Следвайте ни

Битката за шума в "Капана" - живеещи vs. стопани на заведения

viber icon

Към днешна дата в "Капана" функционират 120 заведения - от сладкарници, през кафенета и барове, до обекти за бързо хранене. Много от тях имат издадени разрешителни от район "Централен" и зам.-кмета по обществен ред за удължено работно време до 3:00 часа през нощта. Шумът от клиентелата им обаче създава притеснения на обитателите на квартала и за пореден път се превърна в ябълка на раздора между тях и предприемачите. По традиция тези "битки" се случват през две години. Затихват, но само до следващия път. 

На 27 юли в администрацията на район "Централен" бе входирана подписка от живеещите с искане за намаляване на работното време на заведенията, в която са се подписали близо 200 души. В отговор предприемачите създадоха своя подписка, в която се включиха и над 500 клиенти.

По този повод кметът на район "Централен" Георги Стаменов организира среща между двете засегнати страни, на която уж се стигна до консенсус - заведенията продължават да работят с удължено време, но с условие музиката да се спира след 23:00 часа. Ще се засили и присъствието на Общинска охрана и Общинска полиция. Двата редовни патрула, които обикалят всяка нощ в "Капана", сега ще бъдат увеличени с още два.

Органите на реда ще следят за шума и вандалщините в квартала, които често не са дело на клиенти. Всеки, който наруши по някакъв начин наредбите, ще бъде санкциониран. От своя страна началникът на Общинска полиция предупреди живеещите да спрат да подават сигнали на тел. 112 за всяка дреболия, защото има и много по-спешни случаи. 

Халбата победи творческите индустрии

"Капана" е мястото, което наистина промени облика си за последните 7 години. За това време от едновремешния квартал с няколко златарски ателиета и ковачницата на майстор Димо на малката ул. „Кирил Попов” не остана и следа. По проектa от 2013 година той трябваше да се трансформира в „зона на творческите индустрии”. Преведено на разбираем език, "Капана" трябваше да събере на едно място талантливи хора, които правят модерни занаяти с ръцете и ума си. Вместо това от творческите индустрии вече не остана почти нищо, а "Капана" се превърна в махала с десетки кръчми. Как се стигна дотук? 

--------------------------------------------------------------------

Трансформацията на "Капана" от място за творчески индустрии в един гигантски бар е уче​бникарски пример за силата на Негово величество пазара. Едно място, което става модно, винаги води след себе си и вдигането на наема за всяка една дупка. И ако работилниците и галериите не получават някаква странична помощ или друго непазарно преимущество, неминуемо стават изчезващ вид.

През първата година от проекта за съживяване на "Капана" 10-те настанили се в него творци бяха освободени от наем за дванадесет месеца по програма на Община Пловдив и Фондация "Пловдив 2019". Искрата, която направи квартала жив и интересен, бяха именно те и новосъздадените фестивали. В момента от пионерите останаха малцина, а повечето обекти се обособиха като заведения.

Хората са искали кръчми и точно това получиха”, обобщава този логически завършек майсторът на печено кафе Ангел Андреев.

През 2013 година проектът към Фондация "Пловдив 2019" бе разделен на 5 фази, в които подкрепиха 60 инициативи и над 300 събития. В първите две фази се появиха интересни работилници, в които млади таланти създаваха уникати. Някъде тогава нишката с творческия дух започна да се къса.

Първите жертви станаха малките галерии

От 200 лв. на месец наемите скочиха на 600-700 лв., а с всяка следваща година сумата се вдигаше. Това принуди много от творците да напуснат помещенията и квартала. Така се появиха първите места, които стоят празни от месеци. Такова помещение от 25 квадрата има на ул. „Абаджийска”. Собственикът иска 800 лв. месечно, като предпочита то да пустее, но не и да му свали наема.  На ул. „Железарска” за 40 квадрата се иска наем от 1600 евро. И то е празно. Това са абсурдни пазарн​и решения в „ковидната” година, твърдят познавачи. 

Нормална практика е да се предлагат под наем дупки, нуждаещи се от ремонт, който обикновено отнема по 6 месеца. Покривите на всяка втора къща в квартала текат. Оправят ги наемателите.

Кварталът генерира реален оборот след 18:00 часа, като работата се вдига през фестивални дни. През деня ​заведенията държат персонала от 10:00 сутринта, за да може да навъртят нещо като пълен работен ден. На практика обаче тогава улиците са пусти, освен в летния сезон. Точно това води до понякога смешни обороти от 150 до 200 лева на смяна. Има заведения, останали с по един човек - обикновено собственикът, които се бори за всеки лев оборот.

Борбата е за всеки квадратен метър тротоарна площ

Никой от наемателите не иска да дава безценна площ за шатри и сергии, затова "Базар Капана" се премести на Малката главна. В квартала живеят десетки възрастни хора. Местните си имаха любимо кафене на ул. „Загреб”. В него кафето бе 30 стотинки до миналата година. Собственичката му почина, мястото стана "модерно", а евтиното кафе се превърна в спомен.

Това, което наистина може да спре възхода на квартала, е проблемът с паркирането. Софиянци първи харесаха мястото и първи се разочароваха от него, защото липсва инфраструктура за поемане на стотици коли. Който паркира в околните улици, веднага получава фиш. Столичани идват и откриват два паркинга - единият за 10, а другият за 20 коли! Престоят е 3 лева за час -трябва да приготвят поне 10 лева за удоволствието, че са пили крафт бира, казват работещите в района.

Всички те припомнят, че когато пред Стария град се появиха бариери, той започна да запада. На ул. „Железарска” също се появи кабинка, а до нея бариера. Обяснението бе, че така се решава заплахата от тероризъм и мястото ще се утвърди като пешеходна зона.

Фестивалите докараха големите пари, но и проблеми

"Капана" се превърна в най-желаната зона за всички организатори на артистични събития, концерти и фестивали в Пловдив. Именно организираните мероприятия изиграха ключова роля за популяризирането на зоната и я поставиха в центъра на туристическия сектор. 

Фестивалите в "Капана" се превръщат във все по-спорна тема, която разделя местните не за първи път. От една страна, събитията носят значителни приходи в общинската хазна - за всяка проява в "Капана" се заплаща тротоарното право, което се ползва по тарифите за район „Централен“. Те са в плюс не само за бюджета на града, но и за частния бизнес в района, както и за десетките магазини във и около квартала.

Културните прояви на открито обаче са един от основните проблеми за живеещите, някои от които мечтаят "Капана" да се превърне изцяло в жилищна зона. Ваня Стойчева, която притежава апартамент в квартала, сподели пред „Марица“, че активният нощен живот е причината тя да се откаже от плановете си да се премести да живее в него. 

Когато започнаха да правят улиците пешеходни, и аз започнах лека-полека да стягам наследственото си жилище в "Капана" с идеята да се преместя там след пенсионирането си. Смятах, че пешеходната зона ще го направи много по-спокоен и приятен за живеене, защото преди 2012 година беше като паркинг за всички, които идваха до центъра на града“, споделя Стойчева.

Жената се нанася през 2017 година, но бързо се отказва от идеята да живее в квартала.

Няма как да живееш спокойно там. През лятото има фестивали, които продължават по два-три дни. В тези дни буквално е невъзможно да се добереш до собствената си врата от хора. Макар всички концерти винаги да са приключвали до 23:00 часа, множеството остава и шумът е невъобразим. От петък до неделя е традиция до ранна сутрин да е пълно с хора“, допълва Ваня Стойчева. 

През миналата година "Капана" е бил домакин на шест големи фестивала и над 25 други събития на открито. Почти всички са концентрирани в периода от началото на май до края на септември. В тази бройка не са включени отделните концерти, организирани ежеседмично пред заведенията в района. Така се оказва, че през пролетно-летния сезон има поне по една масова проява седмично в "Капана".

На другия полюс е мнението на Никола Сивков, създател и организатор на "Капана фест", който в края на август отбелязва десетгодишен юбилей. Според него точно фестивалите са изиграли ключова роля за развитието на квартала и са привлекли множество инвеститори. Сивков е категоричен, че проблемът между жив​еещи и представители на търговската дейност, който се разрази през последната седмица, не е резултат от масови практики, а от системни нарушения на едни и същи заведения. 

Всички проблеми идват от нерегламентираната концертна дейност, която някои собственици продължават да извършват на улиците. Не е нормално всеки с две тонколони да прави каквото си иска. По действащия общински регламент мероприятията на открито са позволени до 23:00 часа. За удължено работно време се изисква специално разрешително от Общината. Всеки фестивал и събитие в "Капана" се снабдява с такова, за да се презастрахова при технически проблеми", казва той. 

Според Сивков заведенията няма как да работят до 23:00 часа в топлите месеци, защото голяма част от хората не излизат преди 21:00 часа. Той е категоричен, че не фестивалите създават проблеми на хората в квартала. Проверка на „Марица“ показа, че всички големи събития там в последните години са приключвали най-късно до 23:30 часа, спрямо наредбите на Община Пловдив за обществения ред. 

Въпреки това сигналите за шум до телефон 112 във фестивалните дни са най-многобройни. Големите събития събират стотици, дори хиляди хора. След официалния край на фестивалната програма опазването на обществения ред остава в ръцете на МВР - Пловдив, а разпръсването на огромната група хора е почти невъзможно. Фестивалите обаче остават прецедент на общия фон.

Освен "Капана фест" големи фестивали в артистичната зона са "Лято в Капана", организиран от Библиотека за идеи и събития, "Базар Капана", който се провежда на ул. "Райко Даскалов", вече несъществуващият One dance week, 6fest, Street masters и други. Освен общинската сцена "Ядрото" при нужда се строят още две - на ул. "Братя Пулиеви" и на ул. "Евлоги Георгиев". Когато "Ядрото" не се използва за културно мероприятие, тя често става притегателно място за младежи, които предпочитат вместо в заведение да се веселят на нея. През 2015 година бившият кмет Иван Тотев обяви, че сцената ще се събори, защото е опасна и в лошо състояние. Идеята бе да се построи нов обект за сценични изкуства, която в крайна сметка не се реализира. Вместо това "Ядрото" бе стегнато, смени се дървената настилка и така бе спасено от унищожение.

Собственици на заведения и бизнеси в квартала са убедени, че заради няколко недобросъвестни обекта не трябва да се петни името на всички останали. Казусът е повече от сложен, защото от отсрещната страна са жив​еещите в квартала ​- голяма част от които са и наемодатели на същите тези хора, развиващи бизнес. Всички обаче са единодушни - контролът от страна на органите трябва да е много по-сериозен. 

По темата работиха Паулина Гегова, Росен Саръмов и Станимир Кронев

Снимки: Паулина Гегова

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?