Дворецът “Кричим” става музей

Дворецът “Кричим” да се отвори за свободен достъп на хора като национален музей по примера на Версай - тази цел е поставил областният управител Здравко Димитров. През идната седмица при губернатора пристига главният секретар на Министерството на финансите Таня Георгиева, за да обсъдят бъдещето на някогашната царска резиденция.
Табелката на входната врата, която до преди няколко дни гласеше, че дворецът се стопанисва от Националната служба за охрана, е свалена. Вместо нея е окачена нова с надпис “Министерството на финансите”. Тепърва ще се решава дали министерството директно ще управлява имота с десетина сгради и 2000 декара площ, или той ще бъде поверен на областната администрация, каза Здравко Димитров, който вчера организира първата по рода си екскурзия из двореца за медиите.
Отвън дворецът, за който експремиерът Симеон Сакскобургготски се бореше безуспешно в продължение на няколко години, далеч не се отличава с привлекателен вид на туристически обект. Зад олющената ограда обаче е рай за разходка. Паркът се простира върху 300 декара, след него има 1400 декара гора, в която на воля тичат елени, сърни, зайци, лисици, че дори има и змии. Още 300 декара заемат овощни градини и оранжерии за цветя. Това е помощно стопанство, в което се отглеждат череши, ябълки, кайсии, праскови, зеленчуци, има и 100 декара житни култури, разказа управителят Венцислав Парпулев. Агроном по професия, той ръководи резиденцията вече 11 години и знае всяко кътче наизуст. Целият персонал е 30 души, но явно успяват добре да се грижат за гигантското имение, защото навсякъде е чисто, а тревата е окосена.
Петвековен дъб смайва с величието си всеки, който влиза в резиденцията. Стволът му е увит с бръшлян. В парка има още габър на 200 години, вековни чинари, магнолии, люляк, който цъфти три месеца в нежно розово. Пред самия дворец се стъписваш от още едно чудо на природата - дъб, който не могат да обхванат трима души. Няма исторически данни, но се предполага, че дървото е на около 600 години, обясни Венцислав Парпулев.

Като стане музей, туристите ще бъдат развеждани от екскурзоводи, съответно срещу платен вход, ще се сложат пейки за отдих, а в езерото ще могат да се разхождат с лодки и водни колела, счита Здравко Димитров. Езерото е с бели водни лилии, а наблизо се намира миниатюрен басейн, където се е къпал Симеончо. Дворецът е запазен като държавна собственост благодарение на Тодор Петков, похвали Здравко Димитров своя предшественик, който беше стопирал започнатата реституция на резиденцията.

Целият интериор на двореца  в семпли бели, бежови и светлокафяви цветове е запазен в автентичния вид, увери Венцислав Парпулев. В този стил са боядисани и стените. Мебелите са от дъб, както и паркетът в стаите, постлан с персийски килими. Във всички помещения обаче са окачени различни полилеи - нито един не се повтаря, изреди като истински екскурзовод Здравко Димитров. На първия етаж веднага влизаш в кафе салон с масичка, кресла с бежова тапицерия и камина, макар че навсякъде в сградата има парно. В коридора са окачени ловни трофеи - глави на елени. Трофеите, отстреляни от царското семейство, са подредени в ловния салон. В заседателната зала за 14 персони е разпъната дълга маса, застлана с бяла покривка. Масата може да се сглоби за 4-ма души, изтъкна любопитна подробност Димитров. Царските сервизи от стъкло и порцелан, които царската фамилия не е качила при екстрадицията на влака, са прибрани в скрина. Простички са, с обикновени шарки. Единствено телевизорът с дистанционното е от новите неща, всичко останало е от царско време, твърди Димитров.

В годините на социализма спалнята на царя е била удължена за Вълко Червенков, министър-председател, който е обичал да стои в двореца по една седмица. Той е бил висок, затова леглото са надградили. До него има още едно - за масажи, но е от царско време. В кабинета, в който е работил цар Борис III, също е скромно - бюро от масивен дъб с мастилница, кресла в тъмнозелен цвят и шкаф. Детската на малкия Симеон има само едно легло, застлано с бежова ленена покривка, шкаф за дрехи и малко бюро. В друга детска на стената виси старинен часовник със зодии. В двореца с 12 бани е запазен и царският киносалон с голям екран и няколко стола. Сградата е с автентични медени улуци, керемиден покрив и дървени колони.
Близо 700 000 лева е годишната издръжка на резиденцията, а само 50 000 лева отиват за нафта. По соцвремето тук са отсядали Тодор Живков, Пенчо Кубадински, сега почти никой не идва, твърди Венцислав Парпулев.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
екскурзиантка

екскурзиантка

19.01.2013 | 15:28

Кога ще отвори врати резиденцията като музей и с какво работно време.От Бургас съм и искам да я посетя.

Отговори
0 0
Ванко 2

Ванко 2

21.07.2012 | 13:23

Добра идея, дано да стане.

Отговори
0 0
ЧИТАТЕЛКА

ЧИТАТЕЛКА

21.07.2012 | 06:25

НЕУПЕСУЕМА КРАСИВА ГЛЕДКА ,ДОБРЕ ЧЕ НЕ ГО РАЗРУШИХА ДАНО ВХОДА Е ДОСТЪПЕН ЗА ВСИЧКИ /БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА 2/

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?