Следвайте ни

Да си направиш цветна градина край блока - мисия (не)възможна

viber icon

Зелени храсти и цъфнали рози, цинии, хибискус, шибой край блока - не е юлски мираж, а реалност  за средностатистически блок на ул. „Баучер” в пловдивския район "Западен".

Гледката е супер,  но си има цена, естествено. Резултат е на труда на четири  ръце и на четири години труд - изнасяне на 50-60 торби отпадъци, оформяне на лехи, редене на пътеки, редовно плевене, копаене, торене.

Купуване на мотички, гребла, тор, препарати,  дръвчета, храсти, цветя, са задължително перо. Най-сериозен дял за успеха на подобно начинание обаче  има хъсът да превърнеш задблоково сметище в цветен кът за отдих.

Оказва се, че семейство ентусиасти са достатъчни за подобна мисия - невъзможна  на пръв поглед. А смяната на пейзажа действа респектиращо - съседите вече не мятат боклуци от терасите. Съвестен комшия  задейства контакти и колите от квартала спряха да паркират под прозорците на блока.  

Ясно е обаче, че в летните жеги подобен минирай няма да оцелее без вода. Няма как, пускаме маркуч, въпреки недоволството на съседите от долния етаж. Но за беда един ден маркучът се пука и ето ти скандал - може да наводним долния апартамент.  

В името на междусъседския мир търсим помощ за спасително поливане на градината от институциите. И попадаме в омагьосан кръг. Завърта ни истински съвременен  параграф 22, не по-малко абсурден от този в прочутия роман на Джоузеф Хелър. Потупват ни по рамото, но няма решение на поливния проблем в общото крайблоково пространство, което сме облагородили с лични средства и усилия.  

Районният кмет приветства инициативата и праща зам.-кмета на място. Получаваме похвала за създадената градина. „Паркове и градини” обаче е институцията,  която по презумпция се грижи за зелените площи в града, респективно в квартала. Оттам също аплодират ентусиазма, но обясняват подробно, че за района разполага само с една водоноска, която в пиковия летен сезон не може да смогне да полива официалните градинки в квартала, камо ли да стигне до крайблокови терени. 

 В интерес на истината водоноската дойде и поля част от градината веднъж -жест, за който дължим благодарност.

Една поливка в жегата обаче работа не върши. За да оцелее градината, й е нужна вода поне на 2-3 дни. Трескаво търсим спасителни варианти. Готови сме дори  да прежалим 200-300 лева за контейнер за вода, който да се монтира до блока. Но това отпада като вариант - просто няма гаранции, че водоноската на „Паркове и градини” ще го пълни редовно.

Чудесен вариант е помпа, от която могат да черпят вода за поливане няколко съседни блока. Когато обаче споделям тази идея с еколозите в районното кметство, те ме поглеждат  като че ли току-що кацам от Марс. Наистина, непростима наивност е да се разчита на реално осъществяване на такъв скъп проект, за който са нужни както време, така и много пари, каквито в бюджета няма предвидени.

А  докато занимаваме институциите с казуса „спесете крайблоковата ни градинка", цветята и храстите са на ръба на оцеляването в пловдивската жега.

Спасението е пак в маркуча -  в подобрен и обезопасен вариант, при който съседите отдолу да нямат страхове за наводнение.

Като си създал градина, не може да допуснеш сметището край блока да се появи отново. Въпреки липсата на правила, помощ, регламент. 

Благодарение на гафа със спукания маркуч лъсва тежък проблем -  стопанисването на района между блоковете, в момента ничия земя, не е по силите на „Паркове и градини”. А  малцина от живеещите  ги е грижа какво има извън  апартамента им. Нямат и мотивация.        

А броящи се на пръсти ентусиасти няма да решат проблема с облагородяване на ничията земя край  домовете ни. Ако поне се намери дългосрочно решение за поливане на терените край блоковете - с хидранти, контейнери или друг вариант, със сигурност повече обитатели на апартаменти ще се изкушат да се грижат за тези нежелани, обичайно обрасли с бурени, осеяни с боклуци  пространства.

Звучи утопично, но така градът ни ще стане по-зелен и красив.

 

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?