Следвайте ни

Да бъдеш пловдивчанин на 100 км от тепетата

viber icon

Да се влюбиш в Пловдив, е лесно. Но да му останеш верен повече от 60 години и да търсиш всяка възможност да дойдеш отново в него, когато съдбата те е пратила на 100 км далеч от града под тепетата, е повече от впечатляващо. Такава е историята на Недялко Паунов от Казанлък, който на 16 май навърши достолепните 83 години.   

Роден е в село Чоба, сега квартал на град Брезово. В Пловдив се озовава като ученик в Държавната мъжка гимназия “Княз Александър I”, днешната Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий", най-старата у нас.  Училище, дало на България шестима премиери, чиято сграда е дело на архитект Пиетро Монтани.

 "Тогава, през тези три мои ученически години, се получи една силна емоционална връзка. Бях запленен от този прекрасен и древен град, от неговия дух, от богатото му културно-историческо наследство, от неговите красиви места", връща лентата назад бай Недялко. Казва, че като ученик има незабравими спомени от Стария град, "Капана", Цар-Симеоновата градина и река Марица.

Тези три години го правят "филибелия за цял живот", ще стане ясно по-късно

"Нямах щастието да съм един от гражданите на Пловдив. След като завърших  гимназия, продължих образованието си  в УТР - Димитровград, специалност минен комбайнер и минен електротехник. След това изкарах  казарма в Хасково и взех шофьорска книжка", продължава разказа си Недялко Паунов.

След войнишката служба, понеже няма останали близки в село Чоба, нито в Пловдив, той се установява в Казанлък, където живеят неговите леля и вуйчо. Там създава семейство, има двама синове, радва се на две внучета, чака и  правнуци. 

"През целия си трудов живот работих като шофьор  и снабдител в Машинно-тракторна станция в Казанлък и Аграрно-промишления комплекс в същия град и Павел баня. След 35 години трудов стаж сега карам старините си с пенсия от 250 лева", обяснява пенсионерът.

Годините се търкалят, а тръпката към града, където прекарал най-вълнуващите ученически години, остава.

"Вече 61 години живея в Казанлък, но обичта ми към Пловдив не намалява", категоричен е Недялко Паунов.

Като по-млад хуквал към тепетата при всяка възможност

"Намирах си повод да пътувам до там. После си купувах билети за градския транспорт, за да обикалям и да разглеждам града по цял ден.

Като снабдител при пътуване по работа до  Стара Загора в много случаи намирах причина да се върна в Казанлък през Пловдив само за да се разходя и да го разгледам", разказва бившият възпитаник на Мъжката гимназия.

По време на панаирните изложения пък успявал за седмица да дойде по няколко пъти от Казанлък: "Пътувал съм с влак, с автобус, със служебната кола, а много пъти и с мотопед балканче".  

Сега стига по-рядко и трудно до любимия Пловдив, но продължава да следи какво се случва в града. Прави го чрез вестник "Марица", чийто верен читател е от 1991 година насам. И продължава да мечтае за поредното кафе, което ще изпие, седнал на главната улица под тепетата.

Бие път за мачовете на Ботев, но стиска палци и за Локото

Недялко Паунов е запален по футбола и логично любимият му тим е от Пловдив. "Като по-млад и работещ не пропуснах домакинските мачове на моя отбор Ботев, един от най-старите клубове в България. През седмица пътувахме цялото семейство от Казанлък за двубоите на "канарчетата", разказва бай Недялко. Покрай мачовете съпругата му се запознала с жените, които живеели в къщите около игрището на Колежа.

"Показваше им различни плетива, докато аз, в много случаи заедно с някой от синовете ми,  бяхме на стадиона. Когато си тръгвахме, тези жени искаха да им обещая, че за следващия мач на Ботев ще сме пак там и ще я чакат с нетърпение. Този отбор е в душата ми, но за голямо съжаление няма стадион, на който да се изявява. Жалко!", казва запаленият почитател на Динко Дерменджиев - Чико и Петър Зехтински.

Макар "жълто-черните" фенове да ненавиждат другия местен гранд - Локомотив, той е на друго мнение. "Знам, че привържениците на двата отбора не се харесват, но аз след Ботев милея и се радвам на успехите на Локото и на Марица. Сега следя и волейболистките на Марица, които вече няколко години подред са шампионки и даже печелят победи и в Европа", продължава да е в час със спортния живот в Пловдив бай Недялко.

Бай Недялко: Благодарение на вестника се чувствам филибелия

Пловдив го чувствам като свой роден град, макар че всичко на всичко съм живял в него само три години. Това е един от най-старите живи градове в света. Неслучайно бе избран за Културна столица на Европа за 2019 година. Много са хората, които са допринесли за благото и славата на Пловдив и заслужаващи уважение и признателност. Аз лично съм впечатлен от най-големия дарител - Димитър Кудоглу, архитекта на Цар-Симеоновата градина Люсиен Шевалас, големите творци Иван Вазов, Пенчо Славейков, Борис Христов, Милчо Левиев и много други.

Пловдив е и ковачница на шампиони в спорта. Гледал съм на живо Тодор Диев, Динко Дерменджиев - Чико, Христо Бонев, възхищавал съм се на Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, а тази година много ме зарадва Цвети Пиронкова.

Сега когато вече много рядко мога да посещавам любимия град, единствената възможност да следя развитието му и да се радвам на всичко хубаво, което се случва в него, е чрез "Марица". Всичко, което става в Пловдив, ме вълнува, а чрез вестника все едно съм там. 

Имаше години наред, когато нямаше абонамент и доставка на "Марица" в Казанлък. Тогава ангажирах продавачка от една будка на Филипово, която събираше вестниците и ми ги пращаше по автобуси един път седмично. Бях много благодарен на тази жена и винаги когато ходих в Пловдив, съм <210> купувал малки неща за почерпка. На шофьорите пък си плащах за доставката. 

Сега от две години синът ми намери начин и ме абонира редовно, за което съм му безкрайно благодарен. Лично ходя до Централната поща в Казанлък, за да си получавам любимия вестник. Там вече свикнаха с мен и ми го дават с предимство, за да не чакам.

За последно съм ходил в Пловдив преди 3 години. Промените на града ги следя единствено чрез "Марица". Чета всеки един брой от заглавието до последната дума. Препрочитам по няколко пъти важни неща и събития. От страниците му научавам какво и къде се строи, какви мероприятия се провеждат и всичко, което се случва в моя любим град.

Пловдив се развива, но мисля, че заслужава много повече, имайки предвид миналото му и какви видни хора са работили за просперитета му . 

Харесвам всичко във вестника. Ще продължавам да съм верен читател  на "Марица", защото чрез него аз се чувствам пловдивчанин. И ще бъда такъв, докато съм жив!

 

Васко Вълчев

Васко Вълчев

Медия координатор

Васко Вълчев e завършил Българска филология. Работил е в „Пловдивски новини” и „Вести”. През 1997 г. участва в създаването на "Стандарт Пловдив". От 2001 г. се присъединява към столичния екип на изданието. От 2006 г. до 2018 г. е зам.-главен редактор на "Стандарт". През 2019 г. е координатор на столичния екип на "Трафик нюз". От началото на 2020 г. се присъединява към "Марица".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

въпросът е че

въпросът е че

22.11.2020 | 10:38

отдавна се е пенсионирал с малък стаж явно предсрочно и затова е с такава мизерна пенсия 250лв

Отговори
0 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?