Следвайте ни

Йордан Детев: Имаме удивителни експонати, но без бекграунд зад тях

Ленти от Италия, САЩ, Русия, Чехия и Македония ще се въртят в Малката базилика

viber icon

„Панорама на световното културно наследство” започва след броени дни в Малката базилика. Два пъти в месеца тази постоянна кино лектория ще показва филми, свързани с Пловдив, с историята на траките, с феномените на Родопите, с Варненския халколитен некропол, с древната духовна култура и с праисторията.

Нещо повече, срещите ще са своеобразни дискусии по модела, наречен  „делиберативна демокрация” - т.е. те ще се случват под формата на обща виртуална платформа, в която участниците ще вземат заедно решения по обсъждана на живо тема.

Участие в панорамата досега са потвърдили Италиански културен институт (с четири филма), Археологическият видеоканал на САЩ, Чешкият културен институт, Руският културно-информационен център, Македонски културно-информационен център и други, разкри за „Марица” инициаторът на събитието Йордан Детев - автор на научна и художествена литература, филми, музика, мултимедийни презентации, теоретични разработки и оригинални софтуерни системи.

„За кино лекторията съм поканил и доц. Мария Шнитер, ръководител на катедра „Етнология” в ПУ „П. Хилендарски”. Заедно ще направим цикъл лекции на тема „Представата за греха в различните времена и общества у нас“, допълни Детев.

Днес той ръководи Институт за виртуална култура (приемник на Българското общество за мултимедийно изкуство) и е основател на Международната фондация за българско наследство "Проф. Петър Детев". Директор е на Националния форум "Български дни на наследството" и ежегодните международни филмови фестивали за културно наследство "Изкуство, образование, културно наследство и традиции" в София и за музикални филми и нови аудио-визуални творби "Николай Гяуров" във Велинград. Познава основно проблематиката на българската праистория и пише за нея. 


 

Йордан ДЕТЕВ 

Интервю на Даниела АРНАУДОВА 

-Г-н Детев, защо избрахте точно Пловдив за своя нов проект? 

-Градът интензивно развива и отваря нови културни центрове. Те, според мен, обаче имат проблем със съдържателната част от дейността си. Ето днес се проучва Голямата базилика, Малката вече функционира като действащ музей, но ... празнотите в културната история на Пловдив и в цялото ни културно наследство са големи. Ние имаме археология и история - с всичките условности и на двете. Но се пазим от думата НАСЛЕДСТВО, която споява археологията и историята и прави културно наследство. Имаме артефакти и паметници, но няма и дума за създателите им. Днес имаме генетика, която ни казва, че солиден процент от нас са преки потомци на коренното население тук. Но не можем да се отърсим от старата съветска школа, въпреки че нея вече я няма! И само гледаме как се случват нещата в модерните европейски държави - с последователност, с традиция в първоизточника, с натрупване на знания за него - неща, които у нас не съществуват. По ред причини. 

-Защо, нали имаме музеи с безценни експозиции и находки. Показахме някои от тях дори в Лувъра? 

-При първоначалният си оглед делегацията от Лувъра беше категорична: Удивителни артефакти, без никакъв бекграунд! Липсва фонът, средата на самата реликва, на предмета и това ни хвърля в неведение. Защото в един момент правим сравнение с една друга културна среда, каквато е европейската. Идват хората от Франция, влизат в музея в Пловдив, гледат прекрасни експонати, излизат и казват - „Е, само дето не можахме да разберем чии са тези неща”. Тук става дума не само за автора (най-често анонимен), но и за предназначение, възстановка и т.н. - какво представлява експонатът всъщност. И как да го представиш пред публиката. 

-Т.е. музеите ни загубиха своята функция, не просто да съхраняват, а и да ни образоват? 

-Мисля си и нещо друго - като че ли влизаше в задължението на археологическото ни братство, в годините на соца, част от историята ни да бъде елиминирана. Говоря за това, че имаме предмети, находки - няма хора, липсват хората, създали и ползвали артефакта. Не може с надписи от рода - това е неолит от 6000 г. пр. Хр. да стигнеш до същината на самия съд, до функцията, която е изпълнявал. Да не говорим за чудесните златни находки като Панагюрското съкровище например. Всеки човек отива в музея, за да се обърне към миналото ни, да види как са изглеждали хората тогава, мирогледът им за света и за самите себе си, как са се приобщавали към околните общества. Посетителят иска да се усети като част от тази дълга наследствена верига, казват дори НАЙ-ДЪЛГАТА в Европа, че и в света. Това е смисълът да наричаш Пловдив най-старият град! 

-Кога и къде сбъркахме чипа? 

-Сбъркано е нарочно, такъв беше моделът, по който трябваше да се развива българската археология и история. Тя пък се „скъса” от фалшификации и манипулации. В този смисъл всяка „персона”, която се промъкне по някакъв начин в археологията, се оплюва по безобразен начин. Например, Орфей - един изумителен персонаж: - „ама, той не бил наш, бил грък, бил хомосексуалист” - това са абсолютни безумия! Проблемът е, че тези безумия започват да действат като мантри. И хората не могат да видят нищо зад предметите, да прозрат духовната им същност. Как тогава да говорим за културно наследство? 

И да привличаме туристи? 

-И това го има, защото зад всеки предмет има МЕСТНА легенда, притча, ритуал. Този предмет има смисъл само във взаимодействието си с човека, в определен момент от неговата човешка дейност. А какво правят нашите археолози  - те си разработват методика за каталогизиране. Какво включва тя  - ето това е чаша, слагаме я във витрината с чашите, а това е купа - правим витрина с купи...По този начин Археологическият музей „крие“ една чудесна параферналия например - протоцърковната утвар, намерена ин сито и заснета още на терен в Ясътепе, на Лаута. Тя включва, така както беше намерена, 5 почти непокътнати съда до огнище - неповторима сцена „Любовта към домашното огнище“ (наречена от откривателя си) в една от първите „пловдивски“ къщи от времето на късният неолит, т.е. преди 7500 години. Находката представлява чудесна илюстрация на любовта и култа на местните хора към домашното огнище. И може би обяснява, защо Пловдив се обича повече от другите градове... Нещо, което би трябвало да бъде основен символ на града. Това е НАЧАЛОТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО на Пловдив. 

-Къде може да се види тази сцена? 

- Не може да се види! Предметите са пръснати в Археологическия музей, в отделни витрини, а едни от тях - торсото е вероятно в складовете. Как ще разбереш че това е обща сцена. Тук не става въпрос да си измислиш някакви артефакти, че си ги събрал по някакви квазипризнаци. Те са намерени така заедно при огнището - това е праобраза на ритуална сцена. Но ако го покажем в музея - това означава да провидиш някаква духовна култура. И то много преди най-лансираната мантра - как Филип Македонски основал града. 35 години откакто баща ми си е отишъл, не мога да убедя неговите колеги от музея, че находката му трябва да бъде експонирана така, както е намерена - на едно място. Може би един ден ще съберем най-после тези 5 съда от Лаута на едно място в музея - защото те са най-старото културно наследство на Пловдив. Те са началото на “Plovdiv timeline”. Всеки един от тях, взет отделно, не е. Той е само артефакт от нещо. 

-Каква е алтернативата - къде да видим тогава артефактите? Вероятно те са на път да „излязат” от музеите? 

-Днес е дошло времето хората да се образоват чрез филми и електронни визуални форми - по-ефективно е. Филми, анимации, визуални изкуства. Хората заживяха във Фейсбук. Едната възможност е да показваме качествени филми от страни, които знаят какво е културно наследство. Нека пловдивчани видят как е построена катедралата във Флоренция с всичките  фрески. И да разберем какво е отношението между артефакта и човека. А не да си говорим „притчи” от рода - как нашият майстор, изрисувал Боянската църква 50 години преди Джото, е посегнал към простосмъртни... Да, само че Джото го знае целия свят. А ние дори не знаем как се казвал нашия майстор! И няма да научим името му. Защото такъв бе археологическият „указ“ - да няма хора. В цялата тази игра, наречена „археология” го няма човекът. Едва сега, за изложбата в Лувъра, през 2015 г. заговорихме за нашите ТРАКИЙСКИ ЦАРЕ, заговориха, че има Севт, Терес ... Защо не ги познаваме в подробности? Защото не са наши ли? Колко генетични изследвания трябва да доказват, че ние, българите, сме потомци на тези хора? Нали затова се роди новата генетика!

Снимка 
Сцената, включваща 5 почти непокътнати съда до огнище, която археологът Петър Детев откри на терен в Ясътепе, на Лаута

Още от категорията

Виж всички

Коментари (7)

Валерия Фол

Валерия Фол

10.05.2016 | 17:05

Изненадва ме, че допускате подобни елементарни нападки към някого, при това нямащи нищо общо с обсъдените тук теми. Дали някой е \"неуспял музикант от САЩ\" не е работа на никого да злослови по такъв дребнав начин!

Отговори
0 0
Йордан Детев

Йордан Детев

17.03.2016 | 16:07

За разлика от анонимните господа аз гледам напълно сериозно и отговорно към дискусии в публична среда и мимо обидите, чест е за мен да отговоря:\nГ-н \"досада\" не ме вълнува какво мислите за мен, ще кажа само, че никога не съм се правил на археолог, защото ако исках, щях да бъда такъв. Останалото не е Ваша работа!\nГ-н \"археолог\" явно не сте показали достатъчно, иначе защо човекът ще прави подобен коментар?\nКолкото до изложбите от 1974 г. до днес, сигурно знам повече от Вас. Нагло или не, хайде малко по-скромно, защото състоянието на музея все още е публично и всеки може да се увери за какво говоря!

Отговори
0 0
Отговор на анонимниците

Отговор на анонимниците

17.03.2016 | 10:32

Ми елате и го опрровергайте!! Другото е обикновена анонимна подлост!

Отговори
0 0
археолог

археолог

09.03.2016 | 20:35

този наглец говори пълни лъжи, тракийските царе са рекламирани по цял свят чрез изложби от 1974 г до сега, хората от лувъра написаха специални отзиви за качествата на археологическия музей и дори копираха цялата текстова и графична документация за траките от експозицията за да я използуват в лувъра - този пълен отврат, отново се натиска за някоя далавера

Отговори
0 0
досада

досада

09.03.2016 | 18:21

марица не ви ли писна да слушате този шарлатанин неуспял музикант от САЩ, оставил баща си да умре за да му продаде къщата, а сега реве за него и се прави на археолог

Отговори
0 0
Маймунолог

Маймунолог

09.03.2016 | 14:08

А маймуните от Аджисана отзад ще бъдат ли включени ?

Отговори
0 0
съгласен

съгласен

09.03.2016 | 13:55

Липсва т.нар. интерпретация на наследството. За да бъде разпознато като такова, трябва да се търсят връзките със съвременността, а не да оставяме на археолозите и историците да го погребат там някъде в ничието минало. В България историята е силно деформирана от всякакви идеологии и чужди интереси. Това продължава и до ден днешен. Разчитаме на морално ангажирани родолюбци и професионалисти да разкажат нашата история обективно и на достъпен език, затвърждавайки основните ценности, които са съхранили народа ни, и с поглед в бъдещето на България.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?