2374
Следвайте ни

IT спец лее благоуханни свещи като в Древния Рим СНИМКИ

viber icon

2500 години след като римляните започват да леят първите свещи от овча лой, по същия занаят се запалва и младият психолог Тихомир Спасов. Сега има сертификат за майстор на художествено изработени свещи. Роден е в Козлодуй, но от години живее в Пловдив. В Северозападна България завършва средното си образование. Първо учил „Джаз и фолк” в Пловдивския университет и на втората година се отказал. Преди това, като ученик, десетина години се занимавал с музика. Записал и завършил семестриално "Психология", но животът го насочил към свещите.

 

Тихомир Спасов сега работи в аутсорсинг компания с компютри. Леенето на ароматни художествени свещи е нещото, с което релаксира и намира някакъв баланс. Запалва се по свещите съвсем случайно, след като работил като аниматор в заведение, когато бил студент.

„Един прекрасен ден сервитьорите донесоха две торби със свещи, останали от детските рождени дни. Казаха: "Правете каквото искате от тях!".

И започнах да ги топя, да ги изливам в кофички от кисело мляко, да им слагам нови фитили”, спомня си Тихомир. По едно време в дома на бъдещия майстор станало като склад за шарени и ароматни свещи. И започнал да ги подарява на приятели.

„Взеха да ме молят: "Хайде сега да ми направиш нещо, но със специален аромат!". Така полека-лека нещата сами се завъртяха към занаята - без изобщо да го търся”, разказва той. И  в един момент това му става допълнителният занаят, който сега внася баланс в работата му. Изпитът пред Занаятчийската камара е теоретичен и практически. Има стари свещари, които изпитват. Кандидат-майсторът носи готови продукти, прави и няколко нови пред тях. В теоретичния изпит пише какво процентно да е съотношението на видовете восъци. „Има много алхимия. Когато се запалих по свещите, месеци наред съм правил експерименти с различни восъци и фитили”, казва той. И когато правиш това, трябва да е с любов и кеф. Предупреждава, че с нерви нищо не става.

Младият майстор е убеден, че трябва да създаваш нещо с ръцете си. В началото започнал да търси сам материали, попаднал на заводи, които ги осигуряват. За да се направи една свещ, трябва да се експериментира с различни фитили - така се вижда как ще гори оптимално. Някои се учудват, че върши всичко това за двайсетина минути. „Да, обаче ми трябваха 20 годин, за да се науча! Правят се проби-грешки, докато се стигне до финалния вариант, където на огромни таблици се пише колко грама, какъв фитил и как ще гори”, разказва той.

Предупреждава, че в момента масово се внасят фитили от Китай, които имат оловна нишка в средата - това спомагало за по-лесното горене.

„Не купувайте материали от там, фитилите с оловна нишка са опасни за здравето!”, предупреждава Тихомир.

Най-хубавият восък идва от Швеция, а гел восъкът му е от Германия. Използва и пчелен восък. Предпочита да слага синтетични ароматни масла за свещите, защото е доказано, че някои от етеричните, когато изгорят, стават канцерогенни и не миришат по начина, по който миришат преди това.

„Трябва да се прави разлика между нагряване до определена температура и изгаряне в огъня. Народът масово се хвърля към всичко „еко”, но всяко нещо, което е в прекалената крайност, не е на добро. Трябва да има баланс на нещата. Има статии по въпроса, че дори да не се използват синтетични масла, стига човек да проветрява и да пали свещите в нормални граници, няма проблем”, обяснява майсторът. Има свещи с кафеени зърна, които миришат на кафе. Опитва да се кооперира с други занаятчии, защото човек като е сам, не може да стигне далече.

Тихомир води работилници в Пловдив и София. Основната му работа е в аутсорсинг компания, а свещите го спасяват от ефекта да си цял ден зад компютъра. На работилниците идват и много мъже покрай приятелките си.

„Наричам ги „доведени ученици”.

Много от тях са, за да угодят на жените си. Първоначално гледат скептично и накрая им става интересно. Радостта в очите от готовия продукт много ме радва. Основният контингент обаче си остават младите дами”, разказва Тихомир.

Младият майстор е роден до парка в края на град Козлодуй, на метри от прочутият кораб музей. Заради многото хора, които работят в АЕЦ-а и имат големи доходи, една негова учителка обичала да казва: „Козлодуй е оазис насред пустинята”.

Последните години в градчето започнали да правят фестивал на занаятите и Тихомир е техен редовен посетител. „Всички се радват, защото в малките населени места има 1-2 пъти годишно такива събития. Козлодуйци са впечатлени, че правят този занаят. Много хора у нас се занимават с правенето на свещи, но малко са хората, на които нещата са изпипани. „За жалост, покрай пандемията всеки реши, че може да прави всичко”, припомня Тихомир Спасов.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?