Следвайте ни

Художникът Константин Константинов с изложби от Ню Джърси до Пловдив

Творецът общува с цивилизации, за които не подозираме

viber icon

Художникът Константин Константинов твори в ателие на един от високите етажи в индустриалната зона в Тракия. Фамилията е добре позната на ценителите на изобразителното изкуство. Бащата - Анастас, беше сред авторите, създали стилов модел разпознаваем не само у нас, а и зад граница. А синът вижда една от основните задачи на своето творчество в създаването на символи и системи от символи.

 

Влизаме в просторното, но уютно ателие, в което Константин Константинов създава своите картини.

„Генът влияе и определено играе роля във формирането на таланта. Оттам насетне обаче следва много работа, практическа и теоретична подготовка, себеусъвършенстване и рисуване с денонощия“, казва Константин. Той признава, че има дарба да рисува и още от съвсем малък учудва близките си с красиви сюжети.

„Майка ми още пази една моя рисунка от детските години, която малко наподобява картина на художниците от група CoBrA“, разкрива артистът. В тийнейджърските си години той се захваща с най-различни хобита, а малко преди да завърши открива, че светът на изобразителното изкуство е това, което го привлича най-силно. След като се подготвя отлично за кандидатстудентските изпити е приет в катедра „Живопис“ на факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Докато бил трети курс, подготвил пилотното си представяне пред публика.

„Добре помня първата си самостоятелна изложба. Съдбата ми даде шанс да се състои далеч зад граница - в Ню Джърси, Америка. Експозицията бе от рисунки на картон. Тогава, за да ме поощри, баща ми рамкира всички творби, а за мен това бе голям стимул“, отбеляза Константин. След тази срещата с публиката художникът участва в редица самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина.

Повратен момент в развитието на кариерата му е изборът на ателие, в което да продължи да развива собствените си идеи. През 2010 г. пловдивският артист наема студиото, в което продължава да твори и до днес. Широкото помещение, в което гостуваме, е на един от високите етажи в сграда, намираща се в индустриалната зона на Тракия. Студиото пази десетки рисунки, бутикови картини и макроплатна. Туби с бои се търкалят по земята, различни по големина четки се намират тук-там, а творческата атмосфера се допълва от грамадни прозорци, откриващи хоризонта. Наслаждавайки се на красивата гледка, той често разсъждава върху същността на изкуството.

„Изкуството кореспондира със светове и цивилизации, за които ние не подозираме. Рисувайки, аз често кодирам символи, сливащи въображаемото с реалното, а резултатите са удивителни. Едни от най-впечатляващите ми творби, сред които „Генезис”, „Битие”, „Еволюция”, съм оформил точно по този начин“, посочва Константин. Именно в създаването на символи и системи от символи той вижда една от основните задачи на своето творчество.

Днес, почти 10 години след първата си изложба и с ясни белези, характеризиращи изкуството му, художникът се е утвърдил като един от най-талантливите и предпочитани пловдивски артисти. От малките картини до големите платна могат да бъдат уловени вибрациите на творбите в цветове, форми и фигури. Пред екипа ни Константин разкри, че за него в 2019 година вибрациите са с повишена експресивност. През месец май миналата година Триер, най-старият немски град, посрещна мащабната му изложба „Vibes”, а в средата на ноември авторът покани пловдивчани на среща с „Вибрации в склада”. Изложбата с нестандартно име преобрази арт пространството на Тотал Спорт, провокирайки почитателите на изкуството с магични платна.

„Смея да твърдя, че това е едно от най-успешните ми представяния до момента. Хората бяха много впечатлени, успях истински да ги вдъхновя“, усмихна се Константин. Заедно с платната той представи и последния си каталог. На 70 страници от луксозната книга авторът е подбрал най-впечатляващите си произведения от последните три години и няколко от по-старите, но мащабни платна.

Картините на Константин дълго време будеха интереса на посетителите на Тотал Спорт. За сега художникът не е правил планове за друга изложба и казва, че оставя на съдбата сама да реши кога ще бъде следващата му изява. А дотогава ще продължава да се вдъхновява, да рисува и да бъде верен на себе си.

 

За музите и музиката

В миналото редица художници посочват първата форма на джаза - блуса, за подреждане на творческия хаос, други за възраждането му. Влиянието на музиката под всичките <210> форми в изкуството си остава древен начин да съградиш мигновено муза, както и възможността тя да изчезне за същото отрицателно време. 

Константин Константинов разказва, че намира муза в творческата “афера” между мелодичните звуци и тишината, за която твърди, че няма график и се случва неочаквано. В пространството на ателието си сред стотици платна и художнически материали младият творец е отделил място за винтидж грамофона си и селекция от най-добрите албуми на грамофонни плочи към него.   

Той признава, че предпочита да посреща гостите си с класова джаз музика за фон, който пресъздава музикалната атмосфера на 50-те години в Америка. В творческия му процес обаче разкрива, че невинаги музиката и музите могат да вървят за ръка, за раждането на нови идеи често му е нужна тишина.

"Понякога ме ограбват звуците - както казваше големият Димитър Казаков - Нерона. Има моменти, в които предпочитам да работя в тишина, да чувам мислите си, без да бъда разконцентриран от музиката. Пускам си музика, когато ми остава да работя по платното само в детайл, след като картината вече се е получила, защото тя е вид импровизация, която се ражда, не се измисля”, добавя Константинов.

 

По следите на Джаксън Полък

В едно утопично общество със здрави основи художниците би трябвало да имат огромен принос за дооформянето му. В България все повече артисти напускат страната или биват забравени с годините. Като успешен млад художник в родината ни, Константинов смята, че е правилно да си припомняме силата на изкуството като част от живота и онези, които го владеят. 

“В момента, а и в българската история, имаме автори на световно ниво, които тънат в забрава, и такива, които цял живот може да останат незабелязани от широката аудитория и критиците. Трябва да се научим да ценим качествено тези хора, да си създадем такъв културен навик. Американците например си имат сред хилядите художници и един Джаксън Полък, който гордо са избрали да седи на пощенска марка за почит и да слави творчеството си в целия свят.

Именно този кръг от  хора създават културния облик на една държава. Ако и ние искаме да имаме такъв, трябва да подкрепяме творците, да ги оценяваме по-реално”, заключва Константин Константинов.

 

Изкуството да изследваш себе си

Последната изложба на Константин Константинов "Вибрации в склада" е доказателство, че всичко, което ни докосва, може да служи за вдъхновение в изкуството и да разкрие цял спектър от душевни трансформациите у всеки човек. 

 “Нужно е да изследваш себе си и да се разгръщаш в новото, но да го правиш така, че да поддържаш стила си и едновременно да не се повтаряш. Всичко останало е пълна условност, един ден може да ти се рисува нещо по-реалистично, а на другия, нещо далеч по-експресивно. 

Всеки творец има тъмни и светли периоди в творчеството си. Ако питам десет различни души за мнение на моите произведения, ще чуя различни анализи от въздействието им. На един може най-тъмната да му се стори най-комфортна, на друг по-ярките и топли цветове да му създават душевен баланс. Важно е да изследваме себе си и собствените си усещания”, разказва Константинов. 

 

Вдъхновен от "Градината на земните удоволствия"

Всяка епоха бележи кръгове от велики художници, които оставят своя отпечатък върху изкуството и едновременно с това го трансформират. Историите, които преплитат обикновеното и необикновеното в живота на един артист, са това, което вълнува критиците, почитателите и бъдещите деца на изкуството. 

Преди да започне да рисува нов шедьовър, пловдивският творец заяви, че опитва да изчисти съзнанието си от всичко, което го заобикаля. Константинов вярва, че сътворяването на художествено произведение може да бъде стимулирано дори от един жест или преоткриване на нещо ново. 

“Когато пътувам, винаги наблюдавам античните забележителности, музеите и всички красиви места, които биха ми въздействали. Незабравимо преживяване беше посещението ми в музея “Прадо” в Мадрид, където успях да се докосна до творчеството на гениалния Йеронимус Бош. Картината, която истински ме впечатли, бе “Градината на земните удоволствия”, кръстена е след смъртта му, тъй като той не е кръщавал произведенията си приживе”, отбеляза творецът. 

Видяното дотолкова го провокира, че веднага щом се връща от вдъхновяващото си пътешествие, Константин грабва четките и създава серия малки рисунки с туш, породени от деформациите на фигурите, които забелязва във феноменалния триптих на Бош.  

“Този триптих е невероятен, гледах го повече от три часа, сигурно и самият Салвадор Дали е прекарвал месеци в размишление над това сюрреалистично творение. Възхитително е как този средновековен човек е изпипал до най-дребния детайл фантастичните фигури на русалки, грифони, еднорози, причудливи влечуги с няколко глави, демони и летящи хора, прозрачни сфери и съдове и реално съществуващи животни, като риби, сови, прасета, жирафи и дори комодски варан, който чете... книга.” 

Това, което силно го впечатлява, е преливането на цветовете и как средновековният художник ги е развил с лекота, така че да преминават от тъмно към светло или от зелено към розово.

“Ако има гений на гениите, това е Бош... и Питър Брьогел, който неслучайно е наричан новият Бош. Успях да видя и негови творби в художествено-историческия музей във Виена и знам ли, може и да сме разговаряли интуитивно”, заяви художникът. 

 

 

Автор: Габриела Лазарова, Кристина Гайдаджийска

Габриела Лазарова

Габриела Лазарова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Габриела Лазарова е завършила ЕГ „Иван Вазов“ с италиански език. В Италия завършва университет „Тор Вергата“ със специалност „Естетическо-научна журналистика“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?