Целият свят - в един град

Първите кръстници на пловдивските улици са Христо Г. Данов, Йоаким Груев и Найден Геров

Водещ е историческият принцип, следват географският и политическият

Кой е градът, който опира до Волга, Нева, Марица, Дунав, Днепър и Полтава? Който се простира от Гюлаш планина до Люлин и Ком, от Босилеград до Вилнюс и от Варшава до Порто Лагос? В чието бетонно сърце са и Атон, и Македония, че даже и Мексико?

Пловдив не можа да събере целия свят в един град като Европейска столица на културата през 2019 г. Почти са го постигнали обаче тези, които са именували улиците му през годините.

Благодарение на тях днес пловдивчани имат документ, че са жители на Скопие, Кукуш, Смилево, Болград, Охрид и Дрин, без  да са напускали район "Южен". Да живееш в "Тракия", доближава до Вилнюс, Шаркьой и Санкт Петербург. На пъпа на "Централен" можеш да се окажеш и в Сан Стефано, Доспат или Родопите. Картата на "Западен" побира и Огоста, и Копривките, и Владивосток, и Перущица. Панагюрище, Дунав, Днепър, Сакар планина, Белград и Порто Лагос пък се оказват в нашия  "Северен". Екзотиката на "Столипиново" допълва ул. "Мексико", както и уникалната "Шумен", където на номер 35 има над 200 къщи, пристроени незаконно.

Събирането на тези късчета от географията е дълъг процес.

До края на 19. век улиците в Пловдив нямат имена.

Това е наследство от ориенталския град и създава проблеми, когато започва европеизацията.

Преди няколко години шефът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев открива интересни документи, свързани с първите решения на ОбС за именуване на улиците. През 1895 г. доклад на техническата служба на общината до ОбС казва, че наследството е свързано или с улици, които нямат имена, или носят  наименования на личност, която живее там.  Този принцип е създавал неприятни прецеденти - например няколко улици са наричани Д-р Чомакова улица.

Първите основи на система за именуване се поставят от Христо Г. Данов, който като кмет от 1896 до 1899 г. създава комисия от уважавани личности, сред които Найден Геров и Йоаким Груев. В първия градоустройствен план на арх. Йосиф Шнитер от 1896 г.  улиците нямат имена, но се появяват в следващите - след 1900 г.

В първите десетилетия на 20. век се утвърждава философия на именуване, която стъпва на европейската традиция. Едната нишка в нея е свързване с историята - личности и събития, оставили трайна следа.  Така основният булевард от гарата на север получава името “Цар Освободител“, свързан с Руско-турската война. Улица „Шести септември“ няколко пъти си мени името, за да стане най-дългият булевард. Така се утвърждава историзмът - европейска традиция, но не и американска  - в Ню Йорк улиците са 16., 18., 36. Американците в миналото още нямат история, на която да стъпят, казва Шивачев.

На второ място е географският принцип. Това е свързано първо с направленията на основни улици -  Брезовска, Карловска, Пещерска, Станимъшко и  Цариградско шосе.

Друга тенденция чертаят бежанците. Първите идват след Освободителната война, след което има постоянен поток и следват масираните вълни - през 1903 г.  след Илинденско-Преображенското въстание, след първата национална катастрофа през 1913 г., след Първата световна война - 1919 г. Бежанците, идвайки от едно място, се заселват компактно на друго, за да си помагат.

Пристигат в Пловдив разорени, изоставили имот и богатство,

често с една волска каруца, в която са децата и малко покъщнина. Това дава идеята за именуване на улици на родните им места. Заселват  се самоволно в крайни квартали, които после общината започва да благоустроява. И съвсем естествено имената на техните родни места се появяват в квартала на македонските бежанци  „Кючук Париж“, в кв. „Борислав“ - на тракийските бежанци, в кв. „Карай каръ“, където се заселват и македонски, и тракийски изселници. Огромна част от улиците там назовават български земи,  останали извън България след двете национални катастрофи. Днес  в южен и югозападен Пловдив всяко по-значимо селище в Тракия и Македония има улица - Лерин, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Кичево, Дойран.

През 1913 г. пристигат като керван с волски коли и българите, прогонени от Чоп кьой от Узун кьопрю. И улиците получават такива имена тук. Същото е с Беломорска Тракия, например Порто Лагос - пристанище на Бяло море, свързано с българско присъствие.

В годините на соца водещ, естествено, е политическият принцип. Тогава основните улици са преименувани на комунистическите лидери, което налага поредното им прекръстване след падането на тоталитарния режим.  

Картата на Пловдив днес предлага интересни попадения, които носят и националната идея. „Понятието бежанци и невъзвращенци е винаги свързано с идеята за връщане в родния край. Политиката се променя, но тези хора съхраняват идеята за завръщане, още повече че има разделени семейства", обяснява Шивачев.

Някои улици получават наименования, свързани с посоките - бул. „Източен“,

„Северен“, „Южен“.  Навсякъде в Европа по това време улицата към гарата е  „Станционна“. Така е и тук до 1921 г., когато е наречена на Иван Вазов във връзка с голямо честване. Взимат се и географски понятия, емблематични в европейския свят - Волга, Днепър, Нева. Дават се имена в резултат на близки връзки между славянските държави  - Варшава, Прага, Белград. И с годините половин свят се събира в един град.

Улиците му с кратка справка за местоположението, патрона и предишните названия за първи път са описани в справочник през 2005 г., който през 2016 г. има второ издание  под редакторството на Стефан Шивачев. Това е първият подобен справочник у нас - помагало за полицаи, охранители, служители на администрация, преподаватели по история. „От дълги години се мъчим да популяризираме идеята в училище да се учи историята на родния край, квартала, улиците наоколо, да се познават имената им. Детето, ако знае защо улица Мадара се казва така, какво е Мадарският конник, това е памет. Тогава то осмисля“, казва Шивачев.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
ГЛУПОВАТО  ЗАГЛАВИЕ

ГЛУПОВАТО ЗАГЛАВИЕ

10.10.2020 | 19:54

Възтъпото заглавие е за да ме прилъжат да кликна. Инак съдържанието =бива, но ала-бала

Отговори
2 0
Гошко!

Гошко!

10.10.2020 | 14:33

"Улица „Шести септември“ няколко пъти си мени името, ..."!? Това не е улица, а булевард!!! А преди разширението (поне от "Житния пазар -до и след Семинарията) се наричаше - ул. "Л. Каравелов"!!!

Отговори
3 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?