49

Фотографът, който стресна бай Тошо, запечата Пловдив в 1000 кадъра

Една от легендите на пловдивската журналистика - Иван Коджабашев, издаде петата си сборна фотохроника на града. В „Пловдивски фотоалманах” той е събрал 1000 снимки ​на звезди, държавни лидери, хора на изкуството и обикновени пловдивчани от 60-те години до началото на промените. Иван Коджабашев бе фотограф и отговорен секрeтар в най-големите пловдивски издания през годините. Работи в „Марица” над 14 години. Създал е графичните концепции на вестниците „Комсомолска искра”, „Мач шоу”, „Пловдивски общински вестник”, „Строителство и имоти”, „Строителство и градът” и „Марица”. В „Пловдивски фотоалманах” хроникьорът на града показва около 20 графики на сина си Тони Коджабашев.

Домът на Иван Коджабашев е пълен с негативи от стари черно-бели филми. Има 4-5 хиляди филма, а всеки е с по 36 кадъра. „Събрах ги в един голям шкаф. Кадрите ми са от 1963-а допреди няколко години. Само снимките ми от „Комсомолска искра”, където съм работил над 31 години, са сигурно десетки хиляди”, разказва Иван Коджабашев.

Иван Коджабашев беше отговорен секрeтар в най-големите пловдивски издания през годините

 

Там събирал погледите на всички с фотоапарата си „Еxacta”, който му донесли от Германия. „В редакцията Иван ни смайваше с фотоапарата си, който имал не знам какви си параметри. Всички други бяхме писатели и поети. Цифрите и термините, с които подсказваше хуманитарното ни невежество, ни респектираха, хвърляха ни в униние и самосъжаление”, пише за първите години от работата си с него Петър Анастасов.

Иван Коджабашев е запечатал на десетки кадри

всяка стъпка на партийните лидери на града в онези времена

- Кочо Гяуров, Дража Вълчева, Иван Панев. „Тодор Живков съм го снимал поне 1000 пъти.

Имаше куриоз със събитие на 12-ия етаж на Партийния дом. Тато се качваше в асансьора, а репортерите бягахме по стълбите нагоре. Стигнах втори до върха и той тъкмо излизаше от асансьора, видя ме запъхтян и с ръка ми направи знак да мина. Кадърът бе запечатан от един колега, но после негативът се изгуби и нямам снимка от този интересен момент”, казва Коджабашев.

Една от снимките му с бивши Първи обаче е наистина куриоз. На нея Тодор Живков стои на една маса с Кочо Гяуров и Георги Трайков и пие коняк „Плиска”. Трайков и Гяуров бъбрят весело, а Коджабашев е запечатал момента, в който Тато отпива от чашата, вижда, че го снимат, и в очите му се улавя тревога. „Това бе страх! Хиляда пъти ме е виждал, но като ме видя как го снимам, очите му станаха други - от весели се превърнаха в уплашени,

сякаш очакваше обективът да стреля”,

разказва Иван Коджабашев.

Когато Първия идвал за местни партийни мероприятия, нямало никакви проблеми. Започвала бъркотия, когато водел някой държавен глава. УБО имаше много специална програма за охрана, която бе съобразена с тази на чуждия държавен глава. За такива моменти разчитал на познанството си с ген.-полковник Димитър Стоилов - зам.-министър на вътрешните работи. Той му давал лесен достъп. Като го видел, го извиквал и му давал път да мине.

Има си своя класация на управниците на Пловдив. Диран Парикян е оправил Стария град. „Голям опит имаше Христо Мишев, който започна прословутия надлез „Родопи”, довършен след това от Гърневски. Но държавникът, който разбираше от хора и политика, беше Иван Панев. Всички други бяха партийни назначения, а той първо бе завършил с пълно отличие ВИИ „Карл Маркс”, после работеше като асистент във ВСИ и чак след това го избраха на ръководни длъжности. Стигна до кмет на София. Бяхме големи приятели с него”, спомня си хроникьорът на Пловдив.

Иван Панев бил приятел с местните журналисти,

знаел им имената и им се карал само за пред хората. „Една година направихме рекламен удар в Пловдив във връзка с панаира. Пуснахме от самолет 25 000 листовки! Изглеждаше все едно са позиви в града. Пловдив побеля! Преди това имаше инцидент в Бургас - един турски самолет бе пуснал бюлетини против правителството от ниска височина. И Панев ни викна и започна: Кой замърси града с тези листовки? После спря да се кара, защото листовките хвалеха панаира и КЦМ. За пред хората обаче вдигна голяма аларма”, разказва Коджабашев.

Хроникьорът е запечатал първите кални години на ЖР "Тракия"

 

Друг незабравим момент, запечатан от фотоапарата му, е разкопаването на Римския стадион. В града знаят, че има такава мегаструктура под земята още от 1926 година, когато правят основите на една от околните сгради и попадат на мраморните седалки.

„Разкопаването започна много внимателно, защото горните седалки бяха на метър-метър и половина от повърхността. Седалките бяха в идеален вид!”, спомня си фотографът. Уловил е и катастрофите в града като падналия стар мост над Марица през 1971 г. „Управата се чудеше какво да прави и оставиха хората да пълзят по развалините от единия бряг на другия”, спомня си той.

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?