Следвайте ни

Европейска столица на културата 2019 - майка за чуждите, мащеха за пловдивските творци

viber icon

Пловдив изживява звездната си година на Европейска столица на културата 2019, но в нейния край настъпва времето за равносметки и анализи. Под тепетата се проведоха редица бляскави събития от всички изкуства - концерти, спектакли, изложби, литературни четения, кинопрожекции. Безспорно изобилието от прояви обогати градския живот и стотици творци от Пловдив, страната и чужбина се раздадоха пред пловдивската публика.

Извън цялата суета на пловдивската културна слава обаче визионерите на инициативата трябва да признаят едно - ключовите събития станаха факт с усилията и таланта на местните творци. Останалото беше само скъпа гарнитура. Като най-ключов според оценките на експерти и публика се очертава летният фестивал „Opera Open”, който тази година бе украсен със зашеметяващата премиера на „Орфей и Евридика“.

Изобщо календарът на Пловдивската опера сътвори чудеса, които препълниха и древната мраморна сцена, и залата на Дома на културата като „Мария от Буенос Айрес“, „Евита“, „Жизел“ и други.

Драматичният театър също показа, че се намира в най-добрата си форма и заглавия като „Одисей“ и „Дебелянов и ангелите“ не само че обраха театралните награди, но и пълнят салоните при всичките си гостувания. Силен сезон отбеляза и Международният фестивал „Сцена на кръстопът“, една от запазените марки на Драмата.  

Редица фестивали привлякоха десетки хиляди от страната и чужбина и се наложиха като стандарти. Сред тях са Капана Фест, Hills of Rock, Shake That Хълм, „Черната кутия“, „Lost Age“, Празниците на Стария град, Пролетният и Есенният панаир на занаятите, Есенният салон на изкуствата и редица други.

Същевременно с някои изключения приносът на чуждестранните културни оператори е твърде скромен и същевременно изключително скъп. Крак повлякоха още в началото на инициативата германските продуценти на фамозната черна кула за откриването на ЕСК, която глътна над 2,5 млн. лв. и предизвика по-скоро негативни емоции, отколкото позитиви за Пловдив. 

Емблематичен пример за неефективно и спорно изразходване на средствата на пловдивския данъкоплатец са и проектите на германските ателиета за Града на децата на Джендема и Социално-културния център в Столипиново, който така и не заработи.

Иначе се нагледахме на самоцелни пърформанси с петима зрители; уъркшопове с по-два-трима участници; неразбираеми за никого освен за самия артист инсталации, каквито бяха захвърлени край река Марица; семинари и симпозиуми по отвлечени теми.

Спорни за пловдивската културна общественост бяха и проектите на столичната „Фабрика за идеи“ и проявите на фондация едно като One Dance Week, в които се наляха стотици хиляди левове.

Равносметката показва, че огромната част от финансовия ресурс изтече извън Пловдив и дори извън страната. Същевременно редица пловдивски творци и колективи не получиха и стотинка или взеха трохи от колосалния бюджет на ЕСК.

Извън играта останаха водещи читалища, хорове, театрални трупи, музикални състави, инструменталисти и солови изпълнители, училища по изкуствата, музеи и галерии. Колоси като АМТИИ и ансамбъл „Тракия“ не бяха подпомогнати почти с нищо да се включат в културните събития, докато в същото време те разнасят славата на България в целия свят. Големите пловдивски писатели и художници също останаха на сухо, като изключим един-два мижави проекта през заветната 2019-а.

Въпреки несъмнения успех на Европейската столица на културата и сериозното раздвижване на културния живот като огромна слабост се открои неравнопоставеното отношение и превес на модернистичното и чуждото пред родното и традиционното при одобряването на проектите. Затова сега е огромна отговорността на „Пловдив 2019“ за инвестирането на последните 3 милиона лева, които са и единствената европейска помощ по линия на фонда „Мелина Меркури“.

Редно е преди да ги раздаде, общинската фондация да направи стратегически анализ на ситуацията и да инвестира средствата дори чрез пряко възлагане в най-качествените пловдивски творчески проекти, които ще могат и през следващата година да доизградят имиджа на града. Брандът ЕСК е стратегически и Пловдив трябва да вложи необходимия ресурс в неговото разгръщане, което неминуемо ще доведе до ръст на културния туризъм и местната икономика. В противен случай парата ще отиде отново само в свирката с поредното изтичане на милиони в уж устойчиви проекти, от които след 3 или 5 години в Пловдив няма да има и следа. 

Руслан Йорданов

Руслан Йорданов

Журналист - екип "Култура"

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?