Денят Ашуре: Да сложиш в тавата от всичко и да споделиш гозбата с всички СНИМКИ

С молитва за берекет и разбирателство черпаци развъртяха мюсюлмани, християни, евреи, роми и даже един италианец

Женска ръка насипа в кръгове върху казан с ашуре шам фъстък, сушен касис, орехи, смокини, кайсии, стафиди, бадеми и кокос. За да се смесят даровете на природата в сладкия вкус, който хората могат да усетят само, когато и те са всички заедно.

Единственият дервиш у нас  Васко Тосев пренесе концентричните кръгове от гозбата на изобилието в своя танц сема - за да ги завихри с над 600 завъртания, докато божествената енергия се разпръсне до всички, които дойдоха на Деня Ашуре край Джумая джамия днес.

Празникът, който отправя послание за мир, солидарност, разбирателство, състрадание и толерантност, се отбелязва от различни общности и религии. По мюсюлманския календар той е на 10-ия ден от месец Мухарем по ислямското летоброене, когато е дадена прошка за греха на Адам. Този ден библейските истории свързват с края на Потопа и акостирането на Ноевия ковчег. Денят Ашуре в еврейската общност пък се чества във връзка със спасяването на евреите от Египет. Тогава те нямат какво да ядат и получават повеля от Всевишния всеки да събере, каквото намери, и от това да направят гозба. Така в нея се омешват  боб, нахут, захар, жито, мляко.

Днес е известна като ашуре. Приготвянето й отнема цял ден, а правилото е само едно – от всичко по много, обясни Цветелина Христова от сладкарница „Джумая“, поръсвайки богато със сушени плодове и ядки.

Традицията на мюсюлманите повелява на днешния ден да варят ашуре и да раздават на съседите си, независимо дали са християни или мюсюлмани, което го превръща в празник на всички религии.

За да спазят традицията, Районното мюфтийство и Мюсюлманското настоятелство с подкрепата на Турското консулство под тепетата и Община Пловдив поканиха пловдивчани от всички общности на ашуре в центъра на града. И без това сме приятели, ще караме без протокол и официалности, направи уговорка председателят на Мюсюлманското настоятелство Ахмед Пехливан.

Председателят на Висшия ислямски съвет Ведат Ахмед получил три покани за днешния ден, но избрал Пловдив. Като отбеляза, че празникът датира още от 600 г. в Медина и се почита и от християни и евреи, той нарече сладкото ашуре да е символ на единението на хората около една цел, което придава вкус на живота. Нека сме заедно, за да възцарим доброто по целия свят, пожела Ведат Ахмед.

Към неговите думи се присъедини и генералният консул на Турция под тепетата Корхан Кюнгерю. И добави, че всеки, който черпи с ашуре, така измолва берекет за дома си. За четирите месеца, откакто е под тепетата, дипломатът почувствал, че Пловдив е културен и артистичен град, в който различията се смесват като в гозбата на изобилието.

„Било е досега да сме заедно в разбирателство, да останем един до друг, взаимно полезни“, нарече и районният мюфтия Танер Вели. Той заръча на хората на опашката край казана заедно с ашурето да отнесат у дома благодатта и прошката. Да имат сладък, но здравословен живот.

Заедно с тях тримата, четвърти черпак грабна областният управител Ангел Стоев – за да разбъркат заедно съставките, преди да бъдат раздадени над 1000 порции от ашурето. „Всевишният да дава берекет и обич между хората“, отекна пред Джумая джамия простичката им молитва.

Като втора смяна застъпиха приятелите им от другите общности – Светлозар Калев от еврейската, Давиде Криситано от италианската, Асен Колев – от ромската.

54-годишната Надежда обаче не дочака да получи една от купичките. Работи в ОП „Чистота“ и застана на опашката, докато отдъхне за минутка. Хубаво е човек да слуша как говорят, обаче трябва и да се работи, каза жената, и пое с метлата към своя район. Без ашуре обаче няма да остане. Вече е приготвила своето у дома, после ще раздаде на съседите и ще се почерпят с близките. Мъжът й починал, живее с двамата сина и трите внучета в „Столипиново“. Трудни години са, няма чак за гозба на изобилието, но хубавото на ашурето му е, че се слага, каквото има из къщи, обясни Надежда.

Петя пък прочела във Фейсбук за празненството за Деня Ашуре и дойде с двегодишната си внучка Пресиана – но повече, за да види за първи път на живо дервишки танц.

Единственият дервиш у нас:  Трябва да убием в себе си омразата и агресията

Над 600 завъртания с разперените бели поли на традиционната одежда и вдигнати молитвено ръце към небето, изпълни единственият у нас дервиш Васко Тосев. Той е суфистите, последователи на Мевляна Руми.

Всичко започнало през 2007 г., когато на националния празник на Турция в Драматичния театър под тепетата имало културна програма с изпълнения на танца сема от дервиши. Когато ти видях, усетих, че ще тръгна по техния път, казва пловдивчанинът.

Още на следващия ден обиколил книжарниците и си купил всичко, което намерил, за Мевляна. После съдбата го срещнала с правнучката на суфиста от 22. поколение на неговите наследници – Есин Челеби. По нейна покана и с помощта на фондация Васко Тосев отишъл за първи път на големия празник на дервишите в Коня. Българинът останал там 10 дни и измежду всички именно той бил избран да бъде посветен в суфизма – първо от преподаватели в Селджукския университет, а после и от дервиши в Коня. 

И досега  не е сигурен защо избрали него, след като всички желаещи описали своя път и вярванията си. Преди това бил учител по йога и от своя преподавател слушал много за учението на Руми. Философията на йогата и на суфизма са едно и също нещо, казва дервишът. В основата е любовта, но не към нещо конкретно, а към всичко и всички. За да се пробуди тя, трябва да умрат омразата, антагонизмът, агресията, казва Васко Тосев. Твърди, че йогата и суфизмът имат само различни ритуали – дихателните техники и танца сема, за да изразят едни и същи неща. 

Дали е трудно човек да се научи да танцува в транс, въртейки се стотици пъти? Който го може, винаги го е умеел, но още не е знаел, отговаря с усмивка Васко. Често го питат какво е усещането, докато изпълнява сема. „Все едно си птица, която с години е била затворена в клетка. Когато я пуснеш, получава свобода и се издига към небесата. Вече няма аз и ти, слива се с Бога и света“, описва той.

Такава промяна в живота не става отведнъж, прави уговорка обаче дервишът. Това е път, който всеки ден прави човек по-добър и по-съвършен. Това, което Васко открил за себе си чрез суфизма, е смирението. „Много хора се тупат в гърдите колко са учени или успели. А всъщност човек е кръгла нула. Той е една глава лук, която белиш пласт след пласт, докато накрая не остане нищо. А за празнината няма какво да се говори“, пак се усмихва Васко Тосев.

И други пловдивчани искат да бъдат посветени, но трябва да се появи шейх, учител, пояснява дервишът. Докато това стане, помага като разпространява философията. Поддържа връзка със своите учители в Турция. Пандемията обаче много ограничила контактите. Миналата година за първи път нямаше празник в Коня, дервишите се въртяха на затворени врати, без публика. А то се прави, за да се разпръсне чрез  танца енергията до всички хора, обяснява Васко Тосев.

Снимки: Наташа Манева

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?