Борец за мъжки права си боядисва брадата в бяло, зелено и червено

Преводачът Сашко Павлов извая чудодейни скулптури от сто пловдивски павета

В Нигерия разстрелваха всеки апаш на площада и го даваха по телевизията, казва особнякът

Един преводач от английски събра едно по едно от улицата стотина пловдивски павета. Преди 40 години работил в медодобивния комбинат в Пирдоп и оттам събрал големи капки разтопена мед, паднала от поточната линия. Така се родили скулптурите от сиенит и мед на преподавателя от Пловдивския университет Сашко Павлов. Преди няколко дни той откри своя изложба пластика във фоайето на НБ „Иван Вазов“.

Сашко Павлов е от артистичните чешити, които трудно се забравят. Понеже е борец за мъжки права, преди 8 години за първи път си боядисал брадата в бяло и яркочервено за баба Марта. Съпругата му повдигнала докъдето може вежди и изтърсила само едно: Ти си луд! Два дни по-късно за 3 март борецът за мъжка правда си боядисал мустака в яркозелено. Така лицето му грейнало като роден трибагреник. „Щом жените може да си боядисват косите, защо аз да не мога да си боядисам брадата! Дамите свикнаха и вече ми се радват. 8-а година съм шарен през март“, казва той.

Спрял да боядисва мустака в зелено, защото решил, че Санстефанския договор не е толкова за свободата на България, колкото за това Турция и Русия да си поделят страната.

Учил в Пловдивската английска гимназия по времето, когато тя още се помещавала в сградата на семинарията. Като във филма на Иван Андонов „Вчера“. „Горе на тавана бяха спалните, а долу учебните зали. Бях един от онези, дето им викат „зрънца“. От първата година поведението ми беше 3 и такова си остава до края“, затваря страницата с гимназиални спомени той.

След Английската живял няколко години в Нигерия. Там бил преводач на голям строителен обект. Били 70-те години, когато страната била още много ентусиазирана за бъдещето си. Бил сред мюсюлмани - в северната част. „Честни и почтени хора - не крадат! Там се спазваха законите. Цялата държава имаше закон - ако заплашиш друг с оръжие, те изкарват на площада, завързват те на един кол и те разстрелват с автоматите. И това го дават по телевизията. Всички да знаят какво става и хич не им пука! След такава тв програма може да краднат нещо, но много малко“, разказва Сашко Павлов. Една нощ крадец се промъкнал и окрал българите. На сутринта намерили ножа му захвърлен отстрани. „Добре, че не сме се събудили, че какво ли щеше да стане“, още се пита пловдивчанинът.

Преди 40 години работил 6 месеца в Пирдоп. Превеждал на финландците, които монтирали новия медодобивен комбинат. Трябвало да обучат нашите работници как да работят. Той обяснявал на българите какво точно да правят. В крайните етапи, където медта е пречистена до 98%, се изливала на плочки за електролитно прехвърляне. Тогава отстрани капело по земята и се получавали фантастични форми. „И аз си ги носех по една-две в Пловдив. Още тогава си представях къде мога да ги монтирам - на пловдивски павенца“, разказва Павлов.

Събрал стотина медни отливки, започнал да събира и павета. Когато дошла пандемията, се чудел какво да прави вкъщи. Тогава извадил медните капки от гардероба и натрупаните в бараката павета. Тях пък добил едно по едно от града. Където видел разкопана улица и бил с колелото си - мятал по едно в раницата.

Медните пластики потъмнели с времето. Опитал да ги чисти с киселина, но не се получило - ставали на петна. Накупил четки и бормашини и ги изстъргал до блясък. Лакирал ги с два слоя лак и сега лъщят. Скулпторът Атанас Карадечев му помогнал с идеи как да направи пластиките.

Сашко пробил с бормашина всяко едно паве. Оказало се, че сиенитът не се пука и в него се правят добри дупки. „Лошото е, че за да пробиеш една, се тресе цялата къща и гледам пробиването да не е повече от 5 минути. Лакирах ги, за да изглеждат добре. Така пловдивските павета заживяха втори живот и кръстих изложбата „Afterlife”. Сякаш създадох задгробен живот за пловдивските павета“, казва Сашко Павлов.

Любимец на студентите: Спрете онлайненото обучение!!

Сашко Павлов е любимец на студентите си. Още води лекции и преподава английски превод. „Уча ги на теория на превода - като правила какво да правим и какво да не правим. Не е като научна теория, защото там при дадена ситуация правиш нещата само по един начин, за да получиш резултати. При нас на 10 души, ако дадеш един и същи текст, ще получиш 10 различни превода“, обяснява Павлов.

Обичат го заради чувството за хумор - хем кара студентите си да се смеят, хем опитва да ги научи да мислят. Сегашните деца, които излизат от училищ,е не са научени да мислят. Провокирам ги по всякакъв начин да започнат да го правят. Като се видим за пръв път и опитам да ги разговоря - не щат да говорят!“, разказва той.

Нарича българското училище „магнетофонно“. „Записва си нещо учителката още в първи клас, пуска го на децата, те го повтарят и така и не се научават да мислят, а оттам нямат и въображение. Ако искат да се реализират в живота, трябва да имат въображение. Как ще станеш началник и как ще вземаш решения без въображение!“, пита Сашко Павлов.

Вече една година преподава на студентите неприсъствено. Враг е на този вид лекции. И веднага им измислил име, което да показва отношението му. „Викам им онлайненото обучение! Надявам се да отмине и да ги забравим“, казва пловдивчанинът.

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?