Как живее в изолация многодетно семейство без родителите

Днес е 22-ият ден, откакто децата от Центъра за настаняване от семеен тип „Майка Тереза“ и Детската къща в Пловдив не са напускали временния си дом там. Заради извънредното положение, от 13 март са забранени посещенията на биологичните родители, както и гостуването на хлапетата и тийнейджърите  в семействата им.

Макар за всички тях да е трудна тази изолация, тя е на път да превърне общността им в голямо многодетно семейство. Във времето на изпитание децата сами дезинфекцират мястото, където  живеят, учат дистанционно, перат и готвят. А с парите от ученическите си стипендии си позволяват и малки „екстри“ над предварително изготвеното седмично меню. Щом решат да си направят кекс или баница с ябълки, социален работник взима списъка с продукти и поема към кварталния магазин. Почерпката после е още по-сладка – защото е направена със собствени сили и споделена.

В момента в Детската къща живеят 13 хлапета от 4 до 12 г. Други 13 са в Центъра за настаняване от семеен тип „Майка Тереза“, като тяхната възраст е от 13 до 17 г.

През първата седмица бе много трудно да пренастроим ритъма, споделя Анелия Дернева. Тя отговаря за резидентната грижа в Комплекса за социални услуги за деца и семейства, част от чиято структура са Детската къща и ЦНСТ „Майка Тереза“.  Особено голямо се оказало предизвикателството при тийнейджърите – освен че учат, има такива, които работят в автомивка, ползват и услуги в Центъра за работа с деца на улицата, консултации с психолози и дейности на подкрепяща фондация. Първо трябваше да обясним какво се случва и защо се налага тези посещения за секнат, разказва Дернева. Малките по-лесно приели, че има една болест, от която трябва да се пазят.

В момента три пъти на ден децата и в двете звена сами дезинфекцират помещенията. Всеки ден има обща среща на по-големите. Те участват активно в приготвянето на храната по менюто, утвърдено от медсестрата: фасул, леща, мусака, зеле с месо, миш-маш, огретен. Любимата задача на по-малките пък е да правят топчетата от кайма за супата

Тийнейджърите са си направили и фонд за солидарност – отделят от месечната ученическа стипендия в размер 35 лева пари за малки удоволствия и сами избират рецепта, по която да си ги приготвят заедно десерт. Никой не може да излезе на пазар, но покупките правят социалните работници.

В настоящата ситуация е много важно, че звената са част от Комплекса за социални услуги за деца и семейства, защото получаваме подкрепа от широк кръг специалисти, казват Дернева. Помагат колеги от Центъра за обществена подкрепа, музикотерапевти от Центъра за рехабилитация на деца от рискови групи, социални работници от други услуги.

В първите дни най-голямото изпитание било как да се организира дистанционно обучение за всички 26 деца - и то при положение, че има само 2-3 компютъра, които те могат да ползват.

По-лесно тръгнали нещата в Детската къща. Учениците там са от 1. до 5. клас и всичките учат в близкото ОУ „Захари Стоянов“ – има едно първолаче, четирима второкласници, три деца в 3. клас, едно в 4. и две в 5. клас. С ръководството бързо било договорено всяка сутрин преподавателите да пращат уроци, задачи и домашни по имейл. До обяд сме учителки, казват Анелия Дернева и колегите й. След обяд започва офанзива всичко да се сканира и да се прати обратно по електронната поща в школото.

В ЦНСТ „Майка Тереза“ обаче картината е „шарена“ – тринайсетте тийнейджъри там са в 8 различни училища. Сред тях са Дървото, Автото, ПГСТ „Пеньо Пенев“, професионалните гимназии по облекло и по туризъм. И всички те ползват различни платформи за дистанционно обучение – освен най-популярната в Пловдив Гугъл класруум, социалните работници усвоили поне още три. Няколко деца имат смартфони, които позволяват достъп до дигиталната учебна среда. На други четирима ученици училищата осигурили  таблети. 

В някои учебни заведения часовете са от 8, в други – от 8,30 ч. Затова ученето в ЦНСТ „Майка Тереза“ изисква желязна организация. За да се осигури, на помощ често идват социални работници Центъра за работа с деца на улицата. Те участват, обясняват уроци, помагат с домашните. Само двама седмокласници учат „по имейла“ – те са от ОУ „Захари Стоянов“ в кв. „Коматево“, където организацията за всички ученици е такава.

За 5 от децата в резидентна грижа се ползва подкрепа от Ресурсния център, тъй като са със специални образователни потребности. Изумена съм как всички учители, независимо с какви деца работят, успяха да преминат за дни към онлайн обучение, признава Анелия Дернева. Благодарение на това  не е останал без образователни занимания дори най-малкият жител на Детската къща. Момчето е на 4 г. и няма здравословен проблем, но е било тежко неглижирано от семейството, поради което е изостанало. Всеки ден „талисманът“ на къщата получава от ресурсния си учител и логопеда задачки за оцветяване и свързване на точки, за да развива фина моторика.

Справяйки се с всички изпитания при новите условия на живот, децата започват да осмислят много неща, казва Анелия Дернева. Преди влизали и излизали – всеки в своя ритъм на ангажименти. Застояването заедно ги сближава, учи ги да си разпределят отговорности и да се отнасят сериозно към тях. И всички чакат с нетърпение социалните работници – те са единствените хора, които влизат при тях в момента.

Когато някой избяга, а друг се разболее

Не липсват и стресови ситуации – дете се почувствало зле и започнало да плюе кръв. Наложило се да влезе в болница. „Организирахме се в 24-часов график в Детска клиника, така че по всяко време при детето да има човек от нас. Нощно дежурство даде и директорът на КСУДС Недка Петрова“, разказва Анелия Дернева. Оказало се малкият дявол – хлапето имало бактерия в стомаха, която докторите бързо изолирали. Вече е добре и е пак „у дома“.

Миналата събота пък две момичета избягали от къщата. Полицията ги намерила в „Столипиново“ и ги върнала обратно. Сега двете са под карантина. Носят им храна и учебни материали до стаята, а вътре се влиза само с предпазни средства от персонала. Съдовете се киснат в дезинфекциращ разтвор. Перат си дрехите на ръка, за да не се смесват в общата пералня. По три пъти на ден им мерят температурата. От екипа се свързали с РЗИ да питат за още наложителни мерки, но оттам отвърнали, че няма какво повече да се направи, освен изолирането да продължи още седмица. Нямало нужда от тест за коронавирус. „Смятах, че няма да можем да удържим децата, защото стаите не са заключени. Но не се влиза при тях. Даже ни попитаха: „Как ще гарантирате нашата безопасност, ако те са се заразили?“, разказва Дернева.

Расте разходът за храна, ще трябва дарителска кампания

След като вече е направил нова организация на живота, екипът по резидентна грижа в КСУДС, е изправен пред ново предизвикателство – дали ще успее да изхранва децата. В момента се консумира повече, защото всички са по цял ден в Детската къща и ЦНСТ „Майка Тереза“. Преди учениците ползвали стола в училище, през уикенда били при родителите си.  В ситуацията на извънредно положение рязко се вдигнал разходът за храна. Не, че децата ще останат гладни, но вероятно ще има нужда да обявим дарителска акция за осигуряване на хранителни продукти, казва Дернева. От Община Пловдив обаче са категорични, че има големи дарители, които са готови да помогнат.

Постоянно се следи и здравословното състояние. Ако някой се оплаче от болки в гърлото, социалните работници снимат и пращат на джипито. Личните лекари  работят отдавна с тези деца и са много отзивчиви, благодарят им от КСУДС.

Малко спасение срещу изнервянето е дворът на къщите, където домуващите могат да излязат да вземат глътка въздух, а тия дни и заедно нарисували тебеширена дъга.

За най-малките е обособено пространство за буйни игри и часови диапазон за това – от 9 до 9,30 например падат всякакви забрани и могат да скачат, да се търкалят и да викат. Освен че изразходват физическата енергия, така освобождават и емоциите, за да не се трупа стрес.

Тръгват онлайн психология и музикотерапия

От идната седмица  вероятно ще стартират още занимания в Детската къща и ЦНСТ „Майка Тереза“ – онлайн срещи с психолог-супервайзор на социалните услуги в КСУДС.  Има готовност да тръгне онлайн и музикотерапия.

За нещата от живота с децата вече си говори психологът Ясен Данев. „Сега изведнъж всички те израстват и съзряват пред очите ни. Може би трябваше да се случи нещо, което да разтърси живота на всички ни. За да разберем, че всяко нещо, което сме приемали за даденост, всъщност не ни принадлежи. Ограниченията ни връщат към самите себе си, към изконните неща, към отношенията“, казва Анелия Дернева.