71

Бонжур, мон амур, Пловдив! Любители на тайните поеха по френските следи ВИДЕО

За любителите на градските тайни съботата започна типично по френски – с приятна разходка и сладка приказка. Така стъпка по стъпка, под вещото наставничество на екскурзовода Екатерина Терзиева, изкушените да опознаят каква е френската следа в Пловдив поеха на обиколка по улиците и знаковите места, свързващи двете държави. Обиколката е част от поредицата градски турове, посветени на различни народности в града. Тя се организира от пловдивска туристическа агенция.

Евелина Христова, споделя, че макар да е пловдивчанка, преди да се впусне в опознаването на града под тепетата, не е знаела къде е беседката на Иван Вазов, нито къде е арменското училище. А мразовитата събота не успя да я уплаши и първа пристигна за тура ”Бонжур, мон амур, Пловдив”. 

Турът започна от една емблематична за града сграда. И макар тя да е пред очите на всички пловдивчани, малцина са тези, които знаят, че е била дом на  една от най-престижните образователни институции в страната още през 19 век – френския мъжки колеж „Св. Августин“. Сградата, в която е бил последно колежът, така и не е сменила предназначението си през годините - днес тя пак е средище на образованието. В нея обаче се помещава ректоратът на Пловдивският университет „Паисий Хилендарски”. А коридорите й са пропити с нравите и модните течения на различни епохи. 

Екатерина Терзиева бързо успява да увлече пловдивчани в тайните на миналото с историята на колежа „Св. Августин“, който в началото се е намирал в стар бейски конак на брега на р. Марица в близост до днешната Хуманитарна гимназия. Заради огромния интерес на интелигенцията да учи в учебното заведение през 1914 г. започва да се строи сградата на сегашния ректорат на Пловдивския университет. Тя е по проект на италиански архитект и е завършена едва през 1921 г. заради Първата световна война. 

„Само 50% от обучаваните от монаси студенти са били католици. Имало е евреи, арменци и будист“, разказва Екатерина Терзиева. Особено впечатлени гражданите останаха от факта, че колекцията на колежа от препарирани животни, фосили, хербаризирани растения е станала основа за създаване на Природонаучния музей.

Съвсем близо до „Св. Августин“ се е намирал и девическият колеж „“Св. Йосиф“ – отново дело на французи, трайно установили се в Пловдив. Днес това е сградата на трети корпус на Техническия университет. Любопитен факт е, че по време на войните тя е била превърната в католическа военна болница.

Всъщност масовото заселване на французи в Пловдив става през 60-те години на 19 век. Интересите към града обаче започват далеч в миналото. „Още през 16 век е имало идея тук да бъде открито вицеконсулство. Тогава пристига Жак Жермен, който е вицеконсул на Франция в Одрин, но се оказва, че неговата мисия е изцяло археологическа – получава разрешение за разкопки на една тракийска могила. Той открива старинни оръжия и други находки, които отнася в Париж и повече не се връща. По-късно отново се заговаря за откриване на консулство, тъй като Пловдив през 18 век е крупен търговски и занаятчийски център – тук се произвеждат много ориз, изнасят се кожи, изделия от вълна. Идеята отново не се осъществява. След кримската война, когато се сменят политическите стратегии Австро-Унгария насочва интереса си към региона и открива свое дипломатическо представителство, а след това и Франция“, разказва Екатерина Терзиева.

Именно с фигурата на един от френските вицеконсули Шарл Шампоазо се запознаха участниците в тура. Освен, че е представлявал интересите на Париж в Пловдив той е проявявал и изключителен интерес към археологията. При една своя експедиция  на гръцкия остров Самотраки намира прочутата статуя Нике от Самотраки, която датира от 3 век пр. Хр. И до ден днешен тя се съхранява в Лувъра. Големият принос на Шампоазо за Пловдив е, че той успява да спаси града от опожаряване на два пъти през 1858 година.

Белег в културната история на Пловдив оставя  и друг консул на Франция - Гюс Дьо Зон. Той прави граматика на българския език с 11 съпоставителни таблици с други езици. И до ден днешен обаче тя не е публикувана. За сметка на това обаче бял свят са видели редица негови доклади за икономическия растеж на България и за розовото масло. 

Пак французи първи заговарят за истината за зверствата по време на Априлското въстание. Приносът е на консула Жак Дистриа  „В началото той е следвал официалната политика на западно-европейските депутати, според която българите са тормозели османските турци в рамките на империята. Разбира истината, когато са убити двама западноевропейски дипломати в Солун. Тогава той и негови колеги изпращат колективна нота, с която се обръща внимание, че тези зверства трябва да приключат“, разказва Екатерина Терзиева.

Освен това той се е включил и в основаването на международно  благотворително дружество. Само за няколко месеца то успява да събере 873 000 пиастър за вдовиците и сираците след Априлското въстание. Един пиастър е сребърна монета с тегло 25 гр. Със сумата дружеството успява да построи два приюта за вдовици в Пловдив и Пазарджик, както и да осигурят издръжката на 314 вдовици с над 670 деца. 

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?