Следвайте ни

Експерти: Трябва армия, за да се спази срокът за паспортите на сградите

Паспортизацията е необходима, защото трябва да покаже кои сгради имат някакви антиземетръсни мерки в конструкцията си и кои не. За тези, строени преди 1987 година, е сигурно, че не отговарят на изискванията спрямо земетръсната зона, в която попадат. Тогава почти не са прилагани такива технологии. Техническият паспорт е залегнал в европейска директива и е задължителен за сградите държавна, общинска и частна собственост, получили разрешение за строеж от 2007 г. насам. Документът включва техническите характеристики на сградата, инструкции за експлоатация и ремонт. 

 


Трябва да отразява всички извършени строителни и монтажни работи след въвеждането в експлоатация. Установява се устойчивостта при земетресения, като се проверява потъването, пропукванията, наводняване на мазетата с подпочвени води и т.н. Технически паспорти се правят не само на готовите сгради, а и на всички строежи. Още преди 5 години стана ясно, че държавата и общините се оправдават с липса на средства, а жилищните кооперации не могат да се организират и да си поделят разходите. Бизнесът пък негодува, защото разходите на едно фирмено производство ще са в пъти по-големи от парите, които трябва да платят гражданите. Техническият паспорт би трябвало да е задължителен за всяка сделка с имот.

 


С програмата за саниране се смяташе, че проблемът с паспортизацията отчасти ще се реши. Всички блокове по нея получаваха безплатно това обследване. Броят им обаче съвсем не бе толкова голям, че да може да се каже, че „Проблем 2022” е решен дори частично. Факт е, че срокът е удължаван досега цели 4 пъти, и то с мотива, че всички се оплакват от липса на средства.

 


Сега, ако сградата рухне при бедствие, законодателството не посочва кой точно трябва да носи отговорност - строителят или лицето, което е изготвило техническия паспорт на обекта. Лицето, което обследва, трябва не просто да констатира, че сградата е проблемна, а да даде препоръки за усилването. Без проект подобни действия са невъзможни. По-тежка е ситуацията при сградите без запазени конструктивни планове. При тях за изготвянето на технически паспорт е необходимо да бъде извървян обратният на строителството път - от реални сгради към чертежи на конструкцията. Това е един значително по-сложен и по-скъп процес от проектирането. 

 


Сградите, които имат нужда от паспортизация, са толкова много, че ще е нужна армия от квалифицирани проектанти и инженери. И много време. А точно то е малко, защото 2022-ра идва.

 


„Българите сме такива ​- тояга не ни е нужна - трябва да ни бръкнат в джоба! Докато мъдруваме, мъдруваме, накрая ще има един невиждан наплив. Общината трябва да свика гражданството и да го запознае с това какво предстои. Хората не знаят нормативните изисквания и си мислят, че някой си създава работа за едни пари”, казва инж. Петър Попов. 

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?