Следвайте ни

Честито! Семейство Чалъкови от Пловдив празнува днес 68 г. брак

Ловихме риба в дворовете, когато Марица преля под тепетата, спомнят си Петър и Радка

viber icon

Вдигнахме стачка пред Цола Драгойчева, за да не ходим войници, спомня си 88-годишният дядо Петър

Пловдивчаните Петър и Радка Чалъкови днес празнуват 68 години брак. „За страната може да не е рекорд, но за Пловдив е знаменателна цифра”, каза 88-годишният дядо Петър. Той се зарича след две години двамата да направят Благодатна сватба. „При тези условия сега няма да има голяма тържество, защото не е и кръгла годишнина. Двама внуци имам в Германия и един в Пловдив”, разказва Петър. На масичка в дома си пази снимките с тях и детските им рисунки.

Пловдивският внук работи в монтажен цех. Другият е известният спортист Петър Топалски. Той е в Германия и там е треньор на отбора по баскетбол „Бохум”. Топалски е играл  навремето в ЦСКА и е випускник на Спортното училище. Внучката му Таня Чолакова е завършила магистратура по молекулярна биология в Германия. Дъщерите му идват почти всеки ден в дома му.

„Животът ни беше щастлив, защото нашата работа започна още от ученическите години. Аз учих в Първа мъжка гимназия. Родителите на Радка не ме харесваха много. Нещо като Капулети и Монтеки бяхме! Харесваха ме като личност, но тъй като нямах жилище и сигурна професия бяха против толкова ранен брак. Аз самият нямах ясна перспектива какво ще правя след гимназията. Дадоха ми Радка с едно наум и с много уговорки. Оженихме се през 1952 година веднага след гимназията”, изповядва се дядо Петър.

След това влязъл в Института по съобщенията. Там му се водила военната служба. Било полувисше училище като транспортния институт, чиито възпитаници карат само по 3 месеца военна служба след завършването му. „Когато умря Сталин на 5 март 1953-та, аз вече карах първа година в института. И тогава стана ясно, че няма да ни признаят двете години учене и ще ни карат да караме и казарма”, разказва дядо Петър. Институтът бил в София на ул. „Лавеле”, където преди бил френският девически колеж.

Новината за казармата попарила всички. „Това бе голяма минавка и като разбрахме това, вдигнахме стачка. Две седмици не ходихме в час, а играехме по цял ден футбол. Министър на отбраната тогава бе Петър Панчевски, а Цола Драгойчева - на пощите”, спомня си 88-годишният Петър.

Цола Драгойчева дошла и казала на момичетата от института: „Вразумете ги тия - в центъра на София ми правят стачка! Какво ще стане с България, ако се разчуе на Запад?” След това дошъл ген. Пейчев и започнал да раздава наказания. Изключили доста негови колеги и от института, и от комсомола. Накрая все пак постигнали нещо - съобщили им, че след института ще служат само 6 месеца в казармата.

Когато военните страсти минали, трябвало да работи по разпределение към Министерството на пощите. И с бременната Радка го изпратили чак в Девин. Последвала родната одисея по пускане на връзки и подарък тук, подарък там. След година и половина успял да се върне в Пловдив.

На 29 юни 1957 година Пловдив беше наводнен. Тогава още нямаше стени по бреговете на река Марица. „Живеехме до църквата „Свети Харалампи”. Събудихме се в 4 часа сутринта под половин метър вода. На 7 септември същата година пак ни наводни. На ул. „Жан Жорес” хората ловяха риба в дворовете си с чесън”, разказва Петър.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?