2374

Евгений Тодоров: Франсоа Трюфо ни ожени с Нери Терзиева

Френският режисьор Франсоа Трюфо оженил бъдещите светила на българската журналистика Нери Терзиева и Евгений Тодоров, наградени наскоро със звание „Почетен гражданин на Пловдив“.

Историята разказа Евгений, който в момента дописва книга за покойната си съпруга: „Когато излезе филмът на Франсоа Трюфо „Американска нощ“, написах голяма рецензия в „Отечествен глас“, защото филмът много ми хареса. В това време Нери е студентка на стаж и приятелка с Пенка Калинкова (б.а. - журналистка). И както по-късно разбирам, бъдещата ми съпруга чете моя труд, докато аз съм в съседната стая, и пита: „Пенче, ти познаваш ли този Евгений Тодоров?“. Така се запознахме“.

Животът на Евгений, журналист, автор на 12 книги, драматург, сценарист, блогър, съдружник и управител на Пловдивска обществена телевизия, е наситен с неизчерпаемото половинвековно творчество, победи, разочарования, търсене, опознаване на народопсихологията, голямата любов към семейството и града.

Кореняк филибелия разказва, че е

роден в някогашната Белодробна болница

на Цариградско шосе. Баща му и майка му, дошли в Пловдив от Северна България, били настанени на квартира в болницата, тъй като бащата започнал да работи там като лекар. “В първите ми дни сме живеели на първия етаж, където сега са украинските бежанци. Преди няколко години разбрах, че в тези стаички са прекарали последните си дни и нощи осъдените на смърт след  Девети септември и след това разстреляни“, описва журналистът.

Най-много го трогнала над 90-годишната баба Люба, чийто баща бил убит след Девети септември. В ПОТВ я водели внуците. „Разказа, че баща ѝ бил арестуван и закаран в Белодробна болница, когато тя била  детенце. С майка ѝ и сестричката отишли да се простят. Бащата казал: „Развържете ме да ги прегърна“, но не му разрешили. След няколко месеца сестричката умиряла и я погребали в снега. Баба Люба ми описваше погребението&  „Аз и мамаq и свещеникът. В снега. Един човек не смее да се нареди до нас, защото е враг на народа“. Баба Люба ми донесе тарелка с орехови ядки, които беше обелила със своите костеливи пръсти. Разплаках се“, спомня най-трогателната среща  в студиото Евгений Тодоров. 

Детството му е минало в сталинския блок на Житния пазар (Шахбазян) до Аджисан махала. Евгений споделя, че генетично от майка си и баща си е

наследил толерантно отношение към хората.

Когато завършил четвърти клас, трябвало да продължи в СОУ Любен Каравелов“, където половината ученици били турци и роми. Повечето от съучениците му се преместили в други училища. „Искаха насила да ме водят в Образцовата гимназия, но аз отказах“, разказва собственикът на телевизията, в която различни по убеждения хора водят свободни дебати. Като се оженили преди  40 години, двамата журналисти се настанили в „Тракия“.

В училището Евгений бил много добър математик. Спомня си, че в 10. клас решил задача по-добре от учителя и той му казал, че повече няма да се явява на класните. „И като научи, че ще уча филология /тогава нямаше факултет по журналистика/, той щеше да припадне, че се погубва един математически талант“, смее се журналистът, работил в Радио Пловдив, РТВЦ, БНТ и създал преди 24 години единствената в Пловдив Обществена телевизия.

Писането го привличало като магнит,

въпреки че първият опит се оказал неуспешен. „Поръчаха ми да напиша статия на тема „Кой се грижи за младежите и защитава техните интереси“. И аз написах цяла тетрадка голям формат, анализ на темата защо Комсомолът предава младежите. Приятелят ми Драган Драганов казва: „Тези работи не се пишат така“. Но аз си занесох тетрадката в редакцията. Излезе мъничка статийка с четири изречения, от които първото беше мое, а трите някой ги беше дописал", описва епохата на соца публицистът.

Докато учил сърбохърватски език във факултета по славянска филология в СУ „Климент Охридски“, сътрудничил на двата пловдивски вестника „Отечествен глас“ и „Комсомолска искра“. Пишел кинокритика и обзори, запленен от киното.

След дипломирането се опитал да кандидатства в Москва по специалност кинознание, но не го приели. За две места имало 30 кандидати и още на първия кръг казали, че едното е запазено за дъщерята на министъра. „Явих се с 200 рецензии, докато останалите нямаха нито един ред, но въпреки това ми писаха тройка“, недоумява и досега сценаристът, научил  азбуката на кинематографията от живота.

Започнал да работи в културния отдел на Радио Пловдив. „Тогава разбрах, че онази практика да ти драскат текста с червения молив е ежедневие. Всяко нещо, което напишеш, минава през три подписа. И започнах да мисля, че това, за което съм мечтал, не е същото," преживява отново драмата Евгений Тодоров.   

Не се отказал. През 80-те години заедно с Нери се отдали на сензационното за онова време предаване „За един милиард“. По-късно Евгений Тодоров заедно с Пепа Славчева започват популярното на времето предаване „Адрес 4000“. Днес по три часа на ден разговаря със събеседници в студиото на ПОТВ, която има открита линия за зрители. А вечер пише книги.

Забранили първия му филм заради спорни внушения

През 1981 г. разрешили на Евгений Тодоров да направи филм. Всички го хвалели, но не го пускали на екран. Оказало се, че са го забранили, защото имало „спорни  идеологически внушения“.

„Главни героини бяха три жени - артистка, пилотка и стопански ръководител. Всяка от тях, въпреки че са се издигнали, е нещастна. Основната забележка беше, че при социализма не може да има нещастни ръководители. Пуснаха го чак 1989 г. Докато стоях на трупчета, написах пиеса, която имаше невероятен успех. Написах втора пиеса и пак спечелих награда. Една седмица след  Десети  ноември излезе първият ми филм „Дефицит“ с Катя Паскалева и Ели Скорчева“, разказва Евгений Тодоров.

А когато внукът му Тодор навършил две години, Евгений се зачудил дали ще доживее той да израсне и да му разкаже своя живот - от журналист до амбулантен търговец.

"Жена ми ме насърчи: "Пиши. Има блогове“. Отворих страничка, писах и скоро вече имах по 1000 читатели на ден, които искаха продължение“, спомня си писателят. Божана Апостолова го накарала за една седмица да събере творбите си и на 1 април издала първата му книга „Записки по българския преход“. След това се родиха „Наръчник на носталгика”,  „Особености на филибелийския характер“, петте тома „Запомнете Пловдив”, „Рекет”,  „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“. За печат е дадена „Българската 1984“. 13-ата книга засега се казва „Нери“.

Семейството журналисти дало кураж на Петър Стоянов за президент

Звездата на Нери Терзиева изгряла с предаването на БНТ „За един милиард“, като успоредно тя работела заедно с Иван Константинов, Диляна Грозданова, Васил Марков за „Актуална антена“ - първата разследваща журналистика през 80-те години.

„Тогава я припознаха за професионалист на национално ниво. След Десети ноември ѝ звъни Кеворк Кеворкян: „Нери, идвай в София“. Тя пита: „Какво да правя?“ - „Ще водиш „По света и у нас“, отсича Кеворк. Тя се колебае: „Ще говоря с мъжа ми“. Дъщеря ни беше на 13 години. Кой ще я гледа? Аз обаче ѝ казах: „Отиваш и каквото трябва, аз ще правя“. Тя замина за София с намерението да остане за 3 месеца, които продължиха 30 години“, връща лентата назад Евгений Тодоров.  

Дъщеря им Антония и зетят Иван вече си имат свое семейство - 18-годишния Тодор и 13-годишната Ева. Тодор се е запалил да снима филми. „Наскоро получихме нова техника и не можахме да се справим с нея. Извиках Тошко и той за 15 минути влезе в час“, с гордост разправя дядото.

През 90-те години заедно с колегите си и бизнесмени Нери успяла да защити лиценз за първи частен канал „Темпо“, който щеше да изпревари с 4 г. Би Ти Ви. „Дойде Жан Виденов и проектът беше спрян, защото вече много хора се бореха за медийното пространство“, разказва журналистът.

Спомня си, как една вечер Петър Стоянов почукал на вратата на апартамента им в „Тракия“. С Евгений и Нери се познавали от тв предавания. „Казва: „Има идея да ме правят президент, а аз нямам кураж. Къде ще се меря с Желю Желев?“. Нери му се скара: „Ти си пловдивчанин. Ти трябва да представиш достойно Пловдив!“. През целия труден мандат като прессекретар беше неотлъчно до президента.

 „Нашият голям късмет беше, че в 99% от проблемите около нас, включително и политически, мислехме по един и същия начин. Удивително съвпадение. Тя беше оптимист и винаги вярваше, че новите ще бъдат по-добри от старите. Преживяваше и големи разочарования от България. Когато преди няколко години беше бежанската криза у нас и започнаха протести, тя каза: „Тази държава трябва да се напусне“, спомня си Евгений Тодоров.

Такава тежка дума не е изричала на глас дори през 80-те, когато ѝ сменили името на Нели. Добрината и състрадателността ѝ бяха пословични.

Най-много Нери държ​ала на студентите. „Месец преди да почине, тя четеше лекции онлайн. Влизам  в стаята и тя като никога озарена казва: „Какви умни деца! Има надежда за България“, описва последните дни на съпругата си Евгений.

С надежда за промените след Десети ноември

Предаването „За един милиард“, излъчвано по БНТ, се беше превърнало в хит. „Някои казваха, че обслужваме властта. Малко хора знаят, че по високите етажи на партията имаше две лобита, едно - прогресивното, което искаше България да се ориентира по към Запада, и ние обслужвахме прозападното лоби. В консервативното лоби, където бяха Пенчо Кубадински и Милко Балев, искаха социализъм от съветски, догорбачовски тип. Бяхме дисиденски мислещи. Виждахме накъде върви животът и че така не става“, разказва Евгений.

Десети ноември посрещнали с Нери с огромна радост и неудържимо желание да променят системата. На първия митинг в Пловдив, спонтанно залял площада,  Евгений Тодоров, който по онова време бил главен редактор на Телевизионен център-Пловдив, се оказал първи оратор. „Това беше един от най-впечатляващите дни в живота ми, когато от всички страни започнаха да идват хора с лозунги, написани на ръце, и държат речи по групички. Пенка  Калинкова  ме сръчка: Качвай се на стълбите. Аз се качих и започнах да давам думата. Повтарях след хората: Искаме предсрочни избори, искаме парламентарна демокрация. Смятахме, че веднага ще преминем в друг етап на развитие, но се оказа, че това няма да стане. Разбрах, че ако остана в Телевизионния център, може би ще се наложи да върша неща, които ще ми опетнят името. Не бях лакей на властта и не исках да ставам такъв“, разсъждава журналистът.

Един месец след Десети ноември Евгений Тодоров подал заявление за напускане, въпреки че под негово ръководство Телевизионният център-Пловдив става най-добрият в България.  В София му обещали да изпълнят детинската му мечта - отделен пловдивски телевизионен канал. Но след като напразно чакал една година, си тръгнал .

От търговията до събеседниците Шефкет Чападжиев и Ал Уилсън

След раздялата с Телевизионния център Евгений Тодоров загърбил журналистиката и се потопил в предприемачество. Захващал се с какво ли не - търговия, производство, хазарт, чейндж бюра. „Започнах без един лев в джоба, но по едно време имахме верига от магазини. В онези време малко акъл да имаш, ще правиш бизнес. Бяхме се заклели повече да не пипаме телевизия“,  спомня си журналистът. Един от магазините беше на ул. „Радецки“ 45, където от 1998 г. се помещава  ПОТВ. Търговията обаче секнала, след като големите вериги превзели града.

„През 1996 г. тръгваха кабелните мрежи, които бяха незаконни, но никой не ги спираше. Започнаха да пускат свои телевизионни канали с видеокасети. Отидох в една такава телевизия в „Тракия“, чийто собственик беше босненец. Вика: „Ела да ти покажа моята телевизия“, и ме вкарва в една кухничка с два магнетофона, с едно легло и пускат касети. Върнах се в магазина, събрах колегите - поне половината бяха съкратени кадри от Телевизионния център, и им казах: „Абе Сульо и Пульо вече правят телевизия, а ние…“. Така започнахме с Веселина Божилова първата пловдивска оригинална телевизионна програма. „Разнасяхме я на касети на кабелните мрежи. Стачки, протести, официалната БНТ и радиото се контролираха от правителството на Жан Виденов и само ние снимахме протестите. Така потеглихме “, описва първите стъпки Евгений Тодоров.

Оттогава безброй събеседници, сред които бяха Петър Стоянов и Иван Костов, прекрачвали прага на непретенциозното студио на телевизионера. Евгений Тодоров направи първи интервюта още през 90-те години с  известния предприемач от Чикаго Шефкет Чападжиев и с Ал Уилсън - тръгнал от България, като Хасан Ибрахимов, тъст на USA актьора Том Ханкс. Обича да разказва за наследника на тютюневите фабрики в Стара Загора  Койчо Белчев, заминал през 40-те години за САЩ и станал милионер, за покойния вече Фил Филипов и за други известни хора, успели извън България.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
9 коментара
Георги Жеков

Георги Жеков

20.09.2022 | 00:12

Всичко е прекрасно, само не разбрах Евгений Тодоров и баща му членове ли са на бойната терористична антибългарска банда БКП, филиал на съветската КПСС? Комунистически престъпници ли са, съветски подлоги, богоборци, предмети без род и родина демек са интернационалисти, антибългари или са нормални човешки същества с чест, достойнство, морал, памет за болшевишките зверства?

Отговори
0 0
плачещ

плачещ

17.09.2022 | 21:53

Сълзите ми излезоха - не моа да спра!Я му изкарайте досието на този,че ако почна да говоря......

Отговори
5 5
Рон Минер

Рон Минер

17.09.2022 | 22:35

Неграмотнико нещастен, образовай се!

Отговори
4 1
Евгений Тодоров

Евгений Тодоров

18.09.2022 | 07:57

Ами изкарай го - щом го пазиш

Отговори
3 0
Рон Минер

Рон Минер

17.09.2022 | 21:20

Пловдив е задължен на г-н Тодоров!

Отговори
8 4
Атанаска Адамова

Атанаска Адамова

17.09.2022 | 20:19

Защо не снимахте господин Тодоров със заслуженото отличие "Почетен гражданин на Пловдив"?

Отговори
6 5
Четете "Марица" всеки ден

Четете "Марица" всеки ден

17.09.2022 | 20:36

https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/evgeniy-todorov-vseki-grad-e-golqm-kolkoto-sa-golemi-pochetnite-mu-grajdani

Отговори
3 1
Абе това не е най-важно за пловдив вие добре ли сте

Абе това не е най-важно за пловдив вие добре ли сте

17.09.2022 | 17:55

Защо не пишете нищо за "нощта на ангелите" в пловдив. Ама вие пловдивска медия ли сте или само се занимавате с клюки.

Отговори
9 7
Пловдивска медия

Пловдивска медия

17.09.2022 | 20:11

https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/atrakciq-na-djumaqta-sastezatelki-po-kango-treniraha-blagotvoritelno https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/nosht-na-angelite-ni-kani-da-se-zabavlqvame-dokato-pomagame

Отговори
3 4

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?