Еротика се лее в 85% от родопските песни, изчислил областният управител

“Девет от десет родопски песни са любовно-еротични. Едва ли има другаде по света такъв феномен”, изчислил областният на Смолян и бивш депутат от ВНС Димитър Кръстанов. Той подготвя книга за еротиката и финеса  в родопския фолклор.

Кръстанов, който е специалист по двигатели с вътрешно горене и стопанско управление, проследил, че тенденцията към еротика се спазва и при анекдотите, вицовете и всякакъв вид лакърдии. Управникът, който е 22 г. общински съветник и дълго време ръководител на транспортни фирми, знае стотици песни наизуст, разказва "24 часа".

“Още като съм се родил, съм се свързал с транспорта. Появил съм се на този свят на пътя Пловдив - Смолян, тъй като майка ми не могла да стигне навреме в болница”, шегува се той. Твърди, че в песните на Родопа без вулгарност и с огромно уважение към жената се пее и разказва за любовта.

В песните имало плам, съчетан с деликатност, и направо съветва младите да се учат на ухажване от родопските песни. За пример той дава една от най-популярните песни, която я има и в учебниците: “Пустоно лудо и младо, ище ми майчо да му дам.”

“Във всички фолклорни области има елемент на любовна лирика, на еротика, еротичен елемент. Македонците пеят “брала Мара киселец”. В родопския фолклор обаче вероятно като интегрален резултат на всичките хиляди песни, народни сказания, анекдоти, които се разказват, любовта е като основа на сюжета.

Областният обича да пее и руски песни.

Вероятно това идва от по-тежкия начин на живот на хората, в желанието си да избягат от тежкото битие отиват в сферата на едно пренасяне на своите мисли в онези истински отношения между мъжа и жената”, анализира губернаторът.

 Според Кръстанов за истинските отношения между мъжа и жената в Родопите се говори по деликатен начин, много изискан, дипломатичен, щадящ нежната половинка на човечеството.

“Шекспир би завидял не само на сюжета, но и на начина, по който е разказана историята за момата, която се е отдала на любимия си, който след това се похвалил на механджийката и научило цяло село”, казва Кръстанов.

Областният дори прави алюзии за близост в сюжета на тази песен със “Сън в лятна нощ”. Той сочи и друга житейска история в песента “Мома е мома родила”, разказана драматично, но по много внимателен начин, въпреки че става дума за извънбрачно дете:
Мома е мома родила, с волнен го мендил повила и с друг е люлка сторила и му е песня запела:

- Нани ми, нани, дощеро,
големна да ми нарастнеш -
на осемнайсет години!
Ага са с дружки събереш,
ага та дружки попитат:
“Кой ти е, мари, бобайко?”
Ти си им речи, дощеро,
мен ма е майка украла
ваз коса, още ваз жотва.

Според Кръстанов със събраното по въпроса за еротиката в местния фолклор може да защити дори докторат. “Трудът ми ще е полезен, тъй като за любовта няма наука, хабилитирани лица и научни ръководители, а само практически проби”, казва с усмивка управникът. Той самият от 10 г. пее и танцува във фолклорния ансамбъл “Манол Радичев” в с. Гела, който наброява 36 души от всяка къща в селото.

Ансамбълът се прочу с отказа на посолството на Великобритания да издаде английски визи, преди да влезем в ЕС. Самодейците протестираха и се пребориха, отидоха в Англия и дори спечелиха награди.

“Бях “дипломатът” на ансамбъла в борбата за визи”, спомня си Кръстанов. “Нося носията на кехаята Манол, пищова му, стрелям с черен барут. Оръжието, с което се запасвам, е от средата на XIX в.”, гордее се губернаторът. Малко преди да поеме поста областен управител, бе участник в най-дългото хоро от стария до новия център на Смолян.

“Не се притеснявам от поста, ще си ходя на репетиции и когато е възможно, на участия”, зарича се той. Иначе за научния си труд за еротиката в родопския фолклор нямало да има много време, тъй като той обещавал да бъде доста обемист, понеже около 85-90% от родопските песни, лакърдии и анекдоти съдържали ярък еротичен момент.

“Тази страна на родопския фолклор не е излизала досега на преден план. В тях има много силен, убедителен еротичен елемент като основа на сюжета”, казва Кръстанов. За пример била “На мен ли си, Русо, сордна (сърдита) и гневна, или на село”. И отговорът, който дава девойката на либето: “Не съм на село лудо, а ми съм на тебе, че ме измами, че ма излъга, та ме изведе извън селоно в чостана гора, че ми облюби бялоно лице и ми окорши тьонкана снажка.”

Силната обич се предава с такава яркост в песните, че може да завидиш на автора за избора на думи, диви се Кръстанов. За пример дава “Росни ми, росни, Росице, да ми умиеш лицесо, че ми изгоря сърцесо”.

За него в родопските песни еротиката е представена така виртуозно, че можело да се сравнява със стиховете на Робърт Бърнс. Еротиката струи и от местните анекдоти, посочва областният, дава за пример една телеграма, изпратена от Широка лъка: “Сливата цъфна, върза и ще я обере комшията.”

Човекът бил на гурбет в Ксанти, 3 дни бил път до Широка лъка. Там обаче магарето му срещнало магарица и спряло до нея безвъзвратно. Тъжният гурбетчия видял, че няма начин да накара животното да продължи, и го попитал: “Не разбрах на тебе ли биха телеграма, Марко, или на мен?”

Кръстанов казва, че може да дава примери за виртуозна еротика от родопския фолклор с часове. Като по-пряка в изказа той дава пример с песента “Въз гора вървеше и гащи в рока (ръка) носеше.” Като пак отбелязва, че и в най-жежките от страст песни не се стига до грубост и бруталност, оставено е на слушателя да се досети.

Това, което според него допълнително отличава родопските любовни песни, е, че има драматургия в тях. За пример дава “да ти бех кърпа свалила, да ти бех лице открила, да ти бех плитки ройнала”.

“Хем е подсказващо, хем е истинско, хем изразява изключително силно любовно желание”, реди Кръстанов. На места еротичният момент е съпроводен и с много тънък
изискан хумор и закачливост”, добавя той.

Освен с народни песни губернаторът е известен и с изпълнението на руски песни, на които сам си свири на китара. Казва, че и това е по наследство, тъй като баща му е един от най-големите родопски китаристи.

“Рекордът ми е концерт от 4 часа. Пея и свиря песни на Владимир Висоцки, Булат Окуджава, романси и други. Свиря на китара още като ученик от VII-VIII клас, но се усъвършенствах като студент в МЕИ”, разказва той.

Кръстанов е трето поколение самодеец в рода. Дядо му, който е бил общински съветник през 1919 г. в околията в Асеновград, също е бил самодеец, поставял е пиеси в с. Павелско, режисирал ги е, пеел е и свирел. Баща му Йовчо - също, въпреки че е бил инженер.

Кръстанов-старши дълги години е работил като шеф на обекти с Васил Цацаров, чичо на
главния прокурор Сотир Цацаров.

Слънцето и огънят стоплят само тялото, песента стопля душата, казвал дядо му Димитър. Макар и общински съветник, който по-късно въоръжавал партизаните в района, дядо му бил много човечен. Огромен и суров на вид мъж, ковач, той учел циганите как да калайдисват, за да не крадат.

59-годишният му внук Кръстанов смята, че човечността и уважението към другите са най-важни във възпитанието в първите 7 г. и се гордее, че фамилията му винаги е държала на това.

“Дядо ми Йовчо и баща ми Димитър са известни с това, че винаги около тях е имало много хора”, казва внукът. Освен че си предават самодейността, семейството му е с трето поколение инженери. Бащата на Кръстанов е бил хидроинженер. Занаята продължава дъщеря му Надя, която пък е компютърен инженер. По-голямата щерка Йовка е юрист и се е отклонила от професията на майка си и баба си - учителки.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Dimitronii

Dimitronii

18.08.2013 | 18:18

....ааааа не само лице ами и \" тьонката снага\". Тва си е чиста еротика, братче.

Отговори
0 0
АК

АК

18.08.2013 | 17:32

\"Пустоно лудо и младо, ище ми майчо армаган, белосо лице да му дам.\" А не просто да му дам... : )

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?