Следвайте ни

Бижута уникати от стопено стъкло

За да получи витраж или украшения, художничката Светлана Берберова изрязва всеки елемент на ръка

viber icon

Стъклото може да намери място в съвременния интериор, независимо дали е решен в класически или ултрамодерен стил, казва художничката Светлана Берберова и ни кани във витражното си студио. А там могат да се видят чудеса - огледала, лампи, цветни композиции и безброй украшения - естествено, всичко от стъкло. Поръчките са както за артелемент в дома, така и за разчупване на пространства в ресторанти и хотели. Светлана е завършила Лвовската академия, специалност “Художествено стъкло” и всичко, което майстори, е плод на творческото є виждане и светоусещане. Композициите са изпълнени в техниката на класическия витраж, но главно по метода на Луис Комфорт Тифани.
Витражът е възникнал още през средните векове. С идването на християнството той постепенно навлиза в архитектурата. Започнали са да поставят пъстри стъкла на прозорците на църквите, защото светлината се е оцветявала и те са я смятали за Светия дух. В миналото, за да получат червено, майсторите са ползвали добавка от злато. Австралийски учени вече установиха, че когато светлината минава през червено и жълто стъкло, има лечебни свойства, разказва майсторката. Тя е последовател на техниката на Тифани от началото на ХХ век. Преди него при направата на витражите са се ползвали оловни шпросни, но той решава да изобрети друга технология, която да му позволи да е по-детайлен и прецизен. И, понеже оловото не е благороден метал, Тифани решава да работи с медно фолио. Всяко стъкълце се изрязва, шлифова и облицова на ръка, след което елементите се запояват и цялото се патенира.
“Това правя и аз. Изключително трудоемко е, но се получават уникат. Първо се прави ескиз, който да е технологично изпълним във витражната техника. И след подбиране на подходящото като тоналност стъкло се пристъпва към работа”, казва Светлана и пояснява, че витражите са разпространени както в Източното, така и в Западното православие. Нейни са цветните композиции над органа в католическата катедрала “Св. Лудвиг”, църквата “Св. Андрей” в Калояново, храмовете в Раковски, Бачково, “Св. Георги” в Кърджали. Голямата є гордост е 10-метровата композиция, която правила за храм “Възнесение Христово” в Секирово.
“Никога не си сигурен какво се е получило, докато не го монтираш. Без светлина витражът е мъртъв”, категорична е художничката. Като всяка жена и за Светлана голяма слабост са бижутата. Разликата е в това, че тя сама си ги прави по свой вкус. За украшенията се ползват т.нар. дихроидни стъкла, които имат оптичен ефект и реагират на количеството светлина, което попада върху тях. Така пръстенът, колието или обиците стават уникат. Всяко парченце се изрязва на ръка със стъклорез, слага се в специална пещ и се пече при специфичен режим. “Бижуто се получава по техниката на стопеното стъкло. Навремето, именно в огъня, първобитните хора са получили частици от силикатни форми и така са се образували стъклени парченца. В пясъка има силикат и те започнали съзнателно да търсят и топят, за да получат стъкло. При какъвто режим печеш дадено изделие, се получава различен ефект. Дали ще го стопиш напълно и ще го превърнеш в капка, или на бавна температура, за да се получи конкретна форма - ти решаваш. Стъклата обаче трябва да са съвместими едно с друго, т.е. трябва да имат еднакви температурни коефициенти”, разкрива тайните си художничката.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?