Бъдещето на тепетата: Само план не стига, иска се и работа

Лифт на Бунарджика не трябва да се прави, категорични са ландшафтните архитекти

 Тепетата са символите на Пловдив и ние имаме план за тяхното управление. Това заяви през 2012 г. кметът на града Иван Тотев. Шест години по-късно, в началото на 2018-а, плановете вече са разписани в документ. Преминали през дълги процедури на одобрение в две министерства - Министерство на културата и МОСВ, на този етап те са одобрени. Това дава зелена светлина за превръщането на тепетата в туристически атракции.

Като защитени природни територии тепетата имат особен статут с ограничения при строителство. Хълмовете обаче се оказваха забравени от градската власт и на практика не са развивани в последните 3 десетилетия. По закон защитените територии се управляват с план, който се подновява периодично на 10 години. Георги Селенски - ландшафтен архитект, разработи предишния, валиден за периода 2003-2013 г. Новият план за управление на хълмовете беше възложен от общината на консорциум „Геопонт Чухъл” ДЗЗД, с Договор No14 ДГ 550 от 19.05.2014 г.

В началото на 2015-а мина и неговото обществено обсъждане. Парадоксът е, че не спираме да пишем планове за управление на тепетата, но на практика никой не ги спазва. И изпълняваме ли предписанията, заложени от проектантите в тях. “Новите планове в голяма степен са писани на принципа “copy paste”, коментира Георги Селенски, автор на предишния 10-годишен план за тепетата. Това, от една страна, означава, че добре съм си свършил работата. Само че остава въпросът защо заложените преди цяло едно десетилетие мерки всъщност не са изпълнени досега (в по-голямата си част). Какво е правила през всички тези години общината. И все пак да сме оптимисти и да се надяваме, че всичко ще се осъществи сега, с актуалния план за управление на тепетата“, лаконичен е Селенски. По принцип планът определя какво може да се прави в защитените зони и в какви параметри. И какво категорично е забранено. „Така че планът е нещо като закон за тази територия, той е „настолната книга” на служителите в институциите, които всеки ден се грижат за тепетата”, обясняват от СЛА (Съюза на ландшафтните архитекти). От там са категорични, че лифт на тепето не трябва да се прави. “Няма как да се изгради подобно съоръжение, без да се разруши скална маса, казват от гилдията.

Добре е в община Пловдив да обърнат внимание на един документ - това е Програмата за развитие на зелената система - в него ясно е разписано какво трябва и може да се прави на хълма. Крайно време е общината да прояви отговорност към тази безценна геоморфологична структура в  центъра на града”. Според ландшафтните специалисти „хълмовете трябва да се опазват и най-важното - да спре "пълзящото" застрояване по тях. Към този момент те са "тампонирани" от жилищни сгради, които влошават и петте основни аспекта, характеризиращи тези площи - функционален, естетически, ландшафтен, екологичен и социален. Хълмовете са важен градообразуващ елемент и като такива са неразривно свързани с имиджа на града. За съжаление те вече не се "усещат" от много части на града.”, твърдят ландшафтните архитекти. Отношение към проблема имат и от Клуба на архитекта професионалист и общественик (КАПО). Групата призовава да се вземат спешни мерки, особено с наближаването на 2019-а - годината, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата. Според архитектите от КАПО се иска малко усилие, за да завърши започнатото благоустрояване на тепетата. Архивите разказват как след Освобождението, до началото на ХХ век, градът е бил разположен около река Марица върху Трихълмието и част от Сахаттепе.

Но бурното му разрастване обхваща всички тепета, което естествено налага озеленяването и благоустрояването на „голите” тогава Бунарджика, Сахаттепе и Джендемтепе през 30-те години, когато кмет на Пловдив е Божидар Здравков. С първия градоустройствен план на града Йосиф Шнитер, главен архитект и инженер на града, приобщава хълмовете към градската тъкан и те стават неразделна и много съществена част от нея. Зеленината им оказва жизненоважна роля за климата на горещия град. „Оттогава нататък всички градоустройствени решения отчитат значението и визуалните връзки на града с хълмовете и т. нар. „пета фасада”, допълни арх. Раева. Затова една от големите градоустройствени идеи за тях се базира на подравняването на корнизите на сградите по основните булеварди, на чийто фон изпъкват височината и живописните силуети на хълмовете. Как ще се развиват хълмовете оттук нататък? И какво от препоръките на местните експерти и граждани са взели под внимание от екипа на „Геопонт Чухъл” ДЗЗД - само бъдещето ще покаже. С днешна дата окончателните Планове се намират в Дирекция "Екология и управление на отпадъците" на община Пловдив. Те могат да се видят и в сайта на общината, където има три разработки за всеки един от трите хълма - Данов,  Младежки хълм и Бунарджика.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?