Черен рекорд в Пловдив: Безработица по време на пандемия

Към края на март най-много са незаетите в Пловдив

Най-големият проблем, свързан с извънредното положение, който домакинствата отчитат, остава заетостта в условията на криза. Реалната картина на безработицата у нас все още не може да добие абсолютна яснота.  По-голямата част от новите безработни в страната са регистрирани през април, но данните за целия месец няма да са достъпни поне до средата на май. Освен това данните на Агенцията по заетостта към края на март са недостатъчни, за да се ориентираме в характеристиките на безработицата, възникнала в резултат на глобалната епидемия, която не подмина и България.

Регистрираните през целия месец нови безработни лица са били 38 хиляди,

на фона на 22 хиляди през март 2019 г., което е ръст със 75 на сто.

Имайки предвид, че знаем динамиката на броя на безработните през целия месец и че повечето от тях са регистрирани след 13 май, можем да твърдим, че значителен дял от всички тези 16 хиляди „нови“ безработни са продукт на кризата и ограниченията.

Образователната структура на регистрираните през март безработни е сред най-важните им характеристики. Тя, заедно с квалификацията, е мерило за способността им да се реализират обратно на пазара на труда след отпадането на ограничителните мерки. Очаквано, почти половината от новорегистрираните безработни са със средно образование.

Прави впечатление обаче

необичайно големият брой висшисти,

като обикновено делът на безработните с основно и по-ниско образование надхвърля в пъти този на хората с висше, но при регистрациите през март те са относително изравнени. Трябва да имаме предвид обаче, че висшистите ще се реализират доста по-лесно след отпадането на ограниченията, дори и само заради по-голямото разнообразие от потенциални работни места за тях. Същото важи и за безработните с професионална квалификация и по тази причина е притеснително, че почти половината от новорегистрираните през март нямат такава, смятат експертите по трудова заетост.

Трудовият пазар през март, изглежда, е създал малко по-трудни условия за жените, като те съставляват 58% от всички новорегистрирани безработни; това до голяма степен също обаче отговаря на общата структура на безработицата в страната. Повече от 

половината от новорегистрираните на борсата обаче са между 30 и 49 години,

което значи в най-активната трудова възраст.

Имайки предвид, че най-силно засегнатите от кризата фирми наемат предимно младежи (хотели, ресторанти, барове), е обясним по-високият от обикновено дял на хората под 29 години.

От една страна, младежите са сред най-гъвкавите участници на пазара на труда и по тази причина може да се очаква, че лесно ще се реализират отново след края на ограниченията или дори в хода на кризата. Пречка пред това е обстоятелството, че повече от половината новорегистрирани безработни младежи през март са без квалификация, а висше образование имат едва 1/7 от тях.

Интересен е относително малкият брой регистрирали се в бюрата по труда през март, които преди това са работили от чужбина - едва 1090 души, което поставя под съмнение тезата, че завръщащите се земеделски и сезонни работници ще „увиснат“ на социалната система.

Към края на март Пловдив е заместил Благоевград по най-голям брой безработни лица. В града ни

над 2400 души са загубили работата си само през март,

като 2000 от тях са останали извън пазара на труда между 18 и 30 март. Увеличението на безработните спрямо март 2019-а е цели 25% в Пловдив.

Коефициентът на безработица под тепетата обаче остава сравнително добър на фона на останалата част от страната ​- малко под 8%. Най-висок е във Видин ​- 14,9% към края на миналия месец, докато в цели 11 области вече надхвърля 10%. Дори равнището <210> в столицата ​- 2,3% - е леко завишено спрямо рекордно ниските стойности от края на миналата година.

Характеристиките на безработицата през март дават известна насока за това как ще изглежда като цяло новата безработица, създадена от кризата и ограничителните мерки - леко завишаване на дела на младежите и хората с ниско образование и квалификация, така и пренареждане на регионалното разпределение. 

Истинската картина на безработицата у нас ще можем да видим едва след месец, когато станат достъпни и детайлните окончателни данни на Агенцията по заетостта за април. Според различните данни на регионалните Бюра по труда от 13 март у нас поне 110 хиляди души са останали без работа. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?