубави неща, направени за благото на града и неговите жители, но не това е темата на настоящия материал. Просто бихме желали съответните органи  и институции да преценят и от своя гледна точка описаните слабости и ако ги намерят за верни и важни, да се постараят с последващи мерки и дейности да ги поправят -отново в интерес на всички пловдивчани!

За това всички ще им бъдем благодарни!