Следвайте ни

Британски студент с ямайски корени създаде госпъл хор в Пловдив СНИМКИ

viber icon

Божията намеса ми помогна да дойда да уча медицина в града под тепетата, признава Майкъл Даус

През последните години Пловдив се превръща във все по-интернационален град. Чужденците под тепетата донасят и своята култура, която макар и нова за географските ни ширини, намира почва у нас.

Вече шеста година група чуждестранни студенти са сред големите поводи за гордост на Медицинския университет. Заедно те създават първия в града госпъл хор. Госпъл (от английски „Евангелие“, „Благовестие“) е жанр в музиката, който води началото си от църковните песнопения на чернокожите американски християни. Характерно за този жанр е позитивното послание, което песните носят.

Основната движеща сила от създаването на хора до днес е британецът с ямайски корени Майкъл Даус. Младежът учи медицина у нас от 2014 година, като в момента му предстои дипломиране. Заедно с него още петима младежи, съоснователи на музикалната формация, ще напуснат медицинския университет. Пред „Марица“ Майкъл споделя, че няма притеснения за бъдещето на госпъл групата. По думите му в момента хорът наброява над 20 души.

Младият лекар е щастлив, че през последните няколко години към госпъл музиката проявяват интерес и наши студенти, като в момента има три български момичета в състава.

Връщайки се назад в годините, Майкъл Даус разказва за началото на госпъл хора в Пловдив. Като всеки младеж, попаднал в чужда страна, и той имал проблеми с адаптацията. „Не ми харесваше, че много хора сякаш искаха да ме таксуват двойно или тройно по-скъпо за продукти и услуги само защото съм чужденец“, спомня си британецът.

А събирането на първия състав на хора се случва една вечер, когато той и приятелите му се прибират пеша. „Беше много естествено. Докато вървях, започнах да пея и бързо се включиха останалите ми приятели. Без да усетим, изминахме целия път, пеейки“, казва той.

Госпъл музиката е неделима част от живота на Майкъл Даус още от детството му. Роден в семейство с ямайски корени, той е отгледан от своята майка и баба. При тях музиката винаги били на особена почит - всичките му роднини са певци или музиканти. Детството му минава в църквата, където дядо му е пастор. Когато пристига в България преди 6 години, Майкъл Даус няма планове да продължи с госпъл музиката, но се оказва, че тя помага и на него, и на приятелите му да се сдружат с новите си състуденти.

В началото хорът започва като забавление на няколко души, обединени от любовта към музиката и християнските ценности. Младежите обаче качват няколко видеа на свои изпълнения в мрежата и така привличат вниманието и на преподаватели от Медицинския университет. Майкъл споделя, че човекът, който им е помогнал най-много, е проф. д-р Виктория Сарафян от Катедрата по медицинска биология. Младият лекар е благодарен на цялото ръководство на университета за подкрепата през годините. „На всяко събитие госпъл хорът е винаги в началото на програмата“, споделя с усмивка той. А и сега, когато са пред дипломиране и предстои да се завръщат в родните си страни, от ръководството на МУ продължават да ги канят на различни събития. 

Майкъл Даус е наясно, че много от младите българи искат да учат на Острова, и обратното се счита за екзотика. Бъдещият лекар казва, че пътят му е предопределен от Бога. След като почти се отказва от мечтата си да учи медицина, точно вярата и една молитва го довеждат в Пловдив. „Медицината беше голямата ми цел, която обаче все не се случваше. Един ден просто се помолих на Господ - без значение в коя част на света - просто исках да уча“, спомня си Майкъл.

Така той попада в града под тепетата и Медицинския университет при случайно търсене в мрежата. „Големият плюс, който ме накара да дойда в България, беше, че МУ в Пловдив беше единственият университет по медицина, който предлагаше студентски заеми за чужденци“, споделя Майкъл. Сега британецът е категоричен, че Божията намеса е помогнала, защото програмата за заеми за обучението на чужденци е прекратена веднага след като той получава одобрение и пристига в Пловдив.

"По своя темперамент пловдивчани много ми напомнят за хората от Ямайка. Всички в този град са спокойни, никога не бързат за никъде, докато във Великобритания е лудница", казва Майкъл.

Език свещен

Едно от малкото неща от престоя си в България, за които съжалява, е, че не успява да научи езика. „Българският се оказа много труден“, признава той. От образованието обаче е доволен. „В Пловдив получих страхотни теоретични знания, които много от колегите ми, завършили във Великобритания, нямат. Но практическата част в България е много по-слабо застъпена“, смята Майкъл.

До Альоша и назад

Майкъл всяка сутрин се изкачва до паметника Альоша за редовната си тренировка.

От традиционните български ястия британецът обожава баницата.

Макар и често да изпитва носталгия по родния дом, признава, че Пловдив ще му липсва. Зарича се обаче да се завръща под тепетата и след като завърши.

 

Станимир Кронев

Станимир Кронев

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?