1939

Хубавата Линда живее 3 в 1, навсякъде жъне успехи

Студентката по право в ПУ свири на цигулка и печели медали с гребане

Може би сте я виждали да свири на цигулка на Главната, на Гребната да слиза от лодката зачервена и уморена от гребането, но доволна и усмихната или в сградата на Пловдивския университет, където е студентка трета година в Юридическия факултет. Линда Бонева е само на 21 години, но успешно съчетава цигулката, лодката и следването в университета. И не само ги съчетава, но като състезател по академично гребане има над 50 златни медала (със сребърните и тук-там някой бронзов са повече от сто), свири на цигулка на семейни тържества и фирмени партита, а като бъдещ юрист печели първи места в междууниверситетски състезания. 

Първо е цигулката. От първи до десети клас учи в Музикалното училище. На 14 години излиза за пръв път да свири на Главната. Освен класическите произведения на Вивалди, Йохан Себастиан Бах, Джузепе Тартини и други класици свири и по-съвременна музика - „Деспасито“, „Синьорита“… “Да има за всеки по нещо“, усмихва се момичето. Междувременно започва да се занимава и с гребане.

„Исках да тренирам нещо. Имах много енергия, а с цигулката не можеш много да се движиш. Стоиш и свириш с часове. Трябваше някъде да изразходвам тази енергия. Ходех да тичам на Гребната, правех по няколко обиколки. Там ме беше забелязала треньорка по кану-каяк. Спря ме и ми каза, че съм висока и с добра структура за  гребане. Така започнах с кану-каяк през 2012 г.“, спомня си Линда. След два месеца обаче започнала лятната ваканция и с родителите си заминали за китното селце Енчовци в Тревненския Балкан, където имат къща. Изкарала там цяло лято, започнала новата учебна година и след няколко месеца Линда пак отишла при лодките. „Липсваше ми гребането. Така  случайно попаднах в залата, където бяха тренажорите по академично гребане.

Просто обърках вратата,

влязох и вместо пак на кану-каяк, се записах на академично гребане“, спомня си през смях момичето. Така се запознала с първата си треньорка Елена Пенелова и вече 10 години е картотекирана в тази дисциплина.

Две години преди да завърши Музикалното училище, Линда трябвало да направи труден избор. „Започнах 10. клас и като видях какво ми предстои, разбрах, че няма как да съчетавам лодката и цигулката - имахме много допълнителни предмети и изисквания да участваме в оркестър или други занимания, свързани със свиренето. Не ми оставаше време за гребането, което вече ми беше станало страст. Ходех по състезания, печелех медали. 4-5 години се опитвах да съчетавам двете неща и ми се получаваше, но разбрах, че този път трябва да избирам. И така реших да се прехвърля в Спортното“, спомня си момичето. Притеснява се, когато я питам участвала ли е в по-големи състезания, има ли медали, колко са.

„Не съм ги броила. Много са. От републикански и международни състезания, от Балканиади, участвала съм на европейски първенства. За известно време бях и в националния отбор.

Медалите са ми над сто

От републикански първенства имам над 30 златни. Имах една година, когато в едно състезание участвах в 6 дисциплини - три в старша възраст и три при жените. Тогава взех 6 златни медала само от едно републиканско. От международни регати златните са ми над 20“, разказва момичето.

Въпреки спортните успехи Линда не оставя и цигулката. През годините много хора я разпознават. Харесват я и започват да я канят да свири на семейни празници - рождени дни, имени дни, годежи… Често я викат, когато някой иска да направи изненада на любим човек, колега или учител.

„С цигулката в момента си изкарвам хляба, плащам си таксите за семестрите. Доскоро родителите ми имаха затруднения, пък и работят далече от Пловдив, така че от дълго време основно аз се издържам“, разказва Линда. Гребането обаче е това, което ѝ е донесло много емоции. Не може да каже кое би предпочела, ако днес отново трябваше да избира, защото и двете са ѝ помогнали да се изгради като човек.

„И цигулката, и лодката ме научиха на много неща. И двете ми помогнаха в личностното развитие. Помогнаха ми и да не тръгна по грешен път, защото около мен много мои съученици пушеха, пиеха, имаха по-друга представа за хубавите неща в живота, които не бяха моето виждане за развитие. Ако не се занимавах толкова дълго с цигулката, сигурно не бих се справила и с гребането, където се иска

не само физическа, но и психическа издръжливост.

А в Музикалното училище всеки ден трябваше да свиря около 4 часа, което за едно 8-9-годишно дете е доста натоварващо. Това обаче учи на дисциплина и ми помогна в гребането, където тя също е много важна. Така и цигулката, и лодката изграждат характер, учат на ред, да можеш да подреждаш нещата не само за деня, но и за следващите дни, седмици“ , разказва Линда.

В началото, когато започнала да тренира, докато свири, ѝ било трудно. Не да съчетава нещата или да не може да отделя време, а от болката в ръцете. Докато свикне с греблата, дланите и пръстите ѝ се покрили с мехури, които се пукали и разранявали пръстите, с които на другия ден трябвало да натиска струните и да държи лъка. Стискала зъби, свирела и после... пак на лодката.

„С времето започнах да свиквам - не можех да спра да свиря, не можех да се откажа и от гребането, но с всичко се свиква, ако имаш мотивация“, спомня си момичето. Не оставя цигулката и греблата дори след като я приемат в Юридическия факултет на Пловдивския университет.

„Цигулката ми е необходима за момента, за да не се налага да търся друга работа с фиксирано работно време, която да ми пречи на ученето. За спорта, въпреки че много ми харесва, вече не ми остава много време. Сега по-рядко ходя да греба, но участвам на републикански първенства.

Гледам да поддържам форма

- бягам, ходя на тренажора, от време на време влизам в лодката. Юни месец ми предстои Държавно републиканско първенство - Държавен индивидуален шампионат.

„В Юридическия факултет много често имаме колоквиуми, изпитите са тежки, материалът, който трябва да се учи, е обемен, но засега успявам да съчетавам и трите. Всъщност дисциплината, на която ме научиха цигулката и гребането, ми помагат и за правото“, убедено е момичето. 

И не само ѝ помагат, но я и мотивират в университета също да участва в състезания. С нейна колежка печелят като отбор първо място в престижното Moot court competition, организирано от Европейската асоциация на студентите ЕЛСА, където са мерили знания със студенти от Софийския университет и УНСС.

За решението си да учи право момичето си спомня с усмивка. „Нямаме юристи в семейството.

Изборът беше лично мой

От малка обичах да гледам филми, в които главни герои са адвокати. Казвах си, че бих искала да се занимавам с нещо такова, което да защитава хората. Не знам доколко това е имало значение за избора ми, но в 12. клас трябваше да реша какво да уча и не му мислих  много“, спомня си за мотивите да избере трудната професия студентката. Казва, че след като завърши, не би отказвала да работи и "про боно" за хора, които нямат финансова възможност да си търсят правата, въпреки че са в правото си и биха спечелили делото. Спира ги обаче мисълта, че, ако загубят, ще загубят пари, които нямат и няма как да върнат.

„В семейството са ме възпитавали в чувство за справедливост. Хората трябва да си знаят правата, да си ги търсят и отстояват. Иска ми се да живея в нормално общество, където правилата и законите трябва да се спазват от всички“, убедено е момичето.

Оцени новината

Оцени новината
4.1/5 от 22 оценки
4.1/5 от 22 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
10 коментара
Таня Георгиева

Таня Георгиева

07.03.2023 | 15:40

Линда е едно прекрасно момиче,което имам честа, да познавам лично.Успех Линда във всичко , с което се занимаваш!

Отговори
0 0
Койчо

Койчо

04.03.2023 | 06:22

Браво...много успехи и занапред..

Отговори
4 0
Браво Линда!

Браво Линда!

04.03.2023 | 00:24

Нямам думи ... Възхищавам ти се!

Отговори
13 3
Мария Ставрева

Мария Ставрева

03.03.2023 | 23:26

Браво, Линда! Гордея се с теб!

Отговори
13 2
Силвия Атанасова

Силвия Атанасова

03.03.2023 | 23:21

Браво, Линда! Виждала съм те няколко пъти на центъра да свириш и съм като омагьосана. И изобщо не обръщай внимание на този комплексар, който не знае какво е труд и усилие. Нали знаеш, щом не те харесват, най-вероятно ти завиждат. Успех и продължавай все така!

Отговори
17 2
Абе пишете нящо за великата Мария Бакалова

Абе пишете нящо за великата Мария Бакалова

03.03.2023 | 22:35

Ако може хубавата Линда да фаща от правилния край мотиката и да копа пиперя Еша си няма да има И тъй няма да ни съ налага пиперь от Северозападната Македония Гърция и Турция да внасяме Но аз и онова което звездите ми говорят ми казва че Хубавата Линда мотика само няма да хване По скоро ша съ облегне на някой парапет А то и на звездите им стана ясно от рекламата тва А камо ли и на мен А иначе нека да съ цамбурка у водата отгоре отгоре Нека да има цигу мигу и кинти дето я ранят Ама га свършат кинтите на къде Подпряна на някой парапет Нали Рекламодатели

Отговори
3 21
Георги Крумов

Георги Крумов

03.03.2023 | 23:25

A ti kakvo poveche si postignal na 20 godini? Aman ot zloba v publichnoto prostranstvo. Nauchi se purvo da slagash zapetai predi da heitish horata. Ot nescurzaniqt ti komentar si prolichava kolko ti e umstveniq kapacitet!

Отговори
12 2
Константин

Константин

03.03.2023 | 23:25

Като няма какво смислено да кажете, по-добре си задръжте излишното мнение за Вас! На такива тролове като Вас трябва перманентно да се забранят коментарите където и да е!

Отговори
15 1
Георги Крумов

Георги Крумов

03.03.2023 | 23:40

А ти какво си постигнал на 20 години ми е много интересно? Аман от хора, които само се опитват да омаловажат усилията на младите хора. Вместо да кажеш браво, не е като днешната младеж- ти я обиждаш. Такива като теб не трябва да имат достъп до публични публикации!

Отговори
14 1
А ти си един комплексар,

А ти си един комплексар,

04.03.2023 | 04:30

който трудно приема успеха на другите. Браво на момичето! Пишете повече за такива деца, които да са пример за по-малките.

Отговори
10 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?