Историята помни: Криви джанки и комични перипетии променят плана за "Тракия"

Пловдив може да е на 8 хиляди години, но една немалка част от него е само на 50 години. Става дума за район Тракия.

Ентусиазирани пловдивчани са се заели с любопитната задача да събират спомени на хора в продължение на месеци, които имат принос за създаването на този изцяло нов квартал като арх. Олег Каразапрянов, инж. Георги Григоров, арх. Валентин Маринов, инж. Христо Гагов и др. Открили са един огромен архив от спомени и снимки, които решават да материализират във филм.

В началото на 70-те години Партията решава да се построи нов комплекс. Концепцията на ЖР "Тракия"  създадава заслужилият архитект и почетен гражданин на Пловдив Иван Попов някъде през 1973 г.

Преди това същия архитект прави градоустройствения план на квартал "Хр. Смирненски", а още по-преди - на квартала зад някогашния ресторант "Стадиона".

Разултатът не е най-добрият, затова сменят посоката и идеите. Оглеждат се не московските нови квартали с блокчета – "хрушчовки“, а френски сателитни градове като Пари дьо - едно по-човешко място за живеене

Затова съвсем не случайно на едни от първите блокове им викат "френските“. Това са днешните 13-и и 14-и блок - разчупени отвън, с добри апартаменти, с магазини долу. Имат си даже и собствено читалище с библиотека, а фасадата няма нищо общо с панелките.

Замислено е да се строи най-напред в горичката до парк "Лаута", но плановете пропадат. В крайна сметка се започва от нулата и върху голо поле. Почвата не е от най-плодородните, но за всеки случай хумусният слой се изгребва и запазва.

Някой дава идеята на всяка цена да се запазят заварените дървета – в повечето случаи диви сливи, което променя вече проектираните улици и местата за блокове. Сливите са живи и до днес – криви и грозни, но цъфнали и спасени!

Жива връзка между миналото и днешния ден

"Тракия" на практика се създава от група млади ентусиазирани проектанти – архитекти и инженери, които работят денонощно по възложената им задача.

"Партията" иска да се изграждат по 4000 апартамента на година, което е на ръба на възможностите на проектантите и на строителите от Домостроителния комбинат в Пловдив. Някой оценяват направеното като революция за времето.

Голяма част отблоковете са панелни, но се намира начин те да бъдат различни – поне няколко вида. Което хич не е лесно. И тук строителите на "Тракия" са първопроходци. .

Отначало дават на блоковете получават имена на цветя. Проектантите си говорят: "Дай ми папка "Божур“, докъде стигна блок "Кокиче"?  Комплексът обаче расте, а имената на известните цветя не стигат.

Не е лесно да се изрисуват номерата на блоковете – за да се ориентират новите заселници и техните гости. Архитект Камен Петков прави шаблони от велпапе И до днес ориентир е блок 1. Само че любопитна подробност, която знаят всички пловдивчани е, че първи панелен блок е номер 2 .

Някой се сеща, че би било добре парапетите на балконите да бъдат различни. Има конкурс за най-оригинални такива, обаче не остава нищо от първоначалния замисъл.

Води се борба фасадите на блоковете да бъдат цветни, но по онова време няма подходящи бои - боядисват ги, а дъждът отмивал цветовете.

Един от архитектите след посещение в тогавашната ФРГ решава, че един от блоковете може да бъде боядисан в черно, червено и жълто - точно като германското знаме. "Бдителни граждани" откриват "идеологическа диверсия". Други разпространяват легендата за нещастната любов на момче българче със западногерманска девойка. Черният цвят пък е причина да нарекат сградата "блокът на вдовиците".

Новият квартал постепенно расте.

В блок 28 се заселват културни дейци - актьори,музиканти. Тук е и домът на феноменалната певица Недялка Керанова. "Тракийци “ в някакъв период са още легенди като Христо Стоичков и Йордан Йовчев.  Един от блоковете е отделен за "активните борци“. Не е по-различен от другите , построяват го само малко по-бързо. В блоковете срещу "Пощата" се настаняват официално първите легални екстрасенси в България .

Първите жители срещат много трудности - връзката с града е трудна. На мястото на днешните булеварди има още поляни с пасящи овце и много кал.

Инж. Георги Григоров, който участва в изграждането на топлофикацията на квартала, си спомня как е ходил на работа с найлонови торбички върху обувките.

Кинолюбителите от Представителния киноклуб при Военния клуб правят в началото на 80-те години документалния филм "Децата на Тракия“ и така остава някаква следа от онова време, която дава представа как е изглеждал тогава кварталът. Филмът получава награди на международни фестивали, а Европа не може да приеме, че още може да има деца, които играят в калта. 

Калните полета след време намаляват. Олег Каразапрянов си спомня: "Всичко при изграждането на този комплекс стана въз основа на предварително изработени проекти от десетки проектанти за всяко едно нещо - улици, пътища, водопроводи, канализации, топлопроводи,елпроводи и др. Трудно е да се опише колко проектантски труд беше вложен тогава. Работеше се и в почивните дни, включително и в неделя.

Строят се училища, детски ясли и градини, поликлиника, супермаркети, гара, появяват се първите тролеи. Районът си има и свой хлебозавод – френски, разбира се. Произвежда франзели, които се търсят в целия град. Преди да заработи пощата в целия район има само два телефона.

Отначало апартаментите се предават почти завършени. Единственият проблем е дограмата - уж е по шведски лиценз, но дървесината, която идва от Коми, е некачествена. Около прозорците има процепи, от които вее, а вратите се измятат.

Парното обаче компенсира всичко. За пръв път живеещите в центъра пловдивчани започват да завиждат на тракийци. Само че първите панелни радиатори бързо се амортизират и затова хората ги подменят с чугунени, купени с връзки, както всичко друго, свързано с обзавеждането.

През това време строителството става все по-скъпо, а Партията държи цената на апартаментите да не се променя. Намира се изход – режат оттук и оттам. Кухненските шкафове от два реда стават един, после съвсем изчезват. Плочките също намаляват и вече не стигат до тавана. Изчезват мокетите и разни други екстри, планирани в началото.

Заселниците и новите обитатили привикват с живота в комплекса. Зелено е и са планирани  междублокови пространства, където те се събират. 

Оттогава остават някои нереализирани проекти като езеро, плувен басейн и голямо кино.

От "бетонна спалня" днес районът е вече привлекателно място за живеене. А 60 000 "тракийци“ вече имат самочувствието, че са избрали едно добро място за живеене. 

Цялата история за създаването на жк "Тракия" може да гледате на:

https://www.youtube.com/watch?v=8GLf0RYGFTs