Следвайте ни

Царят на клошарите в Пловдив е потомък на Романови!

Душко Абаджиев обитава порутена къща без ток и вода, преживява с жълти стотинки от вторични суровини

viber icon

Мъж на почти 50 години обитава изоставена и полусрутена след пожар къща между областната дирекция на МВР и областната администрация в Пловдив. Два стари матрака, маса и стол са единствената му мебелировка. Ток и вода няма. Празното място около къщата с лице към бул. “Васил Априлов” на пръв поглед прилича на бунище, сред което се вее табелка с надпис: “Не влизай без рапорт”. Наоколо са разхвърляни кашони, стари дрехи, найлони, и бутилки. Това е почти цялото имущество на обитателят на руината. Този обитател е Душко Абаджиев и е един от клошарите в Пловдив. Не се срамува от това. Нещо повече, гордее се, че е провъзгласен за крал на всички клошари под тепетата. По думите му, титлата е извоювана с много труд, а не заради княжеското си потекло, което твърди, че има. Съгласява се да разкаже тъжната си история за “Марица” с притеснението, че градската управа може да го остави без покрив посред зима, но и с надеждата, че съдбата може да му се усмихне.

На гърдите му виси кръст, носи и значка с надпис “Аз вярвам” . Вярвам само в Бог, защото в друго вече не мога да вярвам, започва разказа си Душко Абаджиев. Вече не вярвам нито на комшии, нито на близки, още по-малко пък на правителства. Всеки гледа да те излъже. Роден съм в Чирпан, но съм израснал в Пловдив. Живял съм и като бял човек, но явно не попадам на хора, затова битувам нечовешки като куче.

Така я карам от почти пет годишен, когато родителите ми се разведоха. Оттогава тръгнах по кош-маркетите, както сега е модерно да се казва на контейнерите. Събирам хартия, дрехи и каквото друго изхвърлят по-богатите. Амбалажа давам на вторични суровини. Иначе ми викат краля на клошарите в Пловдив. Това е титла, която в нашето съсловие не се подарява, а се взима с много работа и труд. Трябва също да си много умен, акълът да ти щрака всяка секунда и да мислиш не с два-три, а с няколко хода напред. Та аз като крал съм най-малкият в йерархията на клошарите. Над мене има падишах и други, които се мислят едва ли не за божии служители.

Как минават дните ми?
Трудно, събирам кашони и буркани, връщам ги, после отивам хлябче да си взема, това - онова. Не мога да си позволя да се кача на рейс или такси. Добре че успях да си купя велосипед. Иначе всеки ден изкарвам различно. А и зависи от цената на хартията. Сега килограмът пада от 8 стотинки на 6. Днес трябва да събера 100 килограма, за да взема 6 лева. Има и друг начин да се препитавам. Завършил съм средно образование с квалификация за готвач и тракторист, но работа няма. Някой път, ако съм добре и ако не е много студено, цял ден събирам и сортирам картон и хартия.

По-трудно е през лятото, когато е много жега. Тогава съм постоянно в движение. Където живея, тръбите са отрязани и ходя за вода близо до Областното, за да се измия и изкъпя. Даже сапунът винаги ми е в джоба. Както и вилицата и двата ножа. Ножовете не нося за келешлъци, а защото ми вършат работа. През лятото се перях в локомотивното депо, където съм работил. През зимата дрехите са еднократни, нося и хвърлям.

Вторник, петък и неделя посещавам католическия приют към “Света Майка Тереза”, където дават благотворителен обед на около 50 човека. На тях разчитам и за лекарства, когато се наложи.  И там обаче правят впечатление злобата, алчността и мръсотията в душите на хората. Има такива, които вземат пенсии, по-добре са устроени, даже дават гаражи под наем, но нарочно ходят със скъсани дрехи и се правят на просяци. Идват там, вземат храна и, представете си, дават я на котките и кучетата.

Семейство нямам.  Два пъти съм се женил. С втората съпруга сме разделени отдавна, но нямаме развод. От нея имам син и дъщеря, които не съм виждал от години. Синът ми даже е роден на моята дата и в същия час - на 8 октомври.  За жалост, не поддържам връзка с децата си. Баба им ги е излъгала, че съм загинал при автомобилна катастрофа. В тази съборетина съм от една година. Преди това се бях подслонил в друга изоставена къща - на ул.  “Христо Чернопеев”. Намериха се обаче такива комшии, които излязоха злобни  и мръсни хора. Хора без душа и сърце. Тогава имах здравословни проблеми, даже бях изпаднал в кома. През това време те бяха съборили къщата. На всичко отгоре ми бяха обрали документите и дрехите.

След това заживях с една приятелка на ул. “Волга”. Там пък ме погребваха 15-20 пъти. А виждате, че съм жив и още се мъча. Чакам път за рая, но си признавам, за ада съм. Получиха се обаче търкания с една от съседките. А и някои си помислиха, че щом съм крал на клошарите, бездомниците и просяците, съм много богат и могат да спечелят от мен. Направиха цяла постановка. Обвиниха ме неправомерно, че съм изнасилил една психично болна,  която е абсолютно неадекватна, и ме вкараха в затвора, където бях 4 години и 6 месеца. Трябваше да излежа само две, но като излязох, пребих един неблагодарник, който е ял от ръката ми, както много други са яли и ядат и сега, та ми дадоха още две години.

Докато бях в затвора, ми попадна една книга
Там прочетох, че в аналите на Пловдив пишело, че по време на османското иго избухва гръцко въстание във Филибе. Тогава в плен са паднали около 60 българи. За да ги избави, дядото на моя дядо, който е бил богат абаджия и на когото нося трите имена - Душко Иванов Абаджиев, ги откупува с всичките си жълтици и се разорява. Та от дядо си помня, че ул. “Абаджийска” е кръстена на нашия род. Не може да е съвпадение на имената. Дядо ми имаше книга, в която бе описана родовата история. А бащата на баба ми пък е бил руски поданик.

Даже  един от великите руски князе от рода Романови от град Питер, сега Санкт Петербург, и на всичко отгоре евреин. А майка є българка, и то чирпанлийка. За жалост, малкото ми близки в България нищо не знаят за произхода на рода ни. Старата родова книга остана у един от чичовците ми - Тодор, който бе осиновен от баба ми. После книгата изчезна и сега нищо не може да се проследи.

Искам да променя живота си, но не виждам как
Миналата година с голям зор подадох документи в Бюрото по труда евентуално за работа. После видях голям зор, докато ме регистрират и социалните. Оттам ми дадоха малко  пари, колкото да си изкарам лична карта. Сега не съм правил опит да ме зачислят като социално слаб, защото е страшно ходене по мъките. Искам да отбележа нещо много важно и тревожно. Тройката - Бюро по труда, социални служби и Червен кръст, работят като по комунистическо. Въобще не си гледат работата както трябва. Дават на тези, които имат. Тези, които нямат и не могат да вържат и социалния минимум и като мен водят кучешки живот, на тях нищо не им дават.

Болно ми е, че хората се увълчиха един към друг така, все едно се връщаме не в мезозоя, а в най-лошата ера - юра, когато човек е гледал да изяде друг човек.  И сега, ако след вашата публикация някой реши да събори къщата, взимам една палатка и я разпъвам в центъра на Пловдив, точно пред кмета. И ще го попитам - докога ще се подиграват с хората? И той ли ще бъде като предишните кметове?

Обиден съм, че никъде в предизборните платформи на нито един от досегашните пловдивски кметове не е засегната темата за бездомниците и клошарите. Ние сме клоаката на това общество, но никой не мисли, че като събираме хартия, спасяваме стотици дървета, които са белите дробове на града. Обиден съм и на всички държавни мъже, които се бият в гърдите, че са направили нещо за България, но без повод ги даряват с орден “Стара планина”. Те обаче през живота си не са засадили нито едно дърво, нито са предали килограм хартия.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Душко Иванов Абаджиев

Душко Иванов Абаджиев

27.01.2014 | 16:40

За мене такива хора със тези изявления са със злояли и злобни сърца ,те са просто\"дребни душички\".Те не биха дали и едно акче за да спасят някой християнин от робство както пра дядо ми купил и освободил над 60 души роби разорил се и до края на живота си останал бедняк,с чисто сърце и душа.Справка из аналите на град Пловдив лето 1829 -1830 из Абаджииския вакъв написано от Абаджията Душко.

Отговори
1 0
Душко Иванов Абаджиев

Душко Иванов Абаджиев

27.01.2014 | 16:39

На този \nZax мога да му кажа ,че не му прави чест да определя без да е видял лично със очите си някого да съм обидил или да съм запалил къща.По отношение на роднините ми не му прави чест отношението му защото за мен той не е Българин.И не вярвам да е дал клетва пред българското знаме ,за което са се били полковник Душо Атанасов Абаджиев щабен офицер трета българска армия достигнал до Драва СОБОЛЧ и съпругата му старша мед.сестра чин полковник Недялка Атанасова Качулович-Абаджиева,спасила и изнесла от бойната линия над 60 ранени войници и офицери.Както и двамата споменати вече със риск за живота си занасят оръжие и храна в лагера над асенов град -Гонда Вода и подпомагат освобождението на политически затворници.

Отговори
0 0
"Марица" трайно се връща към червено-жълтите си ко

"Марица" трайно се връща към червено-жълтите си ко

01.12.2011 | 15:39

Душко - потомъка на Романови - поредната глупост. Наскоро писахте, за някакъв генерал, родом от Карлово, който през 1908 година "сритал задника" на не кой да е, а на самия Хирохито, бъдещия японски император. Проблемът е само, че през цитираната година сританият японец трябва да е бил на 7 (седем) годинки... Хубаво е да се влага поне малко мисъл, но задължително преди писането.

Отговори
0 0
Zax

Zax

01.12.2011 | 11:59

Това е историята на един завършен обществен ПАРАЗИТ.Ако се приема разказът му за вверен е роден вероятно през 1960 г. и на 5 години е започнал да клошарства.Само не мога да разбера, защо трябва да ни занимават с подобни асоциални екземпляри.Като започнат да се оплакват,че нямат работа и как ние трябва да се грижим за тях.Настаняват се най-нагло в чужди имоти, осират ги след което им драсват клечката и отиват другаде.А това, че бил потомък на Романови е пълна глупост и измишльотина.

Отговори
0 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?