44

Девизът на новите предприемачи в бранша: “Ако печеля, печеля само аз. Ако губя, губят всички, не и аз!”

За афинитета към строителството на нови играчи, които от години развиват други бизнеси, разговаряме с  Пламен Иванов ​- председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България.

- Г-н Иванов, наблюдава се нов феномен в Пловдив - редица предприемачи с дългогодишни и утвърдени бизнеси в различни сфери залитат към строителния бранш и се надпреварват да изграждат основно жилища. На какво се дължи този завишен интерес?

- Инвазията на различни играчи в строителния бранш може да се дължи на три неща.

Едното е протекцията, другото е излишен ресурс, а третото - свръх амбиция

В случая протекцията е водеща, въпросът е доколко и докога ще е възможна. В тази тройна комбинация започваме да решаваме казуса защо големи играчи тръгват в тази посока? Казахме, че имат излишни ресурси, имат подхранена свръх амбиция, а с излишните ресурси си осигуряват протекцията и така изкривяват нормалността на пазара, т.е. естествения път, по който една фирма се разраства, трупа опит и капитали, създава вътрешни правила и т.н. И в следващия момент, появявайки се такъв нов играч, той няма откъде да заяви специфични ресурси и единственото нещо, което може да направи, е да посегне на някоя от компаниите. Обикновено тази практика започва по следния начин: започваш като инвеститор, наемаш строител. След това започваш да мислиш как да игнорираш строителя, да привлечеш неговите специалисти и подизпълнители и да създадеш структура, в която да започнеш да работиш сам. Това е масовият случай, но на практика нито строителите стават повече като специалисти, нито управлението става по-ефективно. Обикновено тези хора, навлизайки на чужд пазар, трябва да привлекат специалисти, а това става единствено като ги надценят. Но когато ти не си извървял пътя и не си изградил екип, това рефлектира върху качеството и реализацията и самото управление на дейността. Не може една такава дейност да се управлява само от силата на възможностите. И тук вече

започват големите компромиси със строителния продукт,

когато амбицията е свръх. При тези компании е характерна липсата на професионална солидарност, която я има при строителните фирми, изградили се от нулата. За едни строителството е професия, а за други е само бизнес. Затова и не е случаен девизът на новите предприемачи в строителството: “Ако печеля, печеля само аз. Ако губя, губят всички, не и аз!”.

- Възможно ли да е има някаква регулация или контрол върху този бизнес, така че да не се получават подобни аномалии, както и презастрояване?

- Според мен това не е възможно. Един от регулиращите фактори е Централният професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в България. Ако отговаряш на съответните показатели, които са занижени, те вписват в регистъра. Другото е вид култура - когато става въпрос за интерес, на нашите географски ширини културата е дефицит. И се чудя как инстинктите на някои хора остават притъпени. Но те са изкушени от по-ниската цена. Eдно от големите изкушения също са огромните средства от обществените поръчки, които са обвързани и с по-сериозна корупционна практика. Започваш нещо със собствени средства, комулираш някакви възможности, започваш някакво строителство, но трябва да се проследи кои от тези играчи колко бързо се включват в усвояването на публичния ресурс, било то с европейски средства или от националния бюджет.

- Какво може да предложи един нов участник на сравнително наситения жилищен пазар?

- По-високо заплащане на специалистите и по-удовлетворяваща цена на жилищата за потребителите. А това се прави с цената на някакви компромиси. Защото нито предишните са имали свръхпечалба, нито заплащането е било силно подценено. Не може да увеличаваш разходите и да намаляваш цената при продажбите и ефективността да е по-голяма. И тук става въпрос за компромисен вариант. Друго е, когато имаш излишни ресурси, а те може да са финансови, да се опиташ по някакъв начин да ги съхраниш, влагайки ги в недвижими имоти, респ. тяхната реализация, изкушен от постигането на по-ниска себестойност. Друг проблем пред "богатите" е, че се очаква влизането на България в еврозоната и те може да имат пари, чийто произход да не могат да посочат при обмена. А когато имаш собственост, вече може да я реализираш на определена цена и така да съхраниш парите си. Една такава амбиция лично у мен буди съмнения доколко тези пари са придобити легално.

- Има ли фалити сред новите играчи в строителния бранш?

Фалитът в България е екзотична тема

Още преди години съм забелязал, че всяка жилищна кооперация се строеше с различно юридическо лице, което е притеснително от гледна точка на гаранциите, които трябва да се носят след това.  Част от тези структури, които сега влязоха на пазара по-мащабно, работят със собствените си фирми. Има и друг голям въпрос - какво ще остане след голямото строително приключение? Защото това сме го виждали през последните 30 години - има определен интерес, влиза се на пазара, работи се, докато е интересно, и после рязко се напуска, което крие много рискове и последствия. Засега интересът е голям, а нашият бизнес е трудно ликвиден. Много от строителните фирми пострадаха през катаклизмите, през които минаха, защото имаха лоялност към хората, с които работят, имаха отношение към дълготрайните материални активи, които притежават. Процесите бяха сравнително умерени. Възможно е обаче при загуба на интерес да остане и нереализирано строителство, което да доведе и до фалити. При последната криза повечето строяха с кредити и тогава банките придобиха това незавършено строителство, а на по-късен етап успяха да го завършат и реализират. При по-предишни кризи, когато ги нямаше банките като междинен фактор, проблемите бяха поети единствено от клиентите на строителните предприемачи.

- Вашата прогноза кога може да се очаква отлив на строителната вълна?

- Трудно може да се прогнозира, но има няколко фактора, които биха повлияли на процеса - международното положение, световните кризи и катаклизми, включително и войни, а в България неустойчивият политически климат. Но според мен първото отрезняване ще дойде, след като приемем еврото, защото тогава една част от сивите средства ще трябва да се легализират, а това може да отслаби интереса към строителството. Ако вървим с това темпо, в един момент ще се получи един презастроен град с много повече от необходимото. Може би ще има разпилени специалисти, които трудно биха се върнали на предишните си позиции и ще търсят реализация в чужбина. Така, на няколко пъти, след всяка криза, зареждаме Европа със строителни специалисти от България.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Лила

Лила

26.11.2022 | 22:36

Много точно казано , като се построи некачествено си остава Гето за всички! А богаташът - строител живее на село, най- малко…/

Отговори
2 1
Арх

Арх

26.11.2022 | 19:36

До известна степен е прав ....но става въпрос за пазарна икономика, който плаща повече ще привлече по-добрите специалисти.Заплатите на техническия и инженерен състав е нормално да расат, както расте и инфлацията с 30%. Работа в сектора винаги ще има....след войната ще строим разрушената Украйна.

Отговори
2 1
Спокоен

Спокоен

26.11.2022 | 11:23

Безкрайно точно и показателно интервю! Поздравления! Който има очи да чете!

Отговори
14 1

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?