Следвайте ни

Да направиш слон от изолация за паркет

Изложба събира творенията от пленера "Кукли", даряват ги на болни деца

viber icon

Ако старият Джепето е направил своя Пинокио от криво черешово дърво, днешните му побратими от майсторския еснаф отиват доста по-далече. Посягат към разпенен полиетилен, който строителите полагат под паркета. Вадят алпинистка лента от раниците на катерачите. В малките създания от вълна, плат и прежда се оказват втъкнати дори конци, осветени на Божи гроб - за благослов на малчуганите, които ще играят с тях.

Единайсет майсторки от цялата страна разкриха анатомията на куклата в пленер по време на Празниците на Стария град.Творенията им сега събира изложба в галерия „Занаяти”. Оттам куклите ще поемат към Детска клиника на УМБАЛ „Св. Георги”, за да бъдат утеха и приятел на малките пациенти в битката им с тежки болести.

Който изкатери калдъръма до пл. „Лапидариум” през почивните дни, видя как в шатрата на Гергана Стаматова се ражда слон от изолация за паркет. 32-годишната майсторка, художник изпълнител и сценограф в Кукления театър, му направи крака и ръце от алпинистки ленти, добави дървени водачи, облече го в левкопласт и течна гума, каквато се ползва в обувната промишленост. Две топчета за пинг-понг и малко тел превърна в система за мигане на очите. А тъмносиния костюм на дебеланкото от плюш и трико развесели с лилаво и цикламено. Цирковият слон е от семейството на мимиращите кукли - като жабока Кермит от „Мъпет шоу”. Освен него Гергана измайстори още две театрални кукли - петрушка, която се нанизва на пръстите на ръката и представлява кокетна овца, и една естрадна - гайдарче-херувим с интерпретация на народната носия.

Когато попитат Гергана от какво са сърцата на куклите , майсторката отвръща: „Сърцата са в ръцете на актьорите и в очите на децата”. От 4 години тя прави кукли за сцената. Завършила е „Технология на облеклото” в ПГО „Анна Май” и сценография в АМТИИ. В Кукления театър попаднала, когато Димитър Воденичаров готвел сценографията за „Великденско вино”. Оттогава Гергана не може да излезе от света на куклите. И не иска. Предизвикателството е, че всеки път започваш от начало и правиш нещо различно, използвайки много техники, казва тя. Някои открива сама. Пробвала е и най-модерното - дигитална сценография. Със специален софтуер се създава 3D образ. Програмата после го „разрязва” на готови кройки, за да бъде ушита наистина куклата. По този начин е направена триметровата глава на графинята за финала на спектакъла „Дама Пика”. Когато работя над куклите, съм сякаш отлепена от земята, описва чувството си Гергана.

Горанка Кирова от София пък изпълни заданието на пленера за две 28-сантиметрови кукли и една по-голяма, като направи двойката Пешо и Мария от плат. Той е с потури с гайтани, червен пояс, везана риза, калпак и ямурлук. Тя е с кокетна жълта рокля, на чиято предница е избродирана софийска шевица. Голямата Роузи с розова рокля на бели точки и кецове в същите цветове Горанка подари на Регионалната занаятчийска камара, за да я отнесат оттам на болните деца. Софиянката, която е инженер и икономист и преди 4 г. зарязала големите компании, за да шие и веза, направи на шевната си машина насред Лапидариума и още кукли извън заданието, за да зарадва хлапетата от Детска клиника.

Калинка Захариева пък плете своите на една кука. Цялата менажерия от патета, охлюви, жабоци и пилета е напълнена със силиконов пух. Варненката, която е работила в ресторант и в още много сфери, плете от малка. Като започнала с куклите, нямала търпение да свърши всяка. Така се родили една, втора, трета и Калинка вече не може да остави плетивото.

Румяна Йорданова от село Рабиша в Северозападна България пък прави Валдорски кукли. Те са със строго определена естетика по Валдорската педагогика, която Румяна надгражда с повече обеми на лицето. По света има реномирани марки, които произвеждат материали за този тип кукли. Освен че са скъпи, у нас ги няма, затова Румяна пригажда. Багри чорап за лицето с дюля, косите - с кафе, орех и куркума. И бяга от Барби естетиката.

„Една такава кукла може да придружи детето през цялото израстване, а чувството да гушнеш вълна е неописуемо”, казва Румяна, докато навива на лакет прежда в цвят канела. Правила е по поръчка  Пипи Дългото чорапче и Г-н Нилсон, Малкия принц, Петсън и Финдъс. Една кукла й отнема от 2 часа до 4 дни.

Силвия Георгиева и Валентина Хубенова също не са фенки на Барби и Кен. Макар че всъщност ги използват. Двете жени обличат „американците” с български народни носии и ги превръщат в Иван и Димка, Ния, Елица, Рада. На пленера измайсториха северняшки костюм за 40-сантиметрова кукла, а две по-малки докараха с тракийска носия и като Червената шапчица.

„Играта с куклата е най-добрият начин да възпитаваш – в нея можеш да разкажеш много, без да назидаваш”, казва Даниела Петрова. Тя е учителка по литература, но преди 10 г. на пуснала класната стая, за да прави кукли. Плете ги на два шиша и вярва, че играта е умален модел на живота, а целият й мироглед може да се побере в едно създание от прежда. Играчката трябва да носи радост, не да стои за украса, убедена е Даниела, без да отрича декоративните кукли. На пленера измайстори Сънчо, Зайо и Баба Марта, която носи основното послание – за здраве.

Пижо и Пенда и народна мома тракийка, каквато е самата тя, създаде Стрина Пепина. В последната вечер открила миниатюрни пафти, които да довършат носията - приятел й се обадил, че ги намерил. Между шатрите на майсторките се обменяха още фиби, ютии и оригинални идеи. А накаря всички се събраха на едно одеяло на тревата – да поиграят с куклите.

Лазарка от царевична шума

Лазарка от царевична шума се роди от ръцете на Жулиета Георгиева. Царивичната кукла е най-старата в нашата традиция, после идва парцалената. В миналото използвали дървена лъжица или кратунка за лице, върху което с въглен изписвали очи и уста. В своята лазарка Жулиета събра всички техники за работа с беленица – престилката и сукмана изтъка като рогозка, изплете венчето и кошницата.

Най-трудно е осигуряването на материала – освен че вече малцина гледат царевица,   никъде реколтата не се събира на ръка, а влезе ли машина, шумата е съсипана.

Конец от Божи гроб  за благослов

По един конец от Божи гроб е втъкнат във всяка кукла на Румяна Герчева от Шумен, която направи мома кюстендилка, Баба Яга и Баба Марта.

На младини, след като приключила с кариерата на говорителка в радиото, Румяна постъпила в библиотеката. Там видяла картата на Христо Вакаралески с 52 костюма от България. Случило се точно, когато тръгвала за Израел. Сложила в сака платно и аба, в далечните земи си купила кукли и почнала да им шие носии. Преди 6 г. усвоила техниката иглонабиване, с която от топче вълна се създава скулптура. Дадено ми е да правя различни физиономии, казва Румяна, за която всяка кукла е благослов. Затова втъква във всички по едно конче от тези, които осветила на Божи гроб. „Няма човек, който работи кукли и не е добронамерен – споделя Румяна. – Един акъл, ако имаме, половината го даваме на другия”. Много й се иска да  предаде на някого занаята.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?