Църковното календарче - пълно с грешки

Венчавки ще се правят само в неделя и понеделник през 2010 г. На Никулден риба няма да се яде. Имен ден ще празнуват само някои от миряните с имена на светци, останалите - нямат празник. Това са само част от купищата грешки в новия църковен календар, които скандализират свещенството. Отците се кръстят Светият синод да се разбуди и да поправи неточностите час по-скоро. Въпреки броженията на хората становище на висшия клир няма, а календарчетата, които се разпространяват с благословението на патриарх Максим в църквите, продължават да се продават.

Църковният календар - това е запис на живите извори на православието. Той отбелязва ежедневно почитаните светци, чудотворни икони и богослужебни четения. Функцията му е да подхранва истинския християнски живот на хората. Богатството на православния календар с неговите празници е толкова велико, че всяка утрин може да ни вдъхновява за подвиг, казва йеромонах Серафим.

Нашето ново православно календарче обаче обърка българите. Изведнъж се оказа, че църковен брак у нас може да се случва само в неделя и понеделник, и то, ако дните не са постни. Защо? Официално обяснение няма. И защо досега можеше, а сега вече не може? Като няма информация, се появяват коментари. Един от тях е, че така се предпазват от грях младоженците - първата им брачна нощ да не е срещу сряда и петък, когато по канон се пости. Но живеем в 21 век. И средновековната традиция булката да спи със съответния граф или губернатор в първата си брачна нощ отдавна е отживелица. Тогава идва на ход презумпцията, че такива правила има в някои други църкви, но не и в православната. И вероятно авторите на календара са направили някакъв микс между празниците в различните вероизповедания, обичаите и езическите тържества. Тогава възниква логичният въпрос - защо Светият синод е одобрил този календар.

Говорителят на митрополитите отец Йоан не отговаря. И какво да отговори, след като Сливенският митрополит Йоаникий, който въведе строгите църковни забрани, първи ги наруши миналата година. Той лично венча олимпийската шампионка Стефка Костадинова по време на строгите Петрови пости. Церемонията в Слънчев бряг всички я гледаха, но никой не посмя да му противоречи.

Венчанието е свято тайнство, при което мъжът и жената тържествено обещават пред Църквата да пазят съпружеска вярност. Според постулатите на апостол Павел това богослужение ги превръща в едно цяло. Свещенодействието на брака е обкичено с много символика - осенени с кръста, женихът и невястата държат в ръце две запалени свещи - знак на чистотата на техния живот, обикалят аналоя, стоят пред кръста и Евангелието - знаците на невидимото Христово присъствие. По време на службата се четат псалми, които изобразяват Божиите дарове за благословеното семейство. Преди да се поставят халките и сватбените венци, се отпива от виното - трите глътки са знак на пълното духовно и телесно единение, сливане на двете души за пребъдване.

Колко обаче от всички младоженци, кумове и сватове, които се венчават или държат запалени свещички на венчавката, вярват в чудесното обновление на душата - във великата тайна на живота ни, наречена любов. Защото за хората любовта е единственото истинско богослужение. Малцина са тези, които търсят свещенодействието в тайнството венчание, които познават светостта на църковните ритуали и чистотата на Христовата идея. От незнание болшинството превръщат тайнството в бляскаво шоу за пред камерите и гостите на тържеството. После идват въпросите - защо ни куца хармонията. Мнозина се питат - дали на шега, или защото духът е вечен корабокрушенец - всеки отговаря пред себе си. По-големият проблем е, че рядко се намира духовник, който да даде разумен отговор на подобни духовни терзания.

И грешките остават и се повтарят.

Ако се върнем отново на новото църковно календарче, ще изпаднем в друга абсурдна ситуация. Например на Никулден догодина рибата ще бъде разрешена само на Николаевците и на хората, които са отишли в църквите, които имат храмов празник. На останалите е забранено да ядат риба. А точно на 6 декември през коледните пости канонът повелява да се яде шаран, за да се спомня чудото на Свети Николай, който укротил бурята в морето и спасил хората.

Календарчето не обяснява защо две сестри не могат да се оженят за двама братя. Няма тълкование на причестяването. Не става ясно защо именниците на света Марина са упоменати, а на останалите светци - няма именници, сякаш не е всеки ден празник. Защо обичаите нарушават каноните и кога и кой има право да прави икумения, да разрешава изключения. Не се казва и защо празнуваме Гергьовден по стар стил, а иначе Църквата ни се води по новото летоброене, защо на Черешова задушница няма узрели череши, на Преображение Господне - гроздето е кисело, а на Богородица - все още богородичките не са цъфнали.

Все въпроси, на които светите отци трябва да отговорят. Но Църквата ни е изпаднала в летаргия и предпочита да няма отношение. А онези, будните духовници като митрополит Николай, които открито започваха да се борят срещу грешките, стават неудобни и са обвинени, че действат на своя глава. Добре че поне той не млъква като останалите братя.