Следвайте ни

Как Мусолини стана патрон на ул. "Велико Търново" в Пловдив

viber icon

Именуването на улиците тръгва гладко и логично. И всичко се обърква, когато се намесва политиката. „Българинът е много ентусиазиран при политически промени. Но и бързо му минава“, обобщава политическите ветрове по пловдивските улици Стефан Шивачев.

Градът именува  улици на български владетели и политици, приключили жизнения си път и получили историческа оценка.

„Тогава е нормално. Главната например носи името на българския княз Александър, който е детрониран и оставя изключителна следа и връзка с Пловдив, защото тук приема Съединението и това е звездният му миг, тук той е безкрайно обичан.

Друг пример е д-р Константин Стоилов - той умира през 1900 г., пловдивчанин, министър-председател, човек, с когото свързваме икономическия прогрес и индустриализацията от края на 19. век. 

Княгиня Мария Луиза, която умира млада, много обича Пловдив и е казала толкова добри думи за него, сравнявайки го с малките италиански градчета и ужасяващата София по нейно време, също дава име на една пловдивска улица - разказва Шивачев. -  Лошото става, когато политиката надделява и например на цар Фердинанд се кръщава улица, преди той да е приключил отношения с България и преди да я е довел до две национални катастрофи. Така една от най-красивите улици е именувана на него, днес е „Христо Г. Данов“.“

Още повече неуредици настъпват през Втората световна война и след нея. България влиза на страната на Германия и започва натегачество от управниците на града. Бул. „Цар Освободител“ става „Адолф Хитлер“, а ул. „Велико Търново“ - „Бенито Мусолини“. Това е свързано с идеята за националното обединение - че участието на България във войната ще доведе до жадуваното национално обединение и именуването е  израз на приятелски чувства към немския и италианския народ. Надеждата скоро се срутва и улиците връщат старите си имена.

Много от тях получават нови - но по конюнктурата след 1944 г. Така бул. „Марица“ е прекръстен на „Сталин“, после  става „Ленин“. А един от най-красивите булеварди е наречен „Москва“. „Няма лошо да имаме улица с името на руската столица, нормално е и бул. „Цар Освободител“ да стане „Руски“. Но именуването на хълмове на Сталин и дори  град Варна да се казва за известно време така?“, пита риторично Шивачев.

Много улици, свързани с дейци на българската история или с географски имена от български земи извън пределите на България, получават имена на дейци от антифашистката съпротива и БКП.  Това е един от на-острите завои в именуването.

Указател на улиците от 1972 г. съдържа списък с над 300 преименувани улици през 50-те. Примерно „Авксентий Велешки“ става „Никола Вапцаров“. Вапцаров е велик поет, но нищо не е пречело в бурно развиващия се Пловдив на него да бъде кръстена друга голяма улица, разсъждава Шивачев. Името на Борис Сарафов, знаково в борбите в Македония, също е заличено и улицата става „Христо Гюлеметов“, ул. „Вардар“ - „Кап. Георги Цанев“, „Георги Груев“ -„Мичурин“. А ул. „Димитър Кудоглу“ на името на най-големия дарител на българското здравеопазване става „Сава Кълвачев“.

Преосмислянето на историята не спира дотук  - цар Владимир Тертер е сменен с Андрей Юруков, Гавраил Роман - с Киев. Ул. „Цар Крум“ става „9 септември“, „Цар Михаил Шишман“ - „Младост“, „Цар Тертер“ - „Антон Страшимиров“, „Цар Шишман“ - „Роза Люксембург“.

Загубена е стройната система, ориентирана към българската история и географски понятия - включително наши градове като Велико Търново и Варна. Изведнъж се създава различна, изкована идеологически.

Какъв Октомври, какъв Шевалас?

Често хората не познават патрона на улицата си и това е създавало абсурдни ситуации. Когато ул. „Кронщат“ например се преименува на „Люсиен Шевалас“, живеещите там написали протестно писмо - защо някакви си историци сменят едно безумно име, свързано с Октомврийската революция, с друго - на някакъв незнаен чужденец. „Тогава написах статия за Шевалас - защо сме променили името и какво дължим на този швейцарец, който е създал градините ни, който е работил в Швейцария,  работил за султана, дошъл в Пловдив, останал тук до смъртта си през 1921 г., почетен гражданин на Пловдив. После дойдоха да ми благодарят“, спомня си Стефан Шивачев.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?