Следвайте ни

Фолклор, вкусна скара и стари пушки зарадваха пловдивчани ВИДЕО

viber icon

Стотици любители на фолклора превзеха „Лаута“ и в неделния ден, когато продължи да се провежда дългоочакваният „Народен събор Пловдив“. И така с лекота, само за миг, народната музика, мирисът на скара и захарен памук извадиха пловдивчани от пандемичната обстановка и ги върнаха към нормалния им ритъм на живот. 

"Откога го чакахме!", ​радваха се хората, дошли да видят над 4000 участници от цяла България и да се насладят на хубавата бира и скара. Невиждан беше интересът пред сцените за народни танци и музика. Бурни аплодисменти предизвикаха малчуганите от пловдивския състав „Луди-млади“, които изпълниха ръченица. Веднага след тях щафетата пое състав от град Баня - с характерното за песните от техния регион гърленото пеене.

Атракция за деца и възрастни бяха автентични, стари пушки, представени от  дружество "Традиция". 9-годишният Робин грабна една от тях и се провикна към майка си: „С нея сме се били на Шипка за свободата“. Руснаците наричали пушката „крънка“, а механизмът й е прост и евтин за изработване. „Капакът се е отмятал настрани, слагал се е патронът и се е възпроизвеждал изстрел. Била е и лесна за почистване, за разлика от турския вариант - „Мартини Хенри“, разясни Ангел Гочев от Национално дружество „Традиция“.

Османското оръжие било с лостов механизъм и най-модерното за времето си, но имало конструктивен недостатък. "Макар и по-далекобойно от руската „крънка“, османските войски са изпитвали затруднение при залягане в окопите, защото в нея влизал пясък, кал и те не можели да затворят ръкохватката и да възпроизведат изстрел“, обясни Ангел Гочев. Въодушевен от разказа, не след дълго Робин мина зад щанда, сложи калпак на главата и започна да взима я манерка, я пушка „бойлия“, която е на четири века, я реплики на тракийски махайри. „Всичко това доказва колко стара е нашата история и че хората са се били за нас, за да ни освободят“, заключи Робин.

А за малките математици имаше обособен кът. Там децата се учеха чрез игри да усвояват различни знания. Така например 10-годишният Антон редеше судоку с различни фолклорни фигурки, като целта беше те да не се повтарят. „Нареждам шевица и смятам, че това ще ми развие уменията и ще стана по-експедитивна в ученето“, каза Красимира. Имаше и книжки за оцветяване, като за всяко число бяха нарисувани и съответният брой животни. „Идеята е хем да оцветяват, хем да броят. На числото три има три маймунки. Към всяко животно има и стихче какво обича“, разказа Светла Пейчева, която е автор на строфите. Илюстрациите в книжката пък са на второкурсничка от Художествената академия.

Съборът не се размина и без дългите опашки за бира и цвърчащо мезе. На една от тях екипът ни видя и кмета на район „Тракия“ Костадин Димитров. За всеки по джоба се намираше подходящата скара. Татарското кюфте с пърленка  излизаше 9 лева,  еленската кълцаница - 5 лв., а плескавицата - 6 лева. По-предприемчивите търговци дори бяха направили и намаления на втория ден от събора - с по левче надолу от цената.  

Освен скарите, на „Лаута“ място бяха намерили и местните производители. Сред тях беше и един от участниците в конкурса на „Марица“ „Фермер на Тракия 2020“ – Христо Христакиев от Сърнегор. Най-много му вървели луканките и саздърмата, каза той пред репортера ни.

 

Яница Марова

Яница Марова

Репортер-редактор - екип "Общество"

Яница Марова е завършила славянска филология с полски език. Работила е в Агро ТВ, Европа, BiT и вестник „Монитор“. В екипа на „Марица“ е от април 2019 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?