Следвайте ни

Кирил Маричков: Пловдив ме зарежда с добра енергия

viber icon

Пловдив е специално място за мен, коментира Кирил Маричков пред вестник "Марица". Започва да ми липсва, ако не съм го посетил от доста време. Трябва да дойда, да го видя, да се заредя с добра енергия. Обичам го искрено заради атмосферата, която трудно може да бъде постигната по изкуствен начин. Като говорим за стойността на естественото, в Пловдив все още има много такива неща.

Имам много приятели в Пловдив. Най-близкият ми, който вече си отиде, беше режисьорът Иван Андонов. Много ми липсва. Правил съм музиката за много негови филми. Беше и съпруг на сестра ми. Много от приятелите на Иван бяха и мои приятели.

Имам и доста пловдивски музиканти приятели.

Пловдивската публика е чудесна. Не пренебрегвам почитателите ни в други градове, навсякъде сме имали възторжена публика, но имам особена слабост към пловдивчани. Помня последния ни концерт на Античния театър - „50 години Щурците”. Публиката не само пя заедно с нас, но всички пееха чисто, не фалшиво, което не се среща често. Уникален е моментът публиката да пее толкова вярно и всеотдайно  заедно с теб - това ме прави щастлив.

Две крави умрели заради Ролинг Стоунс

Питате ме дали трудно се оцеляваше в годините, когато рокът беше гледан от официалната власт с подозрение, като неканен пришълец отвъд Желязната завеса? Да, имаше време, когато на рок музиката се гледаше с лошо око и имаше доста цензура. И тогава публиката, която се стичаше на концертите ни, беше тази, която ни крепеше.  Тогава хонорарите ни бяха доста ниски, имаше таблица с фиксирани максимални суми, които не можеха да се надскачат.

Благодарение на многобройната ни публика изкарвахме страшно много пари за Концертна дирекция. С парите, изкарани от наши концерти, както и тези на колегите Лили Иванова, Емил Димитров, „Сигнал”, дирекцията поддържаше няколко опери, симфонични оркестри. Т.е. държавата беше подпомогната от нас, за да крепи изобщо музиката в България. Затова ни търпяха.

От време на време ни наказваха, спираха ни концертите заради това, че Пеци или аз сме подскочили на сцената малко по-високо от позволеното или сме свирили по-силно. Спомням си веднъж назидателната лекция на комсомолски активист, който ни обясни, че на концерт на Ролинг Стоунс на американски стадион две пасящи наблизо крави умрели от силния звук. Нашата публика не се състои от крави, беше моят автоматичен отговор, заради който имаше санкции срещу мен.

Рязали са ми и текстове. В първите години ми режеха и много музика, поради което доста  мои песни не видяха бял свят.

 Влязох в политиката случайно с „Аз съм просто човек”

Никога не съм обичал политиката. Интересувах се от тая сфера, в един момент исках да помогна. Дори стана малко случайно - покрай песента „Аз съм просто човек”, която написах. Не съм очаквал някакви големи неща от политиците, че да съм разочарован от тях. Днешните политици ми изглеждат като типични представители на българската нация.

Съдейки по възхитителната публика на „Щурците”, имах повече надежди, че хората ще избират правилните неща и в политиката, ще се борят, ще има гражданско общество. 

Очаквах повече мъдрост от българския народ. Ако има нещо, от което да съм разочарован, то е от неправилния избор, който ние, българите, правим доста често.   

Оказа се, че най-сериозната повреда от комунистическото време не е това, че имахме скапана, динозавърска, трудоемка, енергоемка, материалоемка индустрия, която на практика вкара държавата във фалит. Системата падна не заради желанието на хората за свобода и демокрация, а по чисто икономически причини и защото беше неспособна да се конкурира със света. Но най-лошите последствия от системата са промените върху човешката личност - социалистическият човек е без инициатива, страхлив и лицемерен. Т.е. бяхме научени едно да мислим, друго да говорим, без инициатива, защото всичко се решава от други. Тази липса на желание за иновации и прогрес се отразява много лошо, това ни пречи и днес - все чакаме някой друг да свърши работата, а ние го критикуваме. Ние не сме виновни за нищо, не можем да разберем, че ние трябва да си направим нещата, това е изключително лошо.

Това е големият дефект днес.    

Наскоро един шофьор на такси ми сподели абсурдната версия, че кърлежите, които  причиняват лаймска болест, били спускани нарочно у нас със самолети от американците, за да ни хапят. Мъжът се усети каква глупост е изръсил, след като му казах, че янките ни пускат и специални умирисители за тоалетни - затова ни миришат толкова. Ей такива небивалици - все някой друг ни е виновен за несвършена от нас самите работа.

Ще станем Швейцария, ако тук живеят швейцарци

Демокрацията не се получава от само себе си. И за това не бива да бъдат обвинявани политиците, които ние си избираме. Има нещо, което пречи, но аз съм умерен оптимист. Смятам, че вървим в правилната посока - твърде бавно, с много недостатъци, но в правилната посока. Да станем Швейцария на Балканите, каквито надежди имаше, можем да станем само ако тук живеят швейцарци.  

А що се отнася до синята идея - до ден днешен не знам какво точно означава тя, затова не оцеля. Не оцелява нещо, което не знаеш точно какво е. Мечта за промяна? Повечето от хората смятат, че промяна е това, някой да дойде да оправи нещата. Гласуват за него, после и тоя не става. Не политиците, ние сме си виновни за всичко. Няма спасители, няма месии, нещата зависят от всеки един от нас.

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?