49

Как от град градина Пловдив стана гето от бетон

Забравихме уроците на Божидар Здравков както завещанията на Кудоглу

В двата си кратки мандата между световната депресия и Втората световна война Божидар Здравков създаде повече зелени площи от днешните градостроители, и то без държавни субсидии и усвояване на европейски средства 

 

Автори: Валентина Йеремиева и Даниела Арнаудова

 

Всички говорят колко искат Пловдив да стане град-градина, каквато цел е поставена още през 30-те години на миналия век от емблематичния кмет Божидар Здравков. Назначеният от него служител от ранна сутрин до късна вечер е обикалял с колелото, за да контролира мащабното залесяване на Дондуковата градина, Цар-Симеоновата, Сахат тепе, подножията на Джендема и Бунарджика. В резултат на огромните усилия по онова време в двата кратки мандата на кмета между световната депресия и Втората световна война са създадени 141 дка нови  квартални паркове, сред които е и „Рибница” в Кършияка. 

Почти сто години по-късно Пловдив е далече от представите ни за град-градина, в какъвто например е успял да се превърне Бургас. Еколози, ландшафтни архитекти, озеленители продължават да бият тревога за недостатъчно последователна политика на Общината спрямо зелената система в последните три десетилетия, перманентен недостиг на средства за ефективна поддръжка на съществуващите паркове и тепета и в резултат -  

агресивната инвазия на бетона в разрасналия се град.

Във всички програми на местната власт досега зелената система фигурира като един от основните приоритети на управлението. Но и днес половинмилионният град разполага предимно с големите паркове и градини, създадени през  миналия век. Новите зелени площи, създадени по законите на парковото строителство, се броят на пръстите на едната ръка. 

Според официалните данни от програмата на Община Пловдив зелените площи за широко обществено ползване в града заемат 381,5 хектара, което съставлява 75,3% от общата зеленина. Колкото и да е куриозно, за зеленина е прието да се броят и гробищните паркове, които заедно с Ботаническата градина и клетия зоопарк заемат 58,9 хектара, което съставлява 11,7% от общата площ на зелените площи. Официалната статистика на Общината гласи, че всеки жител на града разполага  с 11,2 кв. м зеленина - градини, паркове и скверове.

Според действащата Наредба №7 на МРРБ на един жител в Пловдив трябва да има 20 кв. м зелена площ, предназначена за обществено ползване, а според ландшафтни архитекти този показател в действителност се свежда до 6 квадрата.

Един от сериозните проблеми на изоставането на града откъм зелените площи за обществено ползване  е

мъчително бавните инвестиции в поддръжката и развитието на зелената система в Пловдив.

Показателна е сагата за най-старата Дондукова градина, създадена през 1878 г. от  Люсиен Шевалас и доведена до окаяно състояние. Първият проект за реконструкцията на най-стария парк, обявен за защитена територия, беше направен на доброволни начала по инициативата на група еколози още в мандата на кмета на Пловдив Славчо Атанасов и печално известната кметица на район „Централен” Райна Петрова. Вторият проект, изготвен след дългата сага в четири мандата от екипа на Георги Стаменов, и днес е на етап обсъждане в търсене на финансиране.

Цар-Симеоновата градина беше реновирана през 2015 г. благодарение на безвъзмездна финансова помощ от ЕС. За трите си мандата в „Тракия” кметът Костадин Димитров с къртовски усилия превърна част от труднопроходимата гора на „Лаута” с площ 450 дка  в един от най-популярните паркове. В предишните години зелената площ се разшири с 80 дка. Но според направеното фитосанитарно обследване на „Лаута“, проведено по изричното настояване на директора на ОП „Градини и паркове” Веселин  Козарев от Лесотехническа станция-Пловдив, състоянието на старата част от парка е изключително тревожно -

около 30% от дърветата на "Лаута" са изсъхнали и болни.

Причините са, че повечето дървета са засаждани преди 80 години и са над пределната им възраст, други са поразени от болести. Веселин Козарев алармира преди два месеца Общината за спешни мерки и като първата - проучване и изготвяне на проект за спасяване на парка. 

На всички е ясно, че за да стане Пловдив град градина, е необходимо запазването и поддръжката на съществуващите паркове както от времето на Божидар Здравков и епохата на  соца като „Белите брези" и „Каменица”, така и на създадените в годините на  демокрацията зелени площи на ул. „Богомил” (пак с европейски пари), „Парк на репресираните”, „Ротари парк”, „Кан Крум”.  И да не се повтаря дългата сага с парка на Гарнизонна фурна, чийто проект стартира в края на миналата година. 

"Природата много е дала на града, но и човешка ръка трябва да пипне, разкраси и съхрани одареното", гласи един от уроците на Божидар Здравков. 

Кметът замислил "Отдих и култура" преди 87 години

През 1936 г. по инициативата на Божидар Здравков източната част на Царския остров със закон се превръща в парк за отдих на пловдивчани. Първите проекти за уреждането на бъдещия парк били изготвени още същата година. Още тогава кметът имал идея там да има голямо езеро (днешния Гребен канал), басейни, зоологическа градина и стадион, сочат личните му архиви. Зелената площ, носеща името "Отдих и култура",  наистина може да се превърне в един от най-посещаваните паркове, ако се вложат инвестиции, като начало - във фитосанитарно обследване на растителността. 

Защото там от две десетилетия няма съществено ново залесяване, а зеленината не се поддържа. В резултат площите са обрасли със саморасляци, а много от дърветата загиват. Гората между Гребния канал, Пещерско шосе и Прослав напоследък се застроява хаотично, защото, според документите, земята е земеделска и няма статут на зелена площ. Днес собствениците масово й сменят предназначението и я предоставят на инвеститорите за нови жилищни комплекси.

Как Царският остров стана парк „Отдих и култура“

През 1897 г. за първи път по инициатива на Пловдивската община се залесяват 130 декара общинска мера на запад от Пловдив, край р. Марица. Така се слага началото на гората на т.нар. Царски остров (наричан така, тъй като Министерството на финансите предоставя острова на княз Фердинанд). През 1903 г. княз Фердинанд купува от частно лице 7.5 дка. Малко по-късно Общината на с. Мечкюр му подарява острова, четем в архивите. През тежките години след Първата световна война и по искане на наследилия трона цар Борис III Пловдивското кметство изсича гората в Царския остров и раздава повече от 1000 куб. м дърва за огрев на бедните граждани. През 1924 г. царят продава своята собственост от 900 дка за 2 000 000 лева по тогавашния паричен курс отново на Общината на с. Мечкюр (дн. квартал Прослав). Едва след това районът става достъпен за обикновените граждани, а по-късно е включен и в градоустройствените планове на Пловдив.

От 24 юни 1980 г. Царският остров вече се нарича парк „Отдих и култура”, като в него се планира цялостно озеленяване. Проектът включва летен театър, инерционна железница, виенско колело, зала на смеха, делфинариум, ресторант, кафе-сладкарница, яхтклуб, ловен дом, ловно стрелбище, лятна дискотека, лятна читалня, места за пикник, резерват за елени, павилион за електронни игри и рибарски кейове.

Изваяли фонтана на Деметра за сватбен подарък на Фердинанд

Цар Симеоновата градина радва пловдивчани от 1892 г., като е открита в чест на Първото българско изложение. В онези години българският княз Фердинанд с указ подарява градината на града с две условия - да носи името на великия български владетел Симеон І и пловдивчани да се грижат за нея.

Любопитното е, че тя не е естествен парк, а е изкуствено създадена от швейцарския градинар Люсиен Шевалас, придворен градинар на турския султан Абдул Азис. По този повод през 1892 г. вестник "Трибюн дьо Женев" пише: „Чудеса разказват за павилионите, но най-много за градините, пещерите, фонтаните, дължими на някой си Шевалас, който не се задоволява само със садене на дървета (това, което всеки селянин може да направи), но се старае чрез тяхното място, последователност, добър избор да ги представи по-изящно и по-хубаво...”.

С фонтана на Деметра италианският скулптор Арнолдо Дзожи печели първа награда на конкурс в Белгия. Извайва го по поръчка на австрийския император като сватбен подарък на княз Фердинанд, който пък го предоставя на Пловдив.

Дондуковата градина е първият обществен парк в България

Дондуковата градина е първата обществена зелена площ, която се урежда в центъра на Пловдив. В нейните сенки са се събирали на раздумка Иван Вазов, Христо Данов, Захари Стоянов и още хиляди именити пловдивчани. Създадена веднага след Освобождението през 1878 г., тя е първата градска градина с представителни и обществени функции не само в Пловдив, но и в цяла България.

Заслуги за това има прочутият „министър на цветята“ Люсиен Шевалас, а главен вдъхновител и разпоредител за оформянето й е генерал-губернаторът на Санстефанска България княз Дондуков-Корсаков.

Шнитер заложил първите зелени улици под тепетата

Прочутият Йосиф Шнитер навремето имал ключова роля за изграждането на зелената система на Пловдив. Именно чрез неговия градоустройствен план в далечната 1896 г. е заложен линеарно-лъчеобразният характер на зелената система на града, разказват ландшафтни архитекти. И още нещо - експертът резервира хълмовете за озеленяване и замисля първите зелени улици под тепетата - това са "Станционна" (дн. „Ив. Вазов") и "Цар Освободител" (дн. “Руски").

Същата година започва и първото планирано залесяване на хълмовете. Акциите продължават и през 1924 г., когато Министерството на земеделието отпуска 50 хил. фиданки за пловдивските тепета. Така от запустяло място, пълно с камънаци, Бунарджика се преобразява в прекрасен парк.

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
26 коментара
Читател

Читател

16.01.2023 | 12:48

Всичко това се случва с активното съдействие /или бездействие/ на "Марица".

Отговори
4 2
Спас безделника

Спас безделника

16.01.2023 | 11:58

Пловдивчани са т.п.аци! Още не са разбрали, че основния им проблем са патладжаните

Отговори
4 5
Диди

Диди

14.01.2023 | 18:04

Трябва да се направи един паметник на глупоста. И там да бъдат изписани имената на всички кметове от Гърневски насам.

Отговори
25 0
2023

2023

14.01.2023 | 14:48

Пловдив си страда от управниците ни вече 33 години. Седесарите се насраха навсякъде.

Отговори
30 1
Отговор кътм заглавието

Отговор кътм заглавието

14.01.2023 | 14:27

Продажните медии допринесоха също за анархията в държавата. Марица не сте по назад.

Отговори
27 2
сц66с6

сц66с6

13.01.2023 | 22:47

Същото се случи и със Слънчев бряг ... Скоро цяла южна България ще се премести в Пловдив ...

Отговори
31 2
ТО ПЪК

ТО ПЪК

14.01.2023 | 06:17

щото майните сте цъфнали и вързали....???? лятото по морето човек,не може да се размине от майни и шопи.....като ви толкова мил майна таун,стойте си у него ....цървули не ни трябват.....то и китодар в юутуб ви го казва в прав текст,що за стока сте майните....аре бегай....

Отговори
6 24
От тук

От тук

14.01.2023 | 14:31

Имаше шансове да се развива, но мафията постояно блокира вторият град. Няма инфраструктура и ГТ за половината население на Пловдив.

Отговори
27 0
Ей сега багер е влязал в игрището зад баня Русалка в Кючука и бута!

Ей сега багер е влязал в игрището зад баня Русалка в Кючука и бута!

13.01.2023 | 14:53

нова кооперацийка ли пак, аман!

Отговори
24 0
но компренде

но компренде

14.01.2023 | 15:15

Оня шемет майонезаджията ли или друг някой дерибей?

Отговори
13 1
Кючук Парижанин

Кючук Парижанин

13.01.2023 | 13:44

Тези които превърнаха най-зеления и красив град в гето бетон с изкярените пари се изнесоха на Родопската яка в палати и ни гледат от високо как се душим в смог и жега и ни се смеят какви сме будали че ги преизбираме винаги. Боко обясняваше как се вкарва акъл. Заслужаваме си съдбата.

Отговори
47 1
Айше

Айше

13.01.2023 | 13:17

Пловдив е най-хубавия сигански град

Отговори
18 9
ГАРВАНЪ

ГАРВАНЪ

13.01.2023 | 12:12

Що дървета изсекоха около пускането на G5, шапката да ти падне. Сечаха наред. Около училище в "Тракия" изсякоха над 50 здрави и прави дървета. Щото така им нареждаха от европата. Нали G5 им е нужно за да следят хората какво правят. Гьотферени ненагледни.

Отговори
27 7

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?