Художничка се влюби и превзе цяло министерство

Няколко чудеса са белязали живота на художничката Гергина Шопова, чиято изложба “Пролетна еклектика” в галерия “Marina Franzetti” изкушава ценители на изкуството.

Експозицията, вдъхновена от пролетното събуждане на Пловдив, съчетава живопис, графика и стъкло. А авторката й не спира да се вдъхновява от любимия град под тепетата.

Именно с него е свързано първото чудо, случило се в ранното й детство. По време на ученическа екскурзия заедно с класа тя посещава Пловдивския панаир. Оттогава датира сърдечната й, почти любовна връзка с нашия град.

“Пловдив е детската ми любов. За мен този град е атмосфера, история, частица от моя живот. Чисто чувство. Моята най-добра приятелка, която мога да нарека сестра - Цветана Гумеля, също е от Пловдив”, разказва Ина, която е завършила Вроцлавската художествена академия в Полша при световноизвестните професори Людвиг Кичура и Збигниев Хорбови.

Двамата й преподават “Стъкло уникат в архитектурата” и “Дизайн и вътрешно оформление”. Въпреки безспорно високото им ниво на ерудиция, те не се държали строго със студентите си. Кичура й казвал, че трябва да усеща изкуството, а не да го прави.

"Скъпа моя, за другото си има фотоапарат",

обяснявал търпеливо той. Именно в това Ина виждала разликата между българската и полската школа. Това й помогнало да придобие самочувствие на мислещ човек. Затова нямала напрегнати моменти по време на следването си, напротив - не минавал ден, в който да не е благодарна на съдбата, че е подредила картите именно по този начин. 

“Как да съм притеснена или стресирана, та аз имах ключ от ателиетата на моите професори! С такава любов съм следвала, с такова чувство за свобода... Събирахме се често цялата група и за нас нямаше теми табу. Говорехме си за всичко, включително за политика. Тогава “Солидарност” - първият свободен профсъюз в бившия Съветски блок, набираше сила.

В първи курс имах приятелка, чийто брат беше координатор на “Солидарност” за Вроцлав. Поляците се опълчваха. Изживяваха този период с чист ентусиазъм. Всички бяха за демокрацията, защото твърде болезнено преживяваха съветската окупация, която всъщност окупираше съзнанието ни. Докато изготвях дипломната си работа, майсторите, които ми помагаха, настояваха, че трябва да работим бързо, защото всеки момент може да избухне революцията. Впоследствие тя свали комунизма в Полша, без да пролее и капка кръв.

Поляците виждаха, че съм на тяхна страна и се възхищавам от това, което говорят, и всички врати ми се отваряха. Защитих прекрасно дипломната си работа. Беше като божи дар. Пълна свобода. Това е период, който ще остане завинаги в съзнанието ми”, разказва с вълнение художничката.

С най-голям трепет си спомня за

невероятното чудо, което преживява в началото на следването си в Полша.

Заминава, за да учи “Мода”, но след екскурзия до Силезия - област, прочута със стъкларските си пещи, остава запленена от магията на стъклото. “Това са диаметрално противоположни специалности, но какво да се прави - влюбих се в стъклото. Казах си: ще се местя. Учих полски една година в Лодз, бяхме двете с Цветана. След това, в същия град, усвоявахме основите на живописта, които бяха част от програмата на всички училища за изящни изкуства в Полша. После, според профилирането, трябваше да се преместя на друго място, тъй като различните специалности се учеха в различни градове - зависи в кой регион се развива промишлеността, свързана с твоя предмет. Но в мислите си вече бях със стъклото.

Подтиквана от младежки жар, отидох от Лодз във Варшава и директно се втурнах в Министерството на културата. Там портиерът, като му казах за какво съм дошла, грейна: “Най-напред искам да ви благодаря, че сте прекрасен посланик на Полша в България - говорите прекрасно полски език. Къде го научихте така добре?”. Ина му разказала за градовете, които е посетила, за Северна и Южна Полша, за емоциите, които я обземали при всяко от пътуванията в страната. А той възкликнал: “Вече ви обичам! Затова ще се качите в асансьора, а пред кабинета ще ви посрещне човекът, който отговаря за специалностите в художествените училища на Полша. От него зависи всичко!”.

Пред посочената стая в министерството наистина я чакал любезен господин. Попитал я какъв е поводът за нейното посещение.

Неочаквано и за себе си, тя се разплакала като дете

„Разказах му, че идвам от сърцето на социалистическия лагер. Това, което искам, там е невъзможно. Той стана и ме прегърна. Бях на 22 години. Дръпна една завеса, зад която се появи картата на Полша. Като му казах, че искам да уча “Стъкло”, отсече: "Ще отидеш да следваш във Вроцлав! Там тази специалност се развива най-добре. Има блестящи професори, с които ще си допаднете. Вие сте родена под щастлива звезда”.

Така Ина заминава с нощния влак от Варшава до Вроцлав и се озовава директно в университета. Сега това училище е художествена академия, носеща името на големия полски живописец Еугениуш Гепперт. За гордост на всички студенти, учили там през годините.

Близо ли е Сибир? 

Докато учехме полски, заминахме на “бяло училище” в Ниса Лужицка. Оттам извира река Ниса и е много красиво. Качиха ни на пътническия влак. През цялото време се любувахме на заснежените планини. А всеки път, когато влакът спираше на някоя гара, един колега унгарец се показваше на прозореца и викаше: “Сибир близо ли е?”. Беше много смешно как изговаря “Сибир”, тъй като унгарците, със своя специфичен говор, трудно се приспособяват към фонетичните особености на други езици, спомня си през смях художничката.

Сестри по съдба 

С Цветана Гумеля кандидатствахме в нашата академия няколко години подред. Наблюдавах я как рисува. Беше талант, на който безкрайно се възхищавах. Оказа се, че тя също ме е забелязала. Рисуваше много сложен тъмен профил, а аз го гледах и й се възхищавах. Когато обявиха списъците с приетите студенти, нейното име беше под чертата. Бях потресена. Случайно разбрах, че момчето, което е преди нея, заминава войник. Тогава взех влака, заминах и тръгнах да я търся в Пловдив. Намерих майка й. Така Цеца замина за Полша. Оттогава сме като сестри. Заедно сме и в мъки, и в радости. Аз й прощавам абсолютно всичко, както и тя на мен, категорична е Ина.