Гледането на турска ТВ - сюнет за българския език

Гледането на турска телевизия отрязва всички възможности на децата да научат български език. Те говорят само на турски помежду си в училище, защото в домовете им не се говори български, твърди директорът на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в с. Конуш Марияна Узунова. Уж бедните къщи в селото са накачулени със сателитни чинии. Луксът се финансира с пари, припечелени в странство. Турските програми възпитават децата, подпомагани от баби, които почти не говорят официалния за държавата език. Училището в Конуш е средностатистическо българско школо, масовият неофициален език обаче е турският. Говорят го на двора, по коридорите и в клас, когато го няма учителя. Българският на учениците е с акцент.

Училището е на 15 км. от Хасково, учат 105 мюсюлманчета, 50 ромчета и едва 10 българчета. В междучасията децата комуникират само на турски език.

Понятието официален език не значи нищо на хлапета на по 8-10 години, без идея за бъдеще, образование и добра професия.

Само в час учениците говорят и пишат с азбуката на патроните на училището си - светите братя Кирил и Методий. В 99% от семействата се гледа само турска телевизия. Децата го казват, а и родителите им не отричат. От друга страна същите тези родители искат чедата им да бъдат адаптирани и интегрирани в обществото, за да могат да се изразяват правилно и да продължат обучението си нагоре. Част от тях, родом от село Текето, дори твърдоглаво пратиха децата си в Хасково, с мотив “да не изостават от градските деца”. Беднотията обаче върна учениците в най-близкото школо. Но щедрият обяд, гарантиран от просветното министерство, още е по-голям стимул за ходене на училище, отколкото трупането на знания. Единици са турчетата, в чиито домове е забранено да се гледа турска телевизия. Въпреки това, има такива. У тях приемниците са настроени само на Би Ти Ви и Канал 1. При тези деца определено личи разликата спрямо останалите.

Преди години в първи клас се записа едно момиченце - туркинче. Не знаеше нито дума български, каза Узунова. Говориш му, а то все плаче, защото не разбира. Сега е в 7 клас. Навакса всички пропуски, дори иска да кандидатства в гимназия. Не може да се разчита само на работата в училище. Трябва и родителите да вземат мерки. Утре-вдругиден, когато децата им завършат, ще се срамуват, че не са усвоили добре българския.

СИП турски имало в училището преди година. След първоначалния бум на интерес, децата бързо се отегчили. Сега учат матерния си език от телевизията и го усъвършенстват в училище. Българският не е изгубена кауза... но това не пречи на петокласниците да сричат старобългарски легенди. А правописът също е задача с повишена трудност, защото усилията на децата са обратнопропорционални на упоритостта на родителите.