Голи на сцената - “за” и “против”

Самоцелната голота стои пошло

Елена  Кабасакалова актриса в Пловдивския театър : Самоцелната голота стои пошло

-Голотата на сцената - естествено изразно средство и част от режисьорската концепция или често е преднамерено и самоцел?


-Приемам я като изразно средство, но не и основно. Все пак в театъра основното изразно средство е словото. В мюзикъла има правило, когато думите не достигат - тогава героят запява. В този смисъл, ако героят търси вид предизвикателство и голотата е обоснована, защитена и естетически издържана, аз я приемам. Но когато е самоцелна и е средство да се прикачи спектакълът към графа “модернизъм”, тогава бих ползвала copy-paste, за да го прехвърля в графа “пошлост”.


-Налагало ли ти се е да спориш с режисьор, че не трябва да те разсъблича, и кой от двамата  е надделявал?


-Никога не споря, когато искат от мен да се разсъблека (смее се). А, ти питаше за сцената. Стига да ме мотивират. Както е било в “Професията на госпожа Уорън” на Николай Ламбрев, тогава трябваше да се съблека до кръста.


-Смяташ ли, че голотата отново става начин за привличане на публика?


-Не. Бих казала, че бум имаше в началото на 90-те, и то беше естествен процес след каноничните години на соца.


-За жената е по-трудно да се преодолее и да се съблече, дори да има перфектно тяло. При теб как е?


-Така е. Затова предварителната работа с режисьора е много важна. В момента се събличам по сутиен в спектакъла на Пламен Панев  “Истанбулска история”, когато се оказваме със Симо Алексиев в квартирата. Но тази сцена е естетически издържана, драматургично, актьорски и режисьорски защитена.


-Как поддържа форма една актриса, за да изглежда перфектно на ръка разстояние от зрителя?


-Ох, вечната битка с килограмите...  обикновено със специален режим на хранене.


-Дай пример за естетско събличане.


-Като ученичка на проф. Здравко Митков ще посоча неговите спектакли “Йонадаф”, “Развратникът”. Той е от режисьорите, които събличат масово и жени, и мъже. Но никой не може да отрече, че цени голотата като изразно средство. И като изключителен ерудит и естет, при него тя е необходимост в непоклатимата режисьорска концепция.

Голотата се завръща на театрална сцена. Само за няколко месеца няколко представления провокираха безброй коментари сред зрителите. Най-нашумелият проект е този на режисьора Явор Гърдев. Неговият Хамлет (Леонид Йовчев) се съблича в Народния театър. Лазар от “Лазарица” на “Сфумато” също захвърли прокъсаните си дрехи за нестандартното откриване на сезона в градината пред сградата на театъра. Провокативни и доста разголени от режисьора Боян Иванов са и актьорите в “Истерия” на Сатиричния театър.

Пловдивската трупа също не остана по-назад и в една от първите си сезонни премиери ­ “Крал Лир”, по класическата трагедия на Шекспир, показа доста разголените дъщери на краля Гонерила и Регана. Преди това с голите си тела провокираха публиката в спектаклите “Куклен дом” и “Канкун”.


Превръща ли се голото тяло на актьора в оръжие на режисьора? Естетско решение или необмислена провокация е събличането на сцената? Това е темата на днешния сблъсък. 

 

След спектакъл съм чувал коментари за тялото си

Ивайло ХРИСТОВ, актьор в Пловдивския театър Интервю на Мария ЛУЦОВА

- Ивайло, в “Канкун” играеш в гола сцена. Случвало ли се е да чуеш реакциите на публиката? Това вади ли актьора от релси?

- Много рядко ми се е случвало. Обикновено съм концентриран в случващото се на сцената, за да чуя реакциите в салона и това да ми повлияе. В голата сцена в “Канкун” се опитвам да бъда много отдаден на това, което играя. Причината ­ когато се събличам, това не е просто някакъв физически акт, а е драматургия. Тази сцена е изключително важна в пиесата на Галсеран. Е, много пъти съм чувал коментари на тази тема след представлението. Един-два пъти ми се е случвало, когато играем в София в по-различното пространство на Малък градски театър “Зад канала”, да улавям едни по-особени звуци “уау” или възмущение от по-възрастни дами. Постфактум съм чувал коментари по-скоро за задника си, отколкото за другата си част отпред.

- Какви коментари?

- Ами добри. Преди година в касата на театъра имаше монитор, на който вървяха кадри от различните представления. Рекламата на “Канкун” беше точно от голата ми сцена. Леко се издразних. Казах си: е, стига, бе, задникът ми ли ще продава един продукт на Пловдивския театър. Дори говорих с директора. Той ми каза: Е, защо бе, пич, какъв ти е проблемът. Ти знаеш ли колко хора ти харесват задника. Тогава тотално полудях, но след едно представление наистина чух такива коментари. Не съм се възпламенил от това, но разбрах, че голотата на сцената не е дразнеща.

- Как се преодоля, за да се съблечеш?

- Нямам комплекси и не се срамувам от голото тяло, но когато дойде моментът аз да се съблека, го имаше стресът. Първо пред тесен кръг от колеги по време на репетиции, а после и пред публиката. Преборих себе си. После като се отпуснеш, като се изчистиш от напрежението, че това е грозно или пък дразни хората, дори и за публиката не е така натрапчиво. Защото ако излъчваш от сцената неудобство, притеснение, хората улавят тези вибрации и започват да реагират. В едно 90 процента от случая излизам с тази нагласа на сцена. Има ги и онези 10, когато напрежението и притеснението надделяват и публиката веднага го усеща.

- А с колегите на сцената имало ли е моменти, когато избухва смях например?

- Тя сцената е изградена драматургично около това. Галсеран го е написал точно по този начин. Има кодош в цялата случка. Всичко тръгва от прекрасната актриса и моя партньорка в това представление Ирини Жамбонас. Тя отваря очи и вижда, че в стаята при нея има един гол мъж, но не е нейният мъж. Сама по себе си реакцията є провокира смях сред публиката. В началото с начина, по който ме поглеждаше, ме караше да се смея и аз. Слава богу, че в този момент съм с гръб към салона, за да не видят зрителите. Този момент е ключов за спектакъла. Иначе коментарите преди и след представление ги има колкото искаш. Майтапят ме: “Абе, днес твоя съвсем го няма. То и моя го няма”. Тези майтапи са жизнено необходими. Такива представления се градят и на взаимоотношенията на актьорите зад кулисите. Колкото повече емоции и споделени моменти има, толкова по-непринудена, по-всеотдайна е играта ни на сцената.

- Случвало ли ти се е да откажеш да се съблечеш на сцената?

- Случвало ми се е. Николай Ламбрев ми подаде такива индикации, че може да имам някаква подобна сцена. Но в Камерна зала просто няма как да ме съблече, може да го направи с актрисата, но не и с мен. Може и да не съм бил готов, пък и не мисля, че тези драматични моменти с партньорката ми Лидия Инджова щяха да спечелят. Явих се на един кастинг на Жолдак и той ме попита бих ли се съблякъл. Казах: да, но като знам каква е целта, носи ли смисъл това събличане на сцената. Той ми каза: няма значение за какво. Отказах. Трябва да съм наясно, да съм убеден, че трябва. При Галсеран е ключов този момент, оттам насетне действието е изградено коментарно именно върху тази случка.

- Има ли някакво завръщане към голотата в театъра?

- Сякаш има такова завръщане към голотата в театъра през последните две-три години. Въпросът е да не е дразнещо присъствието на голото тяло на сцената.

- Перфектна сцена?

- Голата сцена на Лидия Инджова в “Тя ­ без любов и смърт” на Радзински на Николай Ламбрев. Прекрасна, вълнуваща сцена. Просто не осъзнах какво се случва, дори не осмислих факта, че актрисата е гола. Красиво, излято, не те натоварва, естествено, без напрежение в Лидия. Така го бяха усетили и други хора в салона. Като студент пък гледах Михаил Билалов в “Мадам Бътерфлай” на Здравко Митков. Фантастична сцена, издържана, естетска, зографска. Той взе Аскеер за изгряваща звезда през 1994 г. за ролята си в този спектакъл.…

“...може да се появиш гол на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист”

  Деляна ЛУКОВА

“Голотата е болест на нашето време... Заради изкуството може да се появиш на сцената и гол, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист... Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче... Твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа... искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова    на голите”. Това пише феноменалният Чарли Чаплин в предколедно писмо до дъщеря си Жералдин, която тръгва по неговия път и също става актриса. Толкова просто и истинско едновременно. Думите му звучат удивително актуално, сякаш са казани днес. Явно голотата е болест на всяко време. Какво останало в днешния ден, когато с лека ръка се посяга към нея като евтин трик, с който да се замаже творческата немощ.

Голотата може да вдъхновява или потиска, да шокира или съблазнява. Естествено, зависи от контекста, интелекта и гледната точка. Далеч съм от мисълта, че голото тяло не може да бъде естествена част от сценичното решение, стига да е видяно с нужната доза професионализъм. Провокацията в театъра отдавна не е в голотата, а в това да накара зрителя да се разсъблече пред самия себе си и да се  запита как живее.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Име

Име

02.12.2012 | 21:25

В самом деле, когда ты войдешь в театр и сядешь там, услаждая взор свой обнаженными членами женщин, то, конечно, сначала будешь чувствовать удовольствие, но потом сильный воспламенишь в себе жар. Когда видишь женщин, являющихся как бы в образе обнаженного тела; когда и зрелище, и песни не что иное выражают, как только одну гнусную любовь, именно: такая-то, говорят, полюбила такого-то и не имела успеха и удавилась; когда предаются даже преступной любви к матерям; когда все это принимаешь в себя и чрез слух, и чрез женщин, и чрез образы, и даже чрез стариков-мужчин... то как, скажи мне, можешь ты после этого быть целомудренным, когда такие рассказы, такие зрелища, такие слухи обдержат твою душу и потом уступят место таким же сновидениям, потому что душе прирождено видеть во сне призраки многих таких вещей, которых она днем ищет и желает? Итак, если там и дела видишь срамные, и речи слышишь еще срамнейшие, если раны получаешь, а лекарства не принимаешь, то как, в самом деле, не увеличиться гнилости?..." "Мы хуже язычников, – заключает святой отец, – и потому должны стыдиться. Проводить жизнь в целомудрии легко, если захотим, если будем удаляться от того, что вредит". Из всего вышесказанного необходимо следует, что и в дисциплинарно-каноническом отношении блуд должен расцениваться очень строго. http://www.tropinka.orthodoxy.ru/zal/greh_str/blud.htm

Отговори
0 0
Име

Име

02.12.2012 | 16:48

Мили хора, не се поддавайте на пропагандата на порнография като изкуство. Пазете човешкото си достойнство. Гледането на голи хора ни прави не по-различни от псетата в парка и оправдава сръбската дума за театър 'позорище'. http://purepassion-bg.com/article.php?id=16 http://www.pravoslavie.bg/ статия секс порнография и медии http://preemptionbroadcast.podomatic.com/player/web/2012-05-19T17_08_02-07_00

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?