1939

Джузепе стана майна, за да сготви лазаня на папата

Италианецът може да изяде цяла тава зеле с ребра, с което глези клиентите си

Бившият премиер Бойко Борисов обича да се хвали, че трима папи са го галили по главата. Италианецът Джузепе Ломушо, който от 12 години живее у нас, обаче е имал честта да готви лично за главата на Римокатолическата църква Франциск. 

Това се случва при визитата на Светия отец в България преди три години. Тогава височайшият гост събра 14 000 души на неделна литургия в София на 5 май 2019 г., а на следващия ден посети Раковски. Именно там цял ден Джузепе му приготвял гозби. Три месеца преди това католически свещеник от Раковски попитал италианеца дали може да се нагърби с отговорната мисия. Последвали проверки от ДАНС и НСО, както и от службата за охрана на папата, преди Ломушо да бъде одобрен. 

„Това е върхът на кариерата ми като готвач. Папата е институция в света. Аз не съм го виждал, когато съм бил в Италия, а дойдох тук и успях дори да го нахраня. Франциск нямаше никакви претенции. Той яде пиле, лазаня и като десерт - тирамису", връща лентата назад Ломушо. След като обядвал, височайшият гост помолил да му направи чай с бисквити. 

В паметния ден Джузепе бил накрак от 6 часа сутринта до обяд. На прощаване папата подарил броеници на него и жена му. „Разменихме няколко думи. Той е много земен човек, въпреки отговорния пост", казва превърналият се в майна италианец.

Преди паметната среща с папата

е готвил и на знаменития тенор Андреа Бочели, когато е имал концерт в София.

"Направихме подв​ижна кухня за него зад сцената на концерта му в залата. Това беше през 2013 година. Много му хареса храната. Приготвихме му специално рагу от телешко месо със паста орекете. Сега го сервирам в моя ресторант в София и даже съм го кръстил на Бочели“, разказва Джузепе.

Певецът толкова много се зарадвал, че го питал дали иска да го придружи в следващото му турне в Китай и Япония, за да му готви там. Заради семейните ангажименти Ломушо обаче отказал. Сред ВИП клиентите му е и попзвездата Лара Фабиан. За концерта ѝ в НДК направил готова храна, която направо я сервирали в залата.

47-годишният Джузепе е родом от 100-хилядния град Андрия в региона Пулия, Южна Италия, който се намира на "тока на Ботуша". Влиза в кухнята още 16-годишен и оттогава е запален кулинар. Твърди, че страстта към храната като изкуство е присъщо на земляците му.  "Те могат да ходят голи и боси, но държат да се хранят добре. Не правят компромиси с това, което слагат на масата си. В Пулия няма фабрики, всичко се върти около туризма и това, което произвеждаме като храна и начина, по който я предлагаме“, разказва пред „Марица“ Ломушо. Убеден е, че южноиталианската кухня има почитатели по цял свят. Затова заминава за Германия, където става и главен готвач. После открива там ресторант и желатерия. Връзката му с България става чрез първата му съпруга. Тогава редовно идвал в нашата страна по време на отпуските си. Пловдив го грабва със спокойствието, красотата и историята. Хълмовете пък му напомнят на Рим. Откакто е в България, е направил няколко ресторанта. Сега има и магазин за италиански стоки - Salomeria.

„Искаме да даваме качество на определена цена. В магазина има всичко - от италиански вина, 40 вида колбаси и сирена от малки производители до паста, сладкиши и перилни препарати“, хвали се италианецът.

Твърди, че първото хубаво нещо, с което го впечатлили пловдивчани, бил манталитетът.

Горещи, сърдечни и прями хора, също като южноиталианците

„След 15 години в Германия бях жаден за такъв тип общуване. Северните страни са малко по-студени. Те са по уредените неща. Това е хубаво, от една страна, а от друга пък, се губи интересното в живота“, разсъждава Ломушо.

Все още няма лоши спомени и преживявания в Пловдив. Единственото, което го дразни, е, че някои важни неща се случват твърде бавно.

„Може да се стигне до стрес от една гледна точка, но и няма как всичко да бъде идеално“, смята Ломушо. Откровен е, че бизнес лесно в Пловдив не се прави.

„По-трудно е, отколкото в другите държави. Това се отнася изобщо за България. Има прекалено много фактори, които един бизнесмен трябва да взима под внимание. Оказа се, че трябва да възпитавам у хората умението да разпознават хубавото от лошото. По времето на соца в България явно не са си задавали такива въпроси какво е хубаво, защото е имало един продукт и е бил качествен. Не е имало 200 продукта, при това със съвсем различно качество. Свободният пазар е направил и много бели, защото е объркал хората. Сега повечето българи имат ниски доходи, които ги тласкат да взимат грешни решения за това как да се хранят и какво да купуват. Ние, бизнесмените, трябва да ограничим до минимум печалбата, ако искаме продуктите ни да бъдат достъпни за хората“, обяснява ситуацията италианецът.

По думите му, българинът приема чужденците с отворени ръце. И също като италианците обича да си угажда на масата. 

„Пловдивчани също са чревоугодници. Някои са и претенциозни. Имали сме случай, когато хората искат диетични колбаси, като пуешка шунка. А колбасите по принцип не са за наяждане, те са мезе към основната храна“, споделя Ломушо.

После описва перипетиите си, докато наложи своя стил у нас. 

„Когато дойдох в България и започнах да правя ястията си, повечето хора нямаха вкус към хубавата кухня. Вече 12 години в България виждам, че по-лесно е да сготвим нещо много хубаво, отколкото да убедим клиентите в това. Ние повече се изморяваме от говорене, отколкото от физическа работа. Важно е хората да знаят какво ядат, преди да го консумират“, убеден е майсторът.

Ломушо задоволява успешно капризите на клиентите си в Пловдив вече 7 години

„Виждаме, че оценяват какво им предлагаме, и това ни доставя голям кеф от работата. За нас това не е само един бизнес, а начин да живеем заедно и да се уважаваме“, каза италианецът. Неговото любимо ястие в България е ребра на фурна с кисело зеле. „Може цяла тава да изям. Ние в Пулия нямаме кисело зеле. В други части на Италия, а и в Германия има зеле, но българското е уникално“, убеден е Джузепе. Признава обаче, че пастата е ястието, без което италианците не могат. Може да е направена по всякакъв начин, но задължително на обяд всеки ден трябва да я има на масата.  

"Баща ми щеше да се разболее в Германия, защото два дни не сме му готвили паста за обяд. При нас това е традиция, която я прихващаме още като бебета“, смее се Ломушо, италианецът, който стана майна, за да го споходи честта да готви на папата.  

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?