Диабетици губят краката си заради лошо лечение

 

-  Д-р Богданов, какво представлява диабетното стъпало?

- Това е стъпалото на всеки човек със захарен диабет, при което в резултат на некомпенсираната кръвна глюкоза, на продължителността на диабета, се получава нарушение на малките кръвоносни съдове и на обвивката на нервите, ортопедични дефекти, падане на сводовете на стъпалото, трудно раздвижване на пръстите и загуба на чувствителност. Вследствие на загубата на чувствителност човек няма усет и може да се убоде, докато ходи, без да разбере. Заради ортопедичните дефекти пък се получават т.нар. невропатни рани, които нямат външен причинител  -  без удар, порязване или пробождане. Причиняват се от само себе си. Проблемът при тях е натискът. Ако не се лекуват правилно, се стига до диабетна гангрена. За съжаление 50 процента от нетравматичните ампутации в България са при хора със захарна болест. В света на всеки 30 секунди човек загубва крака си в резултат на диабет.

-  Как е у нас?

- В България има около 450 000 диабетици, повече от половината имат проблеми с краката  -  изтръпване, мравучкане, загуба на чувствителност, тъй като има увреждане на малките съдове  -  диабетна полиневропатия. Немалка част от тях имат и хронична артериална недостатъчност на крайниците, която в съчетание с болестта води до висок риск от ампутация. Идеята на центровете за диабетно стъпало е хората да знаят къде да отидат при появяването на една малка рана.

-  Това ли са симптомите, преди появата на тази страшна рана?

- При новооткрит диабет или първи тип инсулинозависим диабет след 5 години, особено ако не е добре компенсиран, започват първите оплаквания. Освен изброените вече може да има и болка. Тя може да е постоянна през нощта и стрелкаща  -  като удар с ток. Характерното за тази болка е, че тя няма външен причинител. Краката са с нормална температура, но болният от диабет ги усеща или много студени и не може да ги затопли с нищо, или много топли и не може да ги охлади по никакъв начин. Тъй като е увредена миелиновата обвивка на нерва, нервният импулс не се разпространява нормално и човек има погрешен усет за студено и горещо. Това са първите неща, на които човек трябва да обърне внимание, дори да няма никаква видима промяна по краката.

-  А когато човек не знае, че има диабет, което се случва доста често?

- И много често неинсулинозависимите се откриват по повод рана, която не заздравява. Така човек попада в хирургично отделение, премерват му кръвната захар и се оказва, че има диабет.

-  Ако сам започне да лекува раната, какво е продължението?

- Тогава се правят много грешки. Хирургичната школа в България допуска киснене на краката при хора с диабет. Да речем, слага ги в калиев перманганат или смрадлика за по 10-15 минути дневно. Това е най-бързият начин човек да си предизвика влажна гангрена.

-  Защо?

- Ако има инфекция по повърхността, при това накисване тя влиза вътре в стъпалото. Освен това  -  гъбичките, които се появяват заради намален кръвоток. Когато болните накиснат краката в течността, микроорганизмите се унищожават, но гъбичните заболявания, които обичат влажно и топло, се развиват още повече. 90 процента от случаите с тежки гангрени, които идват при мен в центъра, са с гъбична инфекция.

Второто важно правило е: никога не се слагат локално антибиотици  -  пасти, пудри, тъй като се създава резистентност на микроорганизмите в раната. Това е голяма грешка, която се допуска! Ако раната се напръска със спрей или прах, който съдържа антибиотик, се получава влошаване на раната. Антибиотик се взема само през устата или венозно при нужда.

-  Говорим за случаи, в които болният знае, че има диабет. Ако не знае?

- Когато се появи рана по стъпалото (има се предвид и подбедрицата) и в рамките на седмица не зарасне и се влошава  -  зачервяване, секреция, миризма, веднага трябва да се изследва кръвната захар.