Бизнесът в Пловдив се чуди на кой господ да се кланя

Забавени от три години преписки отлежават в Басейнова дирекция Пловдив, разкриха източници на „Марица“, попаднали в порочния кръг на административното безумие. Заради разтакаването с разрешителни не е рядко явление бизнес начинания да претърпят провал, оплакаха се фирми. Често, поради липса на обратна връзка, те прибягват до комуникация на по-високо равнище в Министерството на околната среда и водите на принципа „царят дава, пъдарят не дава“. Така, за да стигне до някой редови чиновник на тихата пловдивска улица „Янко Сакъзов“ 35, на бизнеса се налага да обиколи за по-пряко през центъра на София.

Класически случай на забавена преписка цитира дама, собственик на СПА хотел, чието разрешително за водовземане на минерална вода изтичало в началото на юли т.г. Заявлението й било заведено от Басейнова дирекция с входящ номер още през януари. В края на юни обаче отговор от институцията под формата на писмено становище или друга официална реакция все още липсвал. След като се видяла в чудо на кой господ да се кланя, жената потърсила връзки в МОСВ и искането й мигновено било обработено.

Запознати с мудния модел на работа в Басейнова дирекция съветват фирмите, които нямат контакти по високите етажи, да подадат заявление по Закона за достъп до обществена информация, в което да поискат обяснение докъде се е придвижила преписката им. Срокът за отговор по закон е 14 дни и чиновниците - щат не щат, ще бъдат принудени да се обосноват. Още повече, ако е подадено с копие до МОСВ. Тогава, под заплахата от гнева на принципала, ще раздвижат бавната бюрократична машина. В заявлението e добре фирмата да попита в прав текст каква е причината за забавянето и свързано ли е то с корупционни практики в дирекцията. Ако е така, каква е конкретната цел - да внесе нерегламентирано определена сума или да работи с определен консултант? Така, под сянката на съмнение за корупция, държавните служители веднага се разбързват, твърдят хора, пробвали да комуникират с дирекцията по този начин.

По-интересна обаче е причината преписките им да отлежават с години по чекмеджетата на чиновниците. Официалната версия на Басейнова гласи, че документите за обработка в „Източнобеломорски район“ са в пъти повече, отколкото тези в останалите три дирекции. Експертите, от друга страна, не достигат поради липса на материален стимул и подготвени кадри. Обяснението е донякъде резонно, тъй като районът включва почти цяла Южна България и като че ли в него инвестиционните намерения действително бележат пик през последните години. Неофициално се говори обаче, че документи се обработват не по реда на тяхното подаване, а в зависимост от конюнктурата.

Съмненията за пари под масата и натиск да се работи с определени консултантски фирми, близки до дирекцията, се подхранват от честата смяна на шефове, един от които - Цветелина Кънева, дори бе арестувана заради съмнения за корупционни схеми през 2020 година. За липса на прозрачност в работата на институцията говори и перманентната липса на комуникация с медиите. Обществеността също роптае, че вместо да се занимава с основните си задачи като контрол на екологичното състояние на водните обекти, защита на водните екосистеми и превенцията от наводнения, дирекцията се превръща в търговско дружество. А експерти предупреждават, че ако не вземем мерки, поредният воден ад след Карловско ще е по река Марица.

Близки до процесите в Басейнова твърдят, че през годините дирекцията е узурпирана от партийни активисти, а заемането на ръководни длъжности в нея предполага обслужване на определени политически интереси. Сбърканата кадрова политика се изразявала и в наемането не на експерти, а на послушни хора „от нашите“. В резултат в дирекцията имало повече юристи от което и да е друго предприятие у нас за сметка на инженерите и техническите лица. Силното лоби на зелените НПО, част от които рожба на политически инженеринг, също слагало прът в колелото на редица проекти. Като добавим изключително усложнената нормативна уредба и свръхрегулациите, инвеститорите донякъде с право имат зъб на институцията. Всички надежди сега са в новия директор Васил Узунов, който встъпи в длъжност наскоро, даде първото си интервю като началник пред "Марица" и се зарече да проведе реформи до няколко месеца.

Дано изпълни обещаното, защото и най-търпеливият обожател не би чакал „да“ или „не“ от 2019-а до днес. Какво остава за инвеститора, който и бездруго не е на любовна вълна във времена на чудовищни сметки за ток и двуцифрена инфлация.