Иван Енев - сатирикът, нарекъл Радой Ралин плагиат, чукна 77

Половината епиграми в „Люти чушки" са заимствани от Петко Р. Славейков, смята творецът

Не е парадокс, че до пенсионирането си Иван Енев бе известен повече като журналист, отколкото като сатирик. След това обаче успя да издаде към девет книги, готови са още две. В уютния си апартамент Иван Енев приема гости и близки с вечната си усмивка и с някоя нова епиграма.

 Кратка визитка

Иван Енев е роден в село Момино, Пловдивско. Завършил е факултета по журналистика към СУ „Св. Климент Охридски". Близо четвърт век работи като журналист и зам.-главен редактор. Носител е на наградата за хумористична поезия в съпътстващия конкурс на името на Райко Алексиев и втора награда в съпътстващия литературен конкурс „Никола Фурнаджиев". Награден е с орден „Кирил и Методий" II и III степен.

 Радой Ралин плагиат?

Всичко започна в края на 1996 година, разказва Иван Енев за оригиналната си находка. Рових се в личната си библиотека и попаднах на поовехтяла от времето книга  „Български пословици" от П. Р. Славейков. Зачетох се в подредените по азбучен ред блестящи творения на български дух. Много от пословиците, поговорките, притчите, придобили отдавнашна известност, са в съзнанието и битието на нашия народ. И аз, както много други, бях наизустил много от тях. Направи ми впечатление сходството им с нашумялата навремето книга с епиграми на поета-сатирик Радой Ралин „Люти чушки". И от тях доста бях запаметил. Всичко това ме заинтригува. Взех от библиотеката поставените на видно място „Люти чушки" и започнах да ги прочитам за пореден път. Пак нещо ме зачовърка и започнах да сверявам: за мое голямо удивление много от епиграмите на Радой Ралин „съвпадаха" с пословиците и поговорките на Петко Р. Славейков. В първия момент си помислих, че това са случайни попадения. Та нали един талантлив творец може по собствен път да стигне до подобен художествен резултат по текстове на автор преди него. Още повече че никъде в „Люти чушки" няма и дума за заимстване на текстове от народните умотворения. Посочено е само името на Радой Ралин като единствен, подчертавам, единствен автор на публикуваните в книгата му епиграми. И тъй като книгата тогава бе иззета и се превърна в антикварна рядкост, ще посоча, че редактор е Зина Брезинска, художествен редактор Здравка Тасева, технически редактор Здр. Божанов, коректор Дочка Попова, издателството е „Български художник", С., 1968. Илюстратор е великолепният майстор на четката Борис Димовски с невероятни рисунъчни попадения на прекрасните римувани текстове.

 Започнах да сверявам епиграмите на „Люти чушки" с народните бисери. Удивлението ми секна и вече в съзнанието ми започна да се промъква сянката на съмнението, но не исках да правя прибързано изводи. Помислих си, че някъде може би литературните критици са отбелязали нарочното връщане на поета сатирик към нашето национално богатство и аз просто съм пропуснал да прочета това. В срещи с литератори и писатели дискретно подпитвах знаят ли, че половината от епиграмите на Радой Ралин се намират в събраните от Петко Р. Славейков „Български пословици", издадени от  „Български писател" през 1954 година под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. Никой не знаеше или не си спомняше за такова „съвпадение". И това още повече ме объркваше, защото не можех да повярвам така лесно, че авторството в инкриминираната тогава книга на известния ни сатирик се състои едва ли не само в поставяне на заглавия върху присвоени умотворения. Че бай Радой просто преписва!

От публикуваните в „Люти чушки" общо 124 епиграми 69 са заимствани от сборника на дядо Петко. Радой Ралин ги е авторизирал и към тях е добавил още 55 свои епиграми.

Иначе по онова време „Люти чушки" бе изумила цялата читателска публика  -  говореше се какво ли не, включително и за своебразен героичен жест от страна на нашия най-изявен сатирик. Разказваха се какви ли не истории около разпитите на бай Радой (заедно с Борис Димовски), бай Радой мълчал, дума не обелвал.

 Възможно е при разговорите да е признал, че епиграмите в по-голямата си част са буквално преписани от дядо Славейков  -  факт, който ще да е подействал обезоръжаващо. Но не за това ми е думата, пояснява Иван Енев. Става въпрос за друго  -  възможно ли е човек и творец като Радой Ралин да се идентифицира с народното творчество, тъй като никъде, повтарям, не е споменал нито името на събирача на тези умотворения, нито заглавието на самата книга! Разбрал ли е Радой Ралин своя грях? Или целта оправдава средствата, т.е. в борбата срещу тоталитаризма може да плагиатства, стига да се получи зашеметяващ ефект!

Тогава Радой Ралин нямаше нужда от популярност. Той беше на гребена на вълната  -  обичан от народа, уважаван заради своята безкомпромисност. Защо тогава е прибягнал към присвояването на народното богатство? При всички случаи, дори да не е помислял, че прави нещо нередно, той е трябвало да даде отговор на поколенията с каква цел не съобщава първоизточника на използваните от него народни епиграми!...

По повод на „Люти чушки" през тогавашната 1968 година са уволнени двама директори, като с главния редактор на Полиграфиздат са наказани да възстановят разходите на инкриминираната книга. Уволнен е директорът на издателството „Български художник" Борис Ташев. Уволнена е редакторката на книгата Зина Брезинска. Уволнени са Радой Ралин и Борис Димовски. Отчаян от репресиите, Александър Геров иска да подава оставка от издателството и Съюза на българските писатели. В „Литературен фронт" (бр. 48) по тогавашните нрави излиза уводна статия на Богомил Райнов  „Сатирата  -  партийно оръжие". Накратко  -  никой от тогавашните литературни и политически мандарини не е разбрал откъде е първоизточникът на епиграмите в „Люти чушки".

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА

 „Български пословици", събрани от П.Р. Славейков

Битата крава мляко не дава.

(с.123)

 „Люти чушки", Радой Ралин

Уви, човек не се различава от животните

Битата крава мляко не дава.

У Славейков:

Запали на дявола свещ, да та сполети каквото не щеш. (стр.260)

В „Люти чушки":

Научен компромис

Запали и на дявола свещ, да не дойде каквото не щеш.

У Славейков:

Ръцете му слаби,

ама знай да граби (стр. 498)

В „Люти чушки":

Ах, тези слабости

Ръцете му слаби,

ала знай да граби.

Славейков:

С дъртия котак седиш,

пък от мишките се боиш. (стр.500)

Ралин:

Авторитет с указ

С дъртия котак седиш,

а от мишки се боиш.

Славейков:

Сит търбух за наука глух (стр. 524)

Ралин:

Глух, но послушен!

Сит търбух за наука глух.  

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Русомах Стефан

Русомах Стефан

21.10.2014 | 00:24

Колко са нещастни, тези критици на Радой Ралин : Николай Хайтов / агента Чобанов/ и формалната му свита. В случая с \"Люти чушки\" човек трябва да е много наясно със ситуацията на свирепата цензура в тоталитарното общество и успешния опит на двамата \"тореадори\" Ралин и Димовски да прокарат истината със средствата на Езоповския език. Тези \"народни епиграми \" (така е написано на корицата) трябва да се разглеждат неразривно /ЕПИГРАМА –ЗАГЛАВИЕ –КАРИКАТУРА/ за да се прозре крайното внушение. Често пъти \"ключът\" към вица е в карикатурата или заглавието или пословицата с обратен знак. Не случайно властта е изгорила книгата \"Люти чушки\" поради нейните внушения, а не сборника с Народни поговорки. Все едно е да обвинчваш в плагиатство канадския пианист Глен Гулд за неговите Голберг варияции ...\n

Отговори
0 0
ivnikolaev

ivnikolaev

02.12.2011 | 05:07

Хубаво е, че тази фекалия, автора на горните редове ни светна за друга фекалия, наречена Иван Енев. Предполагам, че двете фекалии са от един стомашно-чревн тракт, щото не намирам друго обяснение за помпозното "Иван Енев - сатирикът, нарекъл Радой Ралин плагиат, чукна 77"

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?